Георги Глушков: Треньорът на националния отбор ще вземе мерки за проблемите (Част II)

Президентът на Българската федерация по баскетбол Георги Глушков говори пред basketball.bg за мъжкия и женския национален отбор. Той сподели и мнението си за чужденците в българския баскетбол.

Г-н Глушков, декември е месец за анализи, равносметки и оценки. Каква е Вашата оценка, каква беше 2018 година за българския баскетбол?
2018-а пак бе година на транзиция. Имаше доста силни прояви на всички нива на националните отбори. Много усилия бяха хвърлени за подкрепата на всички национални отбори, а те тази година са доста. Като казвам доста имам предвид, че освен традиционните мъжки и женски национални отбори, 20-годишни мъже, 20-годишни жени, 18-, 16-, имахме 15-годишни юноши и девойки, 14-годишни събирания с участия. Имахме две международни участия на отбора ни баскетбол на колички. И там хвърлихме усилия. Програмата беше много богата, поизпълнена със събития.

Да започнем от голямата ни гордост – мъжкият национален отбор.
Доиграваме финалната фаза, за която се класирахме през миналата година, в квалификациите за Световното първенство в Пекин. До последния момент, до декември, имахме шанс да продължим напред. Националният отбор започна колебливо тази кампания, направихме няколко загуби, които се оказаха решаващи за финалната фаза в момента. В момент, в който отборът беше колектив, но показа характер. После играхме и по-добре, спечелихме срещу Франция, играхме много силно срещу Русия, спечелихме срещу Босна и Херцеговина, за да стигнем до мача с Франция като гост.

Победата срещу Франция в Ботевград бе окачествена като историческа. Какво я различава от успехи, като онзи срещу Югославия в Пазарджик, например?
Разликата между тази победа и някогашната победа срещу Югославия е, че тази победа на този национален отбор с този треньор идвa в момент, в който този отбор се утвърждава с добри игри и с показване на характер. Тогава Югославия беше много силен отбор. Победата над Франция не е маловажна, защото с нея показахме, че можем да бием и силен отбор, който впоследствие видяхме, че е наистина силен. При гостуването си там успяхме за 30 минути да се борим и видяхме, че все още има много съществена разлика.

Доволен съм от националния отбор, как се държаха, през целия период на квалификацията – и първоначалната, и предварителната. Малшанс, загубихме 3 мача с много малка разлика. Една стрелба ни делеше от победата тук, после - в Чехия. Ако бяхме взели поне 2 от тези 3 мача, които изгубихме, нещата щяха да бъдат на съвсем друго ниво и като самочувствие.
Ясно е, че имаме някои проблеми. Подкошието ни е много под нивото на другите звена в отбора. Но смятам, че треньорът знае това и ще вземе мерки.

Далеч по-минорно е настроението, когато говорим за женския национален отбор…
През 93-а година имахме 3-4 състезателки от НБА и пак не се класирахме за европейски първенства. Сега, в момента нямаме състезателки, които играят във водещи първенства в чужбина. Имаме едно момиче, което играе в Америка с надежда догодина да може да се ползва за националния отбор. Но в общи линии смятам, че трябва да има доста сериозна работа. Треньорът на националния отбор е селекционер – той селектира добрите състезателки, с които разполагаме, и прави отбор. А ние не разполагаме с такава селекция, че да се класираме вече много години. Изредихме различни треньори, чужденци, българи. Надяваме се следващите години да произведем гард, център. А ако не можем - да си намерим такъв, който да може да ни разреши голяма част от проблемите, които имаме в подкошието. Центърът в женския баскетбол, и то от класа, е много важен. И в мъжката част е важен, оказа се, въпреки че там е по-незначим този проблем.

Kвалификацията за европейско първенство при жените мина безпроблемно, освен че загубихме. Последната среща с Украйна я харесах доста, защото за пръв път видяхме, че отборът има характер. Въпреки, че Украйна е силен отбор, показахме хъс и играхме докрай. Радвам се, че показваме характер, защото ако нямаме характер, нещата стават много тежки.

Като говорим за женско направление – този сезон в първенството няма чужденки. До колко това решение работи според Вас?
Надявам се, че така сме отделили място на българските състезателки да се развиват, нашето първенство да се развие. Останахме с два професионални отбора, което значи, че два отбора могат да развиват на високо ниво български състезателки. Благодарен съм на тези два клуба и се надявам да има и трети, и четвърти. Колкото повече отбори има на високо ниво, толкова повече бихме могли да се надяваме, че състезателките ще се развиват. Съжалявам, че ходят в други първенства и играят в по-долни дивизии, защото няма къде да играят в България.

В момента тези два клуба допълват нивото си, като участват в Адриатическата лига, а Берое Стара Загора играе също и във ФИБА турнира, има и две победи. Преди да започне този турнир, никой не очакваше, че ще бият. Ще кажете, че има чужденки – навсякъде има. Те не се борят само с отбори без чужденки. В турския отбор, с който играха, имаше 7-8 чужденки.
Ако в България има 10 клуба, които гарантират участие и създаване на женски отбори с по 3-4 чужденки, аз ще съм първият, който ще каже „да”. Но при положение, че оставаме с малко отбори, които могат да предложат професионализъм на състезателките, националният отбор ще стане аматьорски. Ако някой утре ми гарантира, че ще има 7-8 клуба, които осигурят професионализъм на българските състезателки, аз съм „За”. Но три отбора да играят с чужденки – така ние не можем да направим национален отбор от професионалистки. Не виждам защо трябва да има чужденки с три отбора.

Трябва да се опитаме да направим млади състезателки. Радвам се, че в Стара Загора има втори отбор, оформя се и в Пловдив. Надявам се да намерят сили да развият този женски баскетбол, защото наистина сме назад в сравнение с мъжката част.

ОЧАКВАЙТЕ ПО-КЪСНО В BGbasket.com И ПОСЛЕДНАТА ТРЕТА ЧАСТ ОТ ИНТЕРВЮТО НА ГЕОРГИ ГЛУШКОВ!