.jpg "Миньор 2015")
.jpg "Спартак Плевен")
.jpg "Черно море Тича")
Атмосфера като за празник
Казват, че спортът е социален феномен. Макар и клиширано, тези думи се отнасят с пълна сила за някои отбори и най-вече за феновете им. Това важи с пълна сила и за Пирея, където хората живеят с марката, наречена Олимпиакос. Няма да е изненада, ако ви кажа, че баскетболният отбор на „червено-белите“ също е тема, която вълнува жителите на града.
Тази година успях да се докосна до Евролигата отблизо за първи път. След като през май получих възможността да отразявам Финалната четворка в Берлин, където наличието на фенове от Балканите допринесе за още по-големия блясък на заключителната фаза в турнира на богатите, месеци по-късно изпитах удоволствието да гледам и анализирам още по-детайлно именно един от тези тимове в лицето на Олимпиакос. Разбира се, визитата ни с колегите от corner.dir.bg бе свързана с Александър Везенков и с филма, който подготвихме за него, но освен акцентът върху българина, има и други детайли, които се запечатаха в спомените ми.
И когато говорим за детайли, няма как да не отбележа празничната атмосферата в Двореца на мира и дружбата. Макар тя да наподобява на футболна, феновете на баскетболния тим просто придадоха друг привкус на мачове с Реал Мадрид и Барселона, а присъствието на звезда от калибъра на Везенков, който е боготворен от тях, накара и мен самия да се почувствам като на празник. Още по-феноменална бе емоцията, когато скандираха името му, започвайки още от излизането му от съблекалнята преди началото на срещите до самия им край.
И точно тук правя паралел с феновете в българските зали. Не ме разбирайте погрешно, не казвам, че в нашите съоръжения няма атмосфера, но много често се случва привържениците в тях да се превръщат в извадка на онези, които просто идват да излеят своите негативни емоции. Да, наясно съм, че в южната ни съседка не всичко е розово в това отношение и страстите също взимат връх, както се случи в немалко случаи на двубоите с Реал и Барселона, но просто хората там знаят как създадат истински празник.
Друг елемент, който ми направи голямо значение, е отношението на играчите на Олимпиакос към медиите. Преди Везенков да говори пред българските медии, той обърна внимание на всеки един чуждестранен колега, давайки поне няколко интервюта, без дори да си помисли да откаже. Разбира се, същото правеха и неговите съотборници, които не се оплакаха нито за миг, защото знаят, че просто това им е работата и професионализмът го изисква. Нещо, от което част от българските играчи могат да вземат пример.
Някъде тук искам да поговоря за вълнението в мен през цялото това време. В скромния ми журналистически път рядко имам възможността да се докосна до имена като Никола Милутинов и Еван Фурние, но не мога да не отбележа и уважението, демонстрирано от Йоргос Барцокас. Макар и леко притеснен, успях да разменя няколко думи с него, а по-впечатляващото беше, че той отдели специално внимание, давайки интервю само пред българските медии преди старта на една от тренировките.
И за да сложа край на темата, ще завърша с познатите думи, че спортът е за хората. Време е и ние да вземем пример от гърците и съседните около нас страни, за да започне и в нашите зали да ставаме свидетели повече на празници, а не на поредни грозни скандирания и селски прояви.
Повече можете да видите във филма, посветен на Александър Везенков в нашия yotube канал, където можете да се абонирате за него тук.
Харесайте BGbasket.com във Facebook
Следвайте BGbasket.com в Instagram
Абонирате за канала ни в 
Тагове: Александър Везенков, Олимпиакос
