Александър Гавалюгов: Трудолюбието ми идва от баща ми, Коки Пеев ни предаде шампионския манталитет

Гардът на Балкан Александър Гавалюгов бе избран за MVP на финалния турнир на Държавното първенство за момчета U16, като стана и най-добър реализатор. Той бе с голям принос неговият тим да спечели титлата, а трофеят бе втори за него в рамките на седмица, след като преди дни спечели първи такъв и с мъжкия състав на "зелените". Ето какво сподели баскетболистът за завършилия турнир, за изминалия сезон, както и за натрупания опит в първия отбор:

„За мен това е четвърта поредна титла с този набор. Не съм губил финал с набор 2006. Преди две години доминирахме и в предишните финали, бяхме по-добре физически, тази година не бяхме фаворити.  Винаги казвах, че ще сме шампиони, но дори и аз тази година не вярвах, че ще можем да преодолеем силния отбор на БУБА. В крайна сметка излязохме с хъс и мотивация, а шампионският манталитет, който имаме, ни помогна. Мисля, че съперникът няма това и мисля, че напълно заслужено станахме шампиони за четвърти пореден път.

Отворихме много лошо първия мач на финалите срещу БУБА, което им помогна да натрупат двуцифрена разлика отначалото. Оттам ги стигнахме, но треньорът каза, че първият мач експериментираме със защита, която не сме тренирали, за да видим дали ще можем да ги изненадаме. Те обаче ни изненадаха вместо ние тях, затова се натрупа разлика пак и ни победиха. Бях сигурен, че втория мач ще изглеждаме по-различно.

Поради ангажименти с мъжкия отбор и няколко пътувания в Испания и Германия , които имах, тренирах само веднъж с момчетата от отбора. Беше ни изключително трудно първите 2-3 мача да се напаснем. Не съм тренирал с тях около 3-4 месеца, но днес те ми помогнаха много, за което им благодаря.

БУБА не ни изненада днес. Знаех, че единственият начин да ги победим, е да започнем по-агресивно. Знаем психиката им, че ще се притеснят и ще спрат да играят, това и стана, поведохме с 22 точки на полувремето. Третата част имахме спад и беше нормално. На тях им потръгна играта също, вкараха няколко шута и успяха да намалят разликата. Защитата беше същата като миналия мач и не мисля, че ни изненадаха с нещо.

Това да играя с мъжете ми помогна да разбирам играта по друг начин. Тази година израснах като игра, а не физически. Мисленето ми се промени изцяло към играта. Безценен опит е да си в мъжки състав с толкова опитни и класни играчи. Там няма един човек, който да играе, там всеки играе.

Бих искал да благодаря на треньора ми Коки Пеев. С него ми беше първата шампионска титла. Днес ни беше последен мач като отбор, защото ние отиваме в по-горна възраст. Не знаем дали той ще ни е треньор. Искахме да го зарадваме и да завършим, както сме започнали - по шампионски. С този треньор израснах най-много индивидуално, защото той ме тренира от 10-годишен, сега съм на 16. Той ме накара да имам по-голяма увереност в себе си. Даваше ми много картбланш. Бих искал да му се извиня за моите простотии през годините. Знам, че съм го вбесявал и му е падал гласа заради мен неведнъж, но после съм се реванширал с шампионската титла, така че мисля, че ще ми прости.

Трудолюбието ми идва от баща ми. Той също е много трудолюбив човек и смятам, че съм наследил това качество от него. От Коки Пеев научих, че независимо срещу кого играеш, излизаме да побеждаваме. Той има шампионски манталитет, ставал е шампион и като играч, и като треньор, което е изключително важно да имаш такъв треньор. Той ни предаде неговия шампионски манталитет. Той е човек, който никога не се предава въпреки всички трудности. Винаги намира начин как да победим.

Ние не сме толкова добре физически и тактически, но с голямото желанието, което имаме, ние успяваме да побеждаваме отборите и да ставаме шампиони.

Винаги детската ми мечта е била да стана шампион с мъжкия отбор на Балкан и тя се сбъдна тази година. Вярно, че нямах такава роля в отбора, но желанието ми се осъществи да бъда в мъжкия отбор цяла година и да станем шампиони. Благодарен съм на треньора Небойша Видич за шанса да съм част от този отбор, че тотално трансформира играта. Той е човекът, който ми каза, че не само кошът е опция, има и съотборници, има и пас. С него израснах най-много тактически и натрупах изключително много опит, за да ми бъде по-лесно сега на тези финали. Успявах да виждам някои неща, които другите не могат.

Докато беше още тук, тренирах много с Калил Дюкс този сезон, с Дерик Маркс също, както и с Амад Рори, с който обаче говорих най-много за баскетбол. Обсъждахме играта ми, какво трябва да подобря. Помагаше ми за това как да се позиционирам в защита, как да си размина човека. Той ми помогна най-много и беше изключително ценно да го имам като съотборник, защото той е изключителен играч и човек. Помогна ми много да го гледам и пазя всеки ден на тренировка.  Той е изключително добър защитник и нападател и сега срещу другите играчи на моята възраст ми беше по-лесно. Да имаш гарда на годината в НБЛ в отбора и да играеш с него на всяка тренировка, това е изключителен опит.

Говорих с баща ми и той ми обеща седмица и половина почивка (смее се). След това започвам да се подготвям за националния отбор, където ни предстои едно много тежко Европейско първенство и мисля, че с този набор ще се класираме в Дивизия А.“