Да си спомним за Ница Борисова


Да си спомним за Ница Борисова
Ница Борисова изпъква с осанка - шестата от ляво на дясно (Снимка: БТА)
04-02-2020 11:16 | Мария Мицова

На днешния 4 февруари 2020, една от най-славните ни баскетболистки Нитула Борисова-Ница - трябваше да навърши 80 години.

 

Тежко заболяване отне рано живота на Ница Борисова, но тези, които я помнят, винаги ще имат запечатан силния ѝ образ в съзнанията си.

 

Нитула Борисова е играла за Локомотив Пловдив, Локомотив София и Академик София. Пет пъти шампион на България, два пъти носител на Купата.

 

Европейски шампион от 1958 година, световен вицешампион от 1959.

 

Има още бронзов медал от Световното първенство 1964, два сребърни и един бронзов медал от европейско.

 

Най-добър център и реализатор на СП 1964, в Идеалната петица през 1964 и 1967.

 

"Като Ница няма втора," спомня си за нея Лилия Янкова. Двете са играли заедно в Академик София, Лили още като 18-годишна, Ница Борисова вече на 29, като утвърден в цял свят играч.

 

Борисова е център без аналог, избрана за най-добра на поста си на планетата през 1964-а.

 

"Когато започнах да играя в Академик, Ница точно беше родила един от синовете си и започна тренировки след 45 дни. Дори пътувахме за турнир в Полша," споделя още Лилия Янкова за Борисова. "Тя е първата жена у нас, която стреляше с отскок. Изключителна баскетболистка. Ние не сме имали такъв център като нея."

 

Покойната журналистка Надежда Богданова има и красив откъс за Ница Борисова в книгата си „Баскетболно съзвездие” от 1986 година.


За Ница Борисова:

„С фигурата си на стопроцентова атлетка, с котешките си движения и скокове, с вкуса си към модерната отборна игра, Ница Борисова взе блестящ старт към голямото майсторство. Всички бяха заболели за атлетичното в баскетбола, което днес вече е необходимост. Приеха я и й ръкопляскаха.

Нямаше преди нея, но няма и днес такава централна нападателка, за да се даде нагледен пример какво представляваше Ница Борисова на игрището. Да скочи две глави над останалите, да захлупи топката, да направи добавка... Имаше нещо буйно в нейния баскетбол, едновременно диво и елегантно. Упрекваха я, че понякога кривва извън клишето в организацията на играта. А то организацията остаряваше за новото, което нахлуваше с Ница. Тя беше като спусната с парашут от бъдещето. Ако не бяха травмите – напаст, която й попречи да бъде постоянно „с двата крака” в националния отбор, сигурно женският ни баскетбол щеше да има повече покорени върхове. Към края на кариерата  коляното й беше като кладенец – все вадеха вода от него, а то все се пълнеше. Затова Ница изчезна от погледа на публиката без да каже последната си дума.

„Изчезна” е много условна дума в случая, защото от всички по-стари баскетболистки нея най-често виждам по трибуните. Изключвам естествено Ваня, защото журналистическите, съпружеските и майчинските пристрастия завинаги я бяха „залепили” в залата. Обикновено Ница е в академишката си среда и дори човек да не я зърне, ще я чуе. Пък и колко бяха нашите зали – като в една шепа. А Ница, тя никога не би привикнала с ролята на безпристрастна зрителка. Дава гръмко указания, подканя, нахъсва, ако може, ще слезе на терена и ще заиграе. Защо ли не? Не само тя, и други от нейното поколение, са се запазили много добре. Ако облекат екипите, трудно ще ги отличим от девойчетата в елитната ни група”.

 

(Снимка от архива на Станко Стоянов: Девойките на Локомотив Пд републикански първенец за 1957 г. В средата права е Ница Борисова. Вляво е нейният откривател Любен Илиев, вдясно треньорът Симеон Вулев, с който Ница печели първата си шампионска титла.)

 

Разказ за началото на баскетболния път на Ница Борисова ни предлага и Станко Стоянов, който години наред е и неин близък приятел:

 

"През 1954 година треньорът на всички баскетболни отбори в "Локомотив" Пловдив Любен Илиев забелязва на лекоатлетическата писта в старото дружествено игрище на Асеновградско шосе едно високо, слабичко момиче и започва да го учи да вкарва кошове.

 

Знае ли той тогава, че е намерил истинско съкровище - не само за "Локомотив", но и за българския баскетбол?

 

Името на това момиче е Нитула /Ница/ Борисова.

 

Заслужил майстор на спорта. Почетен гражданин на София Национална състезателка от 1958 до 1968 година.

 

Намира място сред десетте най-добри спортисти на България през 1954 година-пред нея са само трима олимпийски шампиони борци.

 

Една от най-добрите български баскетболистки за всички времена.

 

В едно интервю, което навремето взех от голямата спортистка и моя добра приятелка, тя казва: "За мен "Локомотив" Пловдив винаги е мил и приятен спомен! Мое родно дружество, в което проходих в баскетбола. Това не се  забравя! С най-добри чувства си спомням за първи ми треньор Любен Илиев. Той ме откри за баскетбола и винаги ще съм му благодарна за това."

 

По-нататък треньорът Симеон Вулев шлифова самородния талант и подготвя състезателка от висока класа. С девойките на "Локомотив" Ница печели през 1957 година първата си шампионска титла.

 

Същото лято сред писмата, които получавах в казармата, имаше и няколко от Ница. Бяхме се сприятелили покрай баскетбола, тя гледаше нашите мачове на "Академик", аз нейните с "Локомотив". В едно от тях е написала: "Много се колебая какво да правя. Другарят Симеон Вулев ми казва да завърша гимназията и тогава да отивам в София. Но на мен вече ми се играе в по-големия баскетбол, а в София възможностите са повече. Не зная, не съм решила".

 

Месец по-късно Ница вече беше в столичния "Локомотив"

Оттам започна главоломната й кариера в европейския и в световния баскетбол.

 

Пловдив беше загубил отлична състезателка, но българският спорт спечели звезда!"    

 


 

 Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

 Следвайте BGbasket.com в Instagram

Абонирате за канала ни в 


Comments
Other News
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи