Възпитание, възпитание, възпитание!
Възпитание! Това е, което липсва на българина. Това е, което голямата разлика между младите баскетболисти от Европа и българските такива. Вината обаче не е на децата ни, а в нас – родителите, и най-вече на тези, на които сме ги поверили – треньорите.
Със сигурност ще получа поредните обвинения, но нека всеки един се замисли, преди да започне да сипе огън и жупел върху автора на коментара. Свикнал съм. Дори и на удари в гръб – в буквалния смисъл, на трошене на телефонния апарат и т.н.
Наскоро един треньор, с когото имах сериозен конфликт, ми каза, че вече мисли по друг начин и съм напълно прав за липсата на възпитание в децата ни, но те не са виновни. Те копират това, което виждат от по-големите. Не ми каза, че съм бил прав преди време в спора ни, но го разбирам – егото му е голямо.
И на поредните европейски първенства за подрастващи, на които България бе домакин през лятото, отново се видя разликата. Типично по нашенски търсим първо вината извън себе си, в съдиите, в топката, в залата, в коша и т.н. А децата от другите отбори след всеки мач отиваха и поздравяваха първо секретарския апарат. Защото те са възпитани, че баскетболът преди всичко е удоволствие и трябва да се изпитва радост от играта. Особено на възрастта, на която са те. И че всички са един екип.
Трябва да разберем, че победата не трябва да бъде на всяка цена!
Харесайте BGbasket.com във Facebook
Следвайте BGbasket.com в Instagram
Абонирате за канала ни в