11 урока, които всеки играч и треньор трябва да научи от Фил Джаксън


11 урока, които всеки играч и треньор трябва да научи от Фил Джаксън
16-01-2020 15:28 | BGbasket.com

Един от най-легендарните треньори Фил Джаксън, носител на 11 шампионски титли в НБА, дава точно 11 съвета към играчите, за да подобрят себе си. Всички те важат еднакво силно както за играчи, така и за треньори.

Ето ги и тях:

 

1. Водете се отвътре навън

Когато се водите отвътре навън, може да имате краткотраен успех, но той не може да продължи дълго. Никой не иска да бъде наплашен с думи и в последствие опонентите му да разкрият неговия план за мача.“ Затова специалистът разкрива, че с изминаването на времето осъзнава, че колкото повече говори от сърце на своите играчи, толкова по-голяма възможност има те да чуят и да спечелят от това, което им казва.

 

2. Загърбете егото

"Някои треньори държат да имат последната дума, но аз винаги се опитвам да гледам средата, в която всеки има водеща роля – от неопитния новобранец до ветерана суперзвезда. Ако вашата главна цел е да приведеш отбора в състояние на хармония и единство, няма смисъл да налагаш строго властта си." Джаксън стига до това заключение чрез експеримента „проба-грешка” с налагането на своята воля. Той осъзнава, че да измери своето его и да упражни сила възможно най-широко без да предава последната власт.

 

3. Позволете на всеки играч да открие своя път

За Джаксън това означава да позволи на играчите си да намерят кои са, но също така да ги предразположи. Чрез работата с играчи да открие техния индивидуален талант, той ги прави полезни за целия отбор.

Моят подход беше винаги да се обръщам към всеки играч като отделен човек, но просто като незначително винтче в баскетболната машина. Това означава да го накараш да открие какви качества той може да разкрие в играта, докато стреля и подава. Колко кураж е имал? Или издръжливост? Какъв е характерът му, когато е под напрежение? Много играчи, които съм тренирал, не са изглеждали специални на хартия, но в процеса на създаване на роля за тях в отбора те се превръщат в шампиони.

 

4. Пътят към свободата е една красива система

Като треньор Джаксън използва триъгълното нападение. В тази система всички пет играчи трябва да си съдействат, подават и да се движат така че да разтеглят защитата и да отворят пространство на терена. „Това, което ме привлече към триъгълното нападение, е начинът, по който то въздейства на играчите, осигурявайки на всеки да заеме важна роля в игра на високо ниво с ясна структура. Всички петима състезатели обаче, трябва да бъдат изцяло отдадени през всяка секунда или цялата система пропада.”

 

5. Превърнете светското в свещено

Моята работа като треньор беше да правя нещо смислено от едно от най-светските дейности на планетата – да играеш професионален баскетбол.” Джаксън признава, че има „блясък” в живота на професионалните баскетболисти, но съществения процес – постоянното пътуване и мачове могат да бъдат потискащи за душата. За да се преборят с това, играчите на Джаксън често размишлявали: „Исках да им дам нещо повече от Х и О, върху което да се фокусират. Често измисляхме собствени ритуали, за да вкараме в тренировките с чувство на състрадание.”

 

6. Един дъх=Един ум

Създавайки концепцията за размишление Джаксън открива, че когато има играчи, които потъват в мълчание, дишайки заедно в синхрон, това му помага да ги подреди в невербално ниво. Нещо, което е далеч по-ефективно от думите. Един дъх е равен на един ум. Чрез ритуали и техники той създава пълнота в неговия отбор, така че те могат да имат по-добра връзка един с друг, подготвяйки се за отборна работа, която е нужна на терена.

Това също помага на свободните играчи от безнадеждни притеснения. „Ако поставиш прекалено много ограничения на играчите, те ще прекарат изключително много време, опитвайки се да прецакат системата. Като всички нас, те се нуждаят от определено ниво на структура в техния живот, но те също изискват достатъчно свобода на действие ,за да се изразят креативно.“

 

7. Ключът към успеха е съчувствието

„Сега съчувствието” не е дума често подхвърляна в съблекалнята, но аз открих, че няколко мили, смислени думи могат да имат силен ефект на трансформация в отношенията, дори при най-грубите мъже.”

 

За да илюстрира своята идея, Джаксън дава пример с връщането на Майкъл Джордан в Чикаго след краткия му престой в бейзболната лига през 1990 година. Джордан беше изключен от отбора и това костваше бой между Джордан и Стив Кър за Джаксън да осъзнаe степента. Карайки играчите да се опознават и да разбират един друг, Джаксън отключва съчувствие в неговия отбор, която ги накара да подобрят играта си.

 

8. Дръжте окото си към духа на отбора, а не към таблото

Повече треньори прекарват доста време, за да притесняват за тактиките, но аз предпочитам да фокусирам вниманието си към това дали играчите прекарват заедно достатъчно време и дали има дух в отбора. „Когато отдава значение на самия играча, а не на резултата, Джаксън се обръща към идеалите в четвърта точка и триъгълното нападение. Най-важният аспект е отборът да работи заедно. Всички трябва да работят като една цяла част и така да се стремят към една и съща цел. Когато един играч не подобрява стрелбата си, за да помогне на отбора, неговите умения като спортист изцяло се разкриват.”Джаксън изисква отборни играчи, не просто в игра на терена, но и извън него.

 

9. Понякога трябва да изтеглиш голямата клечка

Във връзка с треньорството Джаксън дава на играчите шансове да изразят себе си, но обикновено, той се обръща към това, което означава трик”, за да събуди играчите и да събуди нивото на тяхното любопитство. Джаксън опитва да научи неговите играчи как да реагират в непланирани и неконтролируеми събития. „Веднъж имах тренировка с Булс в пълно мълчание в друг случай ги карах да крещят, когато изгаснат светлините. Харесва ми да разбърквам нещата и да карам играчите да ги познаят. Не, защото искам да направя живота им нещастен, а за да ги подготвя за неизбежния хаос, който се случва в минутата, в която стъпят на терена.”

 

10. Когато се колебаете, не правете нищо

Не всеки проблеми може да се реши с много енергия и умение да се справиш. „Баскетболът е активен спорт и повечето хора в него са такива с голяма енергия, които обичат да правят нещо – да решават проблеми. Понякога обаче, има случаи, когато най-доброто решение е да не правиш нищо.”

 

11. Забравете за шампионския пръстен

Не всичко опира до това да спечелиш, дори и в спорта или поле, което измерва рекорди и резултати. „Знам, че фокусът към победата (или по-скоро негубенето) е вредно, по-специално, когато те кара да губиш контрол над емоциите ти. Вторачването в това да печелиш е играта на губещия: Това, за което можем най-много да се надяваме, е да създадем най-добрите условия за успех, след това да позволим на крайния резултат да се случи. Джаксън признава, че лично той мрази да губи, но знаел, че това е от огромна важност да измери „Пътуването отколкото целта. Това, което си струва най-много, е да играеш мача по правилния начин и да имаш куража да израснеш както като човек, така и като баскетболист.”

 


 

 Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

 Следвайте BGbasket.com в Instagram

Абонирате за канала ни в 


Тагове: НБА
Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи