Ники Господинов след два месеца като треньор във Валенсия - с нови знания и променен мироглед


Ники Господинов след два месеца като треньор във Валенсия - с нови знания и променен мироглед
(сн. Личен архив)
10-03-2020 10:03 | Мария Мицова

Два месеца като треньор във Валенсия прекара българският специалист Николай Господинов.

 

Той бе поканен от Europrobasket International Academy в началото на януари, като треньор за два месеца. Господинов вече бе част от Академията и преди няколко години, когато тя се намираше в Жирона. Сега вече програмата е ситуирана във Валенсия и е под шапката на Валенсия баскет.

 

Господинов разказа за работата си там пред BGbasket.com, като сподели, че месеците са повляли доста на мирогледа му за баскетбола. Той може да продължи в Академията и от средата на април до юни.

 

"Работех като старши треньор на мъжкия отбор на академията, който като организация е на много високо ниво, и помагах на втория отбор на Валенсия баскет, който играе в Лига EBA.

 

Тренирахме в едно от най-модерните съоръжения в Европа, ако не и най-доброто, казва се L′Alqueria del Basket. То разполага с 8 тренировъчни зали, плюс зала за официални мачове, в които играят вторият отбор на Валенсия баскет и нашият отбор на академията, има още и фитнес зала. Освен това имат медицински център и физиотерапия, плюс зали за видео скаутинг, кафетерия и ресторант, и фен магазин.

 

Точно до това съоръжение е залепена и голямата зала в която играят мъжете и жените на Валенсия баскет, която е свързана с топла връзка. До нея се намират и две футболни игрища с лекоатлетическа писта, които също могат да се използват от баскетболните отбори.

 

Отборът на академията има кондиционен треньор, двама физиотерапевти и помощник треньор.

 

Имах пълен достъп до тренировките на всички отбори, като се започне от Валенсия баскет (първият отбор) и на женския отбор и се приключи с най-малките.

 

 

Исках да използвам престоя си там максимално добре, и прекарвах почти по цял ден в залата, гледайки тренировки на всичките отбори и техни мачове.

 

Започвах от 9 сутринта с тренировката на моя отбор, след това отивах да гледам тренировка на Валенсия баскет - първия отбор, който тренира само по веднъж от 11 или от 12 часа.

 

След това идваше време за обяд и контакти с треньорите от клуба, които всички се хранехме на едно място в ресторанта на залата. Там създадох доста контакти и имах възможността да разговарям на дълго и широко с треньора на първият отбор Жауме Понсарнау и треньора на женския отбор Рубен Бургос.

 

След това втора тренировка с отбора от 17 часа и приключвах с тренировката на втория отбор на Валенсия баскет от 20:45 часа.

 

От 9 сутринта до 22 вечерта постоянно се тренира в залата. Изключително висока организация и професионализъм във всяко едно нещо. Всяко едно дете от най-малките до първия отбор е облечен по един и същ начин, като се започне от чорапите, анцузи, яке, раници, сак, тренировъчен екип и всичко необходимо, за да се чустваш значим и част от тази добра организация и за имаш стимул да се трудиш.

 

Бях изненадан, когато един ден влязох във кабинета за физиотерапия и видях няколко деца на около 14-15 години да им правят масаж и други възстановителни процедури. Тук в България , аз до мъжкият отбор не съм знаел какво е масаж, предполагам че и сега не е по-различно. Просто хората се грижат за децата от малки и инвестират в тях.

 

 

Освен всичко друго, всеки месец се прави треньорски семинар за всички треньори и се кани треньор - гост лектор, който изнася лекция. Също така много мното отбори от Европа идват там на подготовка или за микроцикли в паузата за европейските квалификации. Докато бях там Вюрцбург от немската Бундеслига бе там и имах възможността да се запозная и да разговарям с техният треньор Денис Вюхерер, гледах и техни тренировки и играхме контрола. Генерален мениджър на този отбор е Крешимир Лончар, също много класен бивш играч, и с него се запознах.

 

Гледах тренировки на почти всички възрасти, защото ми беше любопитно да видя какво е нивото на баскетбол и за жалост установих колко много изоставаме. Този ми престой там ми промени мирогледа за баскетбол генерално и за треньорството също.

 

Престой, който промени много неща в мен, както казах мирогледа ми за баскетбол, методика на работа и отношение треньор- играч. Сега разбрах защо Испания е световен шампион, а ние все още се лутаме и не можем да намерим верният път за класиране на голям форум. Отношението на треньора към играчите там е на съвсем друго ниво. Няма крещене, викане. Всичко това ме промени страшно много.
 

 

 


 

 Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

 Следвайте BGbasket.com в Instagram

Абонирате за канала ни в 


Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи