Васил Кифев: На българските баскетболисти им липсва амбиция

Те не гледат на баскетбола като на професия, а като на игра, категоричен е президентът на Берое

Президентът на Берое Васил Кифев говори пред в. „Меридиан Мач” дни, след като неговият тим спечели Купата на България за първи път в своята история. 44-годишният Кифев е преминал през всички юношески формации на баскетболния клуб и е бивш юношески национал. Приключва рано състезателната си кариера и се насочва към съдийството. Заради контузии е принуден да се откаже. От 2001 година е председател на УС на Берое.

- След спечелването на Купата на България споменахте за времето, когато тимът е тренирал само по три пъти в седмицата и винаги след 21.30 ч., защото тогава е била свободна залата. Кога беше това?

- Някъде през 2000-2001 г. Тогава имахме няколко преотстъпени момчета тук-там, които успяхме да си върнем. Събрахме ги с няколко талантливи юноши от града, които също изявиха желание да играят. Това беше начинът да остана в баскетбола. Много ни помогна и Иван Евстатиев, който тогава беше във федерацията. Тръгнахме от Б група. Да, помня, че тренирахме от 21.30 ч. – там такива бяха възможностите. Даже сме разкарвали по-младите момчета по къщите. Стъпка по стъпка, с много усилия и труд, стигнахме до тук. Всичко беше на доброволни начела. Всеки помагаше с каквото може. Полека – лека възможностите ни се увеличиха, за да стигнем до 2017-а в Пловдив, когато вдигнахме Купата на България. Радостта ми беше подобна на тази при първата ни победа в Лигата. Беше в Бургас, над Черноморец.

- Промениха ли се целите ви?

- Ние продължаваме да сме здраво стъпили на земята и не летим в облаците. Лукойл Академик и Рилски спортист са двата отбора, които са способни да се борят за титлата. Наясно сме, че за нас мачът едва сега започва. Ако трябва да съм честен, трябва да призная, че имахме и късмет в Пловдив. Първо попаднахме в по-лекия поток, почивахме ден повече. Лукойл Академик имаше тежък мач с Балкан, в който се стигна до продължения. Сякаш нещата бяха предопределени за нашия успех. Случи се на точното място, в точния момент.

- Легендата Петко Маринов ви поздрави затова, че сте запалили още един град по баскетбола. Така ли е наистина?

- Нашата цел №1 в най-близко бъдеще е да възродим детско-юношеската школа на клуба. До момента не сме имали тази възможност, най-вече по финансови причини. Но благодарение на кмета Живко Тодоров, който ни помага и прави понякога и невъзможното за нас, нещата да се случат. В най-скоро време и школата ще има зала, в която да тренират децата ни. Иначе баскетболът е доста застъпен в училищата, а и самите играчи често участват в разлини инициативи, които целят да запалят най-малките по магията на оранжевата топка.

- Като стана дума за пари, равнопоставени ли са според вас, българи на чужденци при определянето на заплатите?

- Тотално невярно е това, което се внушава на хората, а именно, че звездите отвън взимат огромни заплати, в пъти по-големи от тези на нашите играчи. Ще ви дам пример с Берое. При нас не е имало случай, в който чужденец да взима повече от най-добрия българин в отбора. Това е една демагогия, която отново се прокара по време на турнира за Купата на България. Нашите състезатели имат гарантирано място на терена, но голяма част от тях не гледат на баскетбола като възможност за реализация. Ами карат по схемата „Ден да мине, друг да дойде.” Днес ще вземе едни пари в Стара Загора,, утре във Варна, след това в Бургас...За тях това не е работа и професия, а игра. Има много перспективни български играчи, но генералният проблем е липсата на амбиция. Сами може да видите, че най-добрите българи са или в Лукойл Академик, или в двата отбора, които са на опашката в класирането – Ямбол и Левски. Гарантирам ви, че нито един треньор няма да предпочете пред качествен българин чужденец. Но реалностите са други. Проблемът идва от липсата на пари, които да се инвестират в школите и там да се развиват млади таланти. За да не продължават да потъват националните ни отбори. Пътят за тях е само надолу. Аз, ако 20 години съм на един пост във федерацията и нямам никакви резултати, явно съм изчерпан и ще си тръгна. Не бих търпял подобно нещо.

- Мислите ли вече за селекцията за следващата година?

- С болшинството от играчите имаме договори и за сезон 2017/2018. А що се отнася до Любо Минчев, той вече е половин заралия и смятам, че тук се чувства много добре. Никой не му се бърка, има пълен картбланш. Надява се да продължим да работим по този начин.

- Трудно ли го навихте да дойде в Стара Загора? Тогава бяхте последни в класирането...

- Не беше лесно. Ние го поканихме още през лятото на 2013-а. Финансовото ни състояние обаче не беше добро и съответно не очаквахме чудеса. Тогава той отказа. По средата на сезона пак му се обадих с молба за помощ и през февруари 2014-а той започна работа.

- Като бивш съдия какво е мнението ви за реферите у нас?

- Съдийството не е най-големият проблем на баскетбола, но е най-голямо извинение. По различен начин се свири в Балканската лига, у нас и въобще в Европа. Критериите в Пловдив се изменяха многократно в хода на турнира. Но това е проблем на тези, които задават правилата.

- Проверяват ли ви често за допинг?

- Да. След мача ни с Рилски спортист двама наши играчи дадоха проби и даже излязоха резултатите. Всичко е наред. Оттук няма да излезе сензация.