За тези, които не ги радват победите на България
Имаше някакво колебание в мен дали въобще да се занимавам с тази тема, но се съгласете, че да видиш намръщени лица на баскетболни хора след победа на България е много, много трагично. Да отидеш в залата, за да гледаш „резила“ на колегата си, на партньора си е много, много трагично. В думата „колега“ слагам всички, работещи в баскетбола ни, а не само треньорите.
Знаете ли, че в началото на последната четвърт на двубоя с Естония, когато съперникът ни имаше своите шансове за обрат, лицата на някои хора в зала „Универсиада“ светнаха. Върна се надеждата им. Не, не бяха тези на треньорския щаб на тима от бившата съветска република, а на наши сънародници.
Не! Няма да кажа имена, защото те си знаят, а и за баскетболната ни общност не са тайна междуличностните отношения в този любим за нас спорт.
Да! Знам каква е народопсихологията ни. Може би и затова най-актуалният виц си остава този за казана на дявола, който не се пазел от никого, защото българите сами сме дърпали обратно опитващите се да избягат. Но все вярвах, че нещата в интелигентен спорт като баскетбола са по-различни. Уви, напротив! Напоследък ескалираха в негативна посока. И няма да се променят, докато всички ние не спрем да гледаме само в канчето на другия и не потърсим вината и в себе си. И да си подадем ръка.
Иначе лятото е добро за българския баскетбол. Мъжете продължават битката за Мондиал 2019, макар и без кой знае какви шансове, но пък избраниците на селекционера Любомир Минчев ще доведат в България грандовете Франция и Русия. Жените до 20 години дадоха надежда за добро бъдеще въпреки, че останаха едва 24-и в Европа. Връстниците им продължават битката за промоция в Дивизия А, но дори и да не успеят е факт, че този набор постигна най-големия си успех досега.
Националните отбори в останалите възрасти също имат своите мечти за добро представяне, а какво по-хубаво едни млади хора да имат мечти, които да следват. Но със сигурност би им станало болно, ако виждат намръщени лицата на техни доскорошни идоли при победите им, и усмивки под мустак при загуба...
Всички ние заедно сме българския баскетбол. Поотделно сме просто нищо. Да се радваме на децата си, защото по-голямо богатство нямаме. Всъщност, никакво друго богатство нямаме.
Харесайте BGbasket.com във Facebook
Следвайте BGbasket.com в Instagram
Абонирате за канала ни в
Тагове: България (20), Евробаскет 2018 за младежи U20