.jpg "Берое")
(1).jpg "Левски")
.jpg "Миньор 2015")
.jpg "Черно море Тича")
.jpg "Черноморец")
.jpg "Ямбол")
София и България не обичат баскетбола
Арена Армеец не се напълни и напаловина за Барса и ПАО
Арена Армеец не се напълни и наполовина за два от еврограндовете
Странни хора сме! Дори ми се иска да използвам и по-силна дума, но ще се въздържа. Уж говорим как обичаме спорта! Как обичаме баскетбола, но всичко е само думи, думи! В този коментар няма да говорим за спортно-технически неща.
През миналата седмица България и в частност София бе домакин на най-силния клубен турнир може би в историята ни. В столицата дойдоха два от най-великите баскетболни отбора – Барселона (15-кратен шампион на Испания, включително и последните два сезона, двукратен европейски клубен първенец) и Панатинайкос (32-кратен шампион на Гърция, и шест пъти европейски клубен първенец). Компания им правеха нашият Лукойл Академик и сръбският Цървена звезда. Дори да нямаше българско присъствие на турнира Арена Армеец трябваше да се пука по шевовете си. Уви! И през двата дни на турнира „спортните” и в частност „баскетболните” фенове не успяха да я напълнят и наполовина.
Вероятно и рекламата за това събитие не бе достатъчна, защото българинът вече не чете вестници (б.р. - в почти всички печатни медии имаше реклами). Със сигурност усилията трябваше да бъдат насочени в интернет пространството и телевизиите. Това обаче в никакъв случая не е оправдание, че в спортното съоръжение в петък и събота отсъстваха и голяма част от родните треньори и състезатели в този спорт. Няма смисъл да назовавам имена, защото те си знаят кои предпочетоха телевизионните предавания вместо да се докоснат на живо до два велики отбора. За пример на противополжния полюс ще дам треньорът на младежкия национален отбор до 20 г. и бивш наставник на Лукойл Академик Любомир Минчев, който си беше купил билети, за да влезе, вместо да се възползва от привилегията да използва специалните пропуски за събитието. Със сигурност е имало и други баскетболни хора, които са го направили, но голяма част от тях обаче отсъстваха!
Където и на друго място, в която и да е друга държава Барселона и Панатинайкос да се срещнеха на баскетболния терен щяха да играят не пред 12 000 зрители (б.р. - колкото е горе-долу капацитетът на Арена Армеец), а дори и пред двойно повече. Дори в съседно Скопие, което е над три пъти по-малко от София, щеше да напълни 10-хилядната зала „Борис Трайковски”.
Скандално е, че преди половин година в Арена Армеец имаше повече хора, за да видят как един тъмнокож бивш баскетболист седи на кресло, сложено в средата на залата, и гледа как играят български баскетболисти. И с право спортният директор на ОСК Лукойл Сашо Везенков е огорчен от посещаемостта в залата в петък и събота. Със сигурност това, което направи той и хората около него - да докарат накуп Панатинайкос и Барселона, е нещо велико, но недооценено от българския запалянко.
