Гатева и компания ни дадоха надежда, подкрепена от резултати

Помните ли песимизма? Онова тягостно усещане, че женският ни баскетбол е просто спомен от 1993 г. в Перуджа? Че ще чакаме подобрение на рекорда на Стефка Костадинова по-дълго, отколкото класиране на европейско? Е, време е да сменим плочата. Защото нещо се случва в националния отбор. Нещо хубаво, което отдавна не бяхме виждали. След години на лутане, експерименти и "отбиване на номера", селекцията на Таня Гатева показва лице, което ни кара да мечтаем. Три мача, три победи и първо място в групата. Наистина това е предварителен етап без 7-те най-силни отбора в Европа, но положителното е видно и за най-черногледите. Това не е просто статистика, това е заявка за възраждане. Ето как "лъвиците" опровергаха критиците в последните си двубои.

Първият етап от квалификациите за Евробаскет 2027 нарисува една нова картина — отбор с характер, темпо, агресия и дълбочина. В основата: промяната в манталитета.

Трите мача разказаха различни истории, но всички водят към един общ извод: най-сетне имаме отбор, който не се страхува да мечтае.

Азербайджан – България (48:141)

Историческо начало и първият знак, че този отбор е различен. Това е мач, който ще се помни — не само заради 93-е точки разлика, а заради начина, по който бе постигната. Да, Азербайджан не е европейска сила. Да, разлика от подобен калибър невинаги показва реалното ниво. Но начинът, по който България спечели, каза всичко: агресия, преса, ритъм, дълбочина, самочувствие. Тимът на Таня Гатева показа, че може да доминира в защита и нападение, без да отпуска газта. Всяка баскетболистка, излязла на терена, допринесе за успеха. Всяка ротация пазеше интензитета. Тук видяхме и още нещо: младите играят без страх. Илияна Георгиева, Валерия Алексиева, Ивана Бонева — това са момичета, които носят бъдещето. Тази победа е сигнал, че наблизо има генерация, която може да запълни „пропастта“ между девойки и жени — нещо, което години наред беше огромен проблем.

Украйна – България (60:80)

Демонстрация на доминация — и раждане на нов лидер. Срещу Украйна битката бе въпрос на класата на нашите гардове и съвършено балансирана тактика. Мачът в Рига започна равностойно, но след първите минути България превключи на режим, който рядко сме виждали при женския ни национален тим: темпо, преса, агресия, серия след серия, без да дадем шанс на противника да си поеме въздух. Най-яркият момент бе „експлозията“ на Карина Константинова — 16 точки само в първата четвърт. Това не е просто статистика, това е лидерство, което от години търсим. До нея — Борислава Христова, вече утвърдената ни реализаторка, и стабилната натурализирана американка в подкошието - Кайла Хилсман. Защитата бе ключът: България принуди Украйна да направи 25 грешки — напълно нетипично за международния баскетбол. Нашите загубиха само 11 топки. Широчината на състава позволи свежест и постоянен натиск. Това не беше просто победа. Това беше декларация, че България е вече отбор от различна категория.

България – Черна гора (66:62)

Победа, родена от характер, а не от инерция. Точно този тип мачове години наред ни тежаха най-много — равностойни, нервни, в които победителят е този, който удържи психически. В Ботевград видяхме нещо, което често липсваше: отбор, който диша като едно цяло и не се чупи под напрежение. Черна гора е много по-опитен състав, с традиция в квалификациите и играчи, минали през твърдите балкански школи. Побеждаването на такъв съперник в мач до последно е знак за зрялост. Няма сривове в защита в последните минути. Няма панически решения. Няма разпиляване на аванс. Точно обратното — момичетата на Таня Гатева показаха, че могат да контролират темпото, да сменят ритъма, да пазят дисциплина. Тази победа изстреля България на върха в групата, но далеч по-важно — показа, че отборът може да печели не само, когато е фаворит, а и когато е под натиск като аутсайдер.

Голямата картина: Какво всъщност постигна този национален отбор? Тези три мача не са просто три победи. Те са индикатор за промяна в пет ключови направления:

1. Манталитетът е различен. Вече не играем, за да „минимализираме щетите“. Играем, за да печелим.

2. Имаме ядрото на бъдещ отбор Христова, Константинова, Димитрова, Иванова, Хилсман — това е гръбнак, който може да бъде развиван.

3. Защитата се превърна в оръжие. Пресата на Гатева работи — тя носи точки, носи темпо, носи увереност.

4. Физическата подготовка е на друго ниво. В трите мача България изглеждаше по-бърза, по-свежа, по-структурирана.

5. За първи път от дълго време изглежда, че знаем какво искаме да бъдем. Не реагираме на съперника — налагаме наш стил.

Реално ли е да мечтаем? Да, реално е. Този отбор играе модерен, бърз и интелигентен баскетбол. Този отбор има дълбочина, която години наред липсваше. Този отбор показва, че може да печели мачове и драматични, и категорични. Този отбор е неразгадаем за съперниците, защото всеки може да изригне и колкото да разучаваш всичко може да се преобърне за треньорските щабове в опонентите ни. Разбира се, пътят до Евробаскет 2027 е дълъг, а много по-силни съперници тепърва предстоят. Но за първи път от много време… нашите момичета изглеждат готови за този път.

Таня Гатева и състава ѝ дадоха нещо, което българският женски баскетбол рядко има през последните години: надежда, подкрепена от резултати. И ако продължат в този ритъм, няма да е изненада, ако след години говорим за този цикъл като момента, в който женският ни национален отбор пое истински по пътя към голямата сцена.