Александър Везенков: Имам време за кафета, но предпочитам да си почивам

Никога няма да стана като американците, категоричен е баскетболистът на Барселона

Барселона претърпя една от най-тежките загуби в историята си в Евролигата. Каталунците бяха разгромени с 61:85 от ЦСКА Москва насред „Палау Блауграна”. Поражение, което доведе до поредица от бели кърпички, бурни освирквания и искане оставката на Йоргос Барцокас. На фона на неуспеха на гръцкия специалист, Александър Везенков изигра поредния си отличен мач. Той постигна рекорден коефициент на полезно действие от 21, най-висок за целия отбор. Причината – 14 точки, 4 борби, 2 асистенции и една открадната топка. След мача 206-сантиметровото крило говори специално пред в.”Тема Спорт”, както за двубоя, така и за всичко актуално около него.

Сашо, какво се обърка за Барселона срещу ЦСКА Москва?

Всички в отбора сме в много тежка ситуация. Вкарахме „цели” 4 точки в първата четвърт, това трябва да е някакъв антирекорд. И още там приключи мачът. Ние искахме да влезем агресивно, знаехме, че ЦСКА е много силен отбор и делят първото място с Реал Мадрид. Но ние не показахме уважение към собствените си имена, към името на отбора и историята на клуба. И след това ужасно начало съвсем логично загубихме мача.

Мислиш ли, че този резултат се дължи на напрежението върху тима?

Напрежение има, да, но не мисля, че сме чак толкова лош отбор, че да вкараме само 4 точки. Мен са ме учили, като не можеш да вкарваш, поне да пазиш в защита. Това не е талант, изисква се много усилие, но е най-вече воля. А ние хем вкарахме 4 точки, хем ни вкараха 29. Опитахме се да играем малко по-добре, направихме го на моменти, но, след като им дадохме толкова самочувствие и спокойствие в началото, беше трудно.

Как се вдига отбор след такава загуба?

Трябва да се съберем, да поговорим какви са причините и следващия мач да го спечелим задължително. Вече няма място за загуби, особено в испанското първенство. За Евролигата е ясно, че 99,9% за нас всичко е приключило, така че единствената ни цел е да се представим добре в Лига АСВ. А там сме само на една загуба от първото място, така че ще се опитаме да постигнем поне тази цел.

Малко или много е тази една загуба при сегашното състояние на Барселона?

Явно е много, защото и предишната седмица, ако бяхме спечелили – щяхме да сме на първото място. В този ни вид не знам кой щеше да ни повярва, че сме №1 в Испания. Но трябва да го направим. Имаме и много трудна програма – гости на Валенсия, Гран Канария и Реал Мадрид, но трябва да се борим докрай. Имаме още 6 мача в Евролигата, които ще използваме да си повдигнем самочувствието и да видим след това какво можем да направим.

Смяташ ли, че играете баскетбол със страх?

Не знам дали е страх или напрежение, или пък топката вече толкова „пари”...Другите играчи са много по-опитни от мен и те знаят много по-добре как да се измъкват от такива ситуации. Сигурно са го правили в други отбори. Малкото, което знам е, че трябва да си останем обединени и да си помагаме. Не трябва сега, в трудния момент, да се делим. Това е не само в баскетбола, а и в живота като цяло.

Стана въпрос за самочувствие, миналата година си пожела да станеш лидер на Барселона и през този сезон се превръщаш в такъв...

Лидер на отбор, който не печели...просто няма никакъв смисъл. Искам отборът да печели, а щом това не се случва, явно и аз не правя нещо добре. Колкото и да се опитвам, изглежда, не мога да повлияя на целия отбор. А и не може да стане само с един човек, трябва всички да се вдигнем. Като се свикне само на победи, и загубите се приемат много тежко. Всички мислихме, че тази година може да е много по-добра от миналата, но, както се очертава – няма да бъде.

Не е ли странно в отбор като Барселона с играчи като Тайрис Райс, Анте Томич, Стратос Перпероглу, Виктор Клавер....Сашо Везенков да се явява лидер?

Да, странно е. И не трябва да е така. И други хора са го казвали, странно е. Всеки трябва да помага, имеме много опитни играчи – MVP на Евролигата, най-добрият реализатор на Евролигата, за мен – най-техничният център в Европа. Имаме играчи, печелили по три пъти Евролигата, играчи, които знаят как да печелят. Но, за съжаление, не можем да го покажем на терена.

Съотборниците ти бяха доста тъжни след мача, лоша ли е атмосферата в съблекалнята?

Всички сме много близки, говорим си, винаги има настроение. Това, на което ме научи този сезон е, че колкото повече искаме да победим, толкова повече не ни се получават нещата. Явно трябва да има някаква смяна, някакъв шок. Нормално е всеки да е тъжен, това е нашата професия, не го правим за забавление.

Белите кърпички като че ли се появяват все по-често в залата...

Ако погледнем реално – това не е най-лошата ни загуба през сезона, ето това е лошото. Загубихме с 25 точки от Баскония у дома, от Реал Мадрид – с 40. Нормално е хората да очакват много неща от нас, все пак това е Барселона. Те искат победи. Тъжното е, че срещу ЦСКА Москва не показахме характер и желание да се борим. Няма нищо срамно в това да паднеш от европейския шампион. Но поне го направи, борейки се до края на мача. А като няма резултати, е нормално и да има празни места в залата. Според мен други привърженици, в други държави, след такива загуби нямаше да са толкова благосклонни към нас.

Да погледнем малко по-напред във времето – все по-често се говори за евентуално твое участие в Драфта на НБА тази година, мислиш ли за това?

Тази година е последната, в която мога да участвам. Но в момента съм се съсредоточил изцяло върху Барселона. Първата ми задача е да ставам все по-добър и по-добър, а втората – да си извоювам мястото в отбора. Аз съм доволен тук, искам да остана и да помогна на отбора да спечели нещо, защото това е най-важната цел. НБА може да остане на малко по-заден план – за момент, в който и аз ще бъда готов.

Следиш ли какво пишат в САЩ за нещата в играта ти, които трябва подобриш, за да станеш част от НБА?

Научен съм сам да знам най-добре какво трябва да подобря и съм напълно наясно със слабите си страни. Знам, че имам недостатъци и всеки ден се опитвам да ги подобрявам, и всяко лято, това е моята цел. Знам, че никога няма да достигна нивото на един американец като отскок например, но ще се опитам и ще дам всичко от себе си. Знам и къде да силните ми страни, но искам да подобря и тях.

Казваш, че Барселона е приоритет за теб, но обмислял ли си вариант да бъдеш избран в Драфта и да продължиш кариерата си в Европа?

Да, но Драфтът е чак през юни. Има много време, искам първо сезонът да свърши и да съм здрав, защото в този отбор вече не знам от какво може да се контузи някой. След това ще видим какво ще се случи, най-важното е аз да се подобрявам и заедно с това и отборът да върви напред.

Винаги си казвал, че Солун е твоят дом. Чувстваш ли вече Барселона като такъв?

Честно казано, се чувствам много по-добре от миналата година. Не знам колко години ще ми отнеме да се почувствам както в Солун, не става въпрос само за баскетбол, защото тук всичко в това направление е перфектно – за мен Барселона е клуб, в който всеки играч би искал да играе. Но между 15-20-годишен съм живял в Солун, това са най-важните години за един човек в целия му живот според мен. Няма как да ги заменя тези години. Но мога да кажа, че ми липсва много по-малко от миналата година и вече съм се адаптирал тук на 100% и това е много добре.

Имаш ли приятели, близки? Как протича един твой обикновен ден?

Имам, разбира се. И от отбора, и извън него. Момчетата са много добри, ходим заедно на обяд или на вечеря, но се опитвам повече да почивам. Най-често тренираме в 12 часа, идвам по-рано, тръгвам си по-късно, след това хапвам, спя. Евентуално вечерта излизаме да вечеряме или да пием кафе, но гледам най-вече да почивам.

Всъщност има ли свободно време Александър Везенков?

Няма да кажа, че нямам и че по цял ден съм в залата. Но прекарвам много време в нея. Имам свободно време за почивка, да се видя с приятели, но предпочитам в това време да си почивам, за да мога да съм максимално полезен в следващата тренировка. И това се опитвам да правя.

Свикна ли със самостоятелния живот?

Мога да кажа, че свикнах. Преди родителите ми идваха по-често, но трябва да ходят до Кипър при сестра ми, да си стоят в България. Не мога да се оплача от нищо, вече съм свикнал, но когато дойдат при мен, съм много радостен.