инж. Валентин Лазаров: Някои съдии може би се страхуват от Лукойл Академик

След четвъртия полуфинален мач от плейофната серия между Рилски спортист и Лукойл Академик на 13 май в Самоков, завършил в победа на "студентите" с 80:66, в състезатели, треньори и публика остана привкус, че съдиите са решили изхода на двубоя и са свирили тенденциозно в полза на шампионите. Мач № 5 от серията е утре (17 май) от 18.00 ч. в Правец.

Сърцето на отбора Николай Стоянов, както се изказаха от ръководството на самоковци, беше изгонен 6:35 мин. преди края на втората част, след като получи две последователни технически нарушения и съответно дисквалификация. От екипа на Sportnamasa.com се свързаха с доайена в българското баскетболно съдийство и една от най-авторитетните личности в света – инж. Валентин Лазаров след като председателят на Съдийската комисия г-н Стефко Станев не вдигнал своя телефон, за да разясни ситуацията по правилник.

Тино Лазаров бе приет в залата на славата на ФИБА преди 4 години. Той е международен рефер, дългогодишен делегат и инструктор, носител на "Златен баскетболен Оскар“ през 2012 г.

“Не мога да кажа действително дали Николай Стоянов е обидил и напсувал съдиите. Като решение, взето от тях по правилник – беше вярно. Имаше кош с фаул плюс техническо нарушение и Лукойл получи правото да изпълни два плюс един наказателни удара. От повторенията се видя, че беше чист фаул.

Като цяло няма срещи в нашето първенство, в които съдийството да е било причина даден отбор да загуби мача. Всеки, както и аз лично, макар че имам 100 награди като съдия – съм допускал грешки.

Аз разсъждавам така: Ако не бяха го изгонили, щеше ли да има разлика? Лукойл вече контролираше срещата. Разликата стана много голяма, може би Красимир Стойнов е по-емоционален, а и не е международен съдия.

Владимир Цеков беше от същата страна и трябва да е чул всичко при ситуацията. Третият рефер Искрен Манолов беше далеч. Има случаи, когато съдията трябва да знае кога да „бъде глух“.

Ще ви дам пример: Вървите и минавате покрай скамейката на един отбор и чувате подвиквания от сорта на “идиот” или някаква друга обидна дума, но не знаете от кого е.

Има някои много емоционални съдии, които са толкова засегнати, че правят най-лесното според тях – обръщат се и започват да наказват наред, понеже не знаят кой е подвикнал от скамейката.

В случаите, когато обидата не е лице в лице, съдията не трябва да бъде толкова чувствителен. Съдиите трябва да са спокойни хора и понякога малко глухи.

Всички смятат, че Лукойл като най-богат клуб, дава рушвети. Баскетболът ни не е на такова ниво, няма апетити, както във футбола.

И той е на ниско ниво, но там разполагат с огромни суми. В един футболен мач биха могли да дадат 4000-5000 лв. на съдия, за да свири в една или друга посока.

При нас трябва цяла серия от грешни решения да се изсвирят, за да има тенденциозност. Единично съдийско отсъждане не може да реши мача, освен ако не е в последната секунда. И аз съм гледал такива двубои, дори и на Олимпиади.

В нашето първенство няма такова нещо. Следя го от началото на сезона и в нито един мач съдийско отсъждане не е решило изхода от дадена среща.

Много добър приятел съм с инж. Петър Георгиев. Той 100% смята, че има някаква скрита тенденция. Лукойл и Валентин Златев, като собственик, е доста силен човек. Наистина може някои съдии да ги е страх, защото той има хора в УС на Федерацията. Разбирам Петър Георгиев, той си е раздал душата за отбора, много е емоционален.

Бил съм свидетел как някои съдии са били много чувствителни, чуват нещо от публиката, спират мача, викат полицията да изгони въпросния човек. Не бива да се прави така, по този начин предразполагат цялата публика да се настройва срещу тях.

Аз съм свирил мачове, които сегашните съдии никога няма реферират – Югославия - СССР или Югославия – САЩ. Бил съм съдия и на още десетки финали. Имах конкурент тогава – моят голям приятел Артеник Арабаджиян, който за съжаление наскоро почина от рак. Чакахме го да се върне от САЩ. Чувахме се през ден по телефона, беше ми много добър приятел.”