Лъчезар Коцев: Ние сме там, където трябва да бъдем, но трябва да работим да сме там, където искаме

Националният отбор по баскетбол за девойки U18 завърши на второто място в крайното класиране участието си на завършилия вчера европейски Чалънджър в София, след като спечели четири от мачовете си и допусна само една загуба. След края на надпреварата старши треньорът на тима Лъчезар Коцев, който води и 20-годишните жени по-рано това лято, направи равносметка за представянето на отбора ни, разкри вижда ли израстване в момичетата и сподели какво го е разочаровало през изминалите седмици. Ето какво каза той пред BGbasket.com:

-  Убедителна победа срещу Албания в последния мач, доволен ли сте от представянето на отбора ни в него?

- Доволен съм, най-вече от децата, които играха по-малко минути в предишната среща.

-  Ясно е, че не сте гонили класиране, но все пак постижимо ли беше първото място?

- Разбира се, че беше постижимо. Да не забравяме факта, че двата отбора със Словения бяхме с по четири победи и една загуба. Тук искам да споделя, че отборите на турнира бяха на много добро ниво. Всеки отбор реално можеше да победи другите. Доволен съм, че успяхме да преодолеем отбори, които бяха доста силни и добре подготвени.

-  По-лесно ли беше за отбора, че тези турнири се играят в България, предвид нетипичните условия на провеждането им и достатъчна ли беше подкрепата от трибуните?

- Доста тежко беше да бъдем два турнира в изолация. Тази обстановка действа по различен начин на всеки един човек. За мен това европейско първенство ми е петото в България. Казах го и преди един месец - за нас подкрепата е много важна, когато е искрена. За съжаление у нас често в залата присъстват "доброжелателите", дошли да видят дали ще загубим. За поредна година ми беше супер странно как от толкова школи и отбори не можахме да напълним залата. Да не говоря, че колегите, които дойдоха да гледат, се брояха на пръсти. Може би отборите на Италия, Германия, Латвия, Хърватия, Украйна и Словения не са достатъчно класни за тяхното внимание. Тук искам да благодаря на всички, които идваха всеки ден да ни подкрепят и бяха плътно с отбора.

- Виждате ли израстване при момичетата след турнирите и натрупаха ли те повече увереност, каквато беше и целта в началото?

- Разбира се! Първият турнир беше много тежък, но там натрупахме опит, рутина и във втория играхме с повече спокойствие и увереност.

- Има ли, според Вас, такива от тях, които скоро може да имат по-сериозна роля в женски отбори?

- Мисля, че има момичета, които могат да продължат да се занимават с баскетбол, но всяка една трябва да работи всекидневно върху своето изграждане и да знаят, че трябва да се борят за своето място на баскетболната карта.

-  Преди двата Чалънджъра казахте, че на този при девойките реално ще направим равносметка къде сме. Какви са изводите сега?

- Изводите са, че изоставяме  със селекцията, с основни технически умения (най-вече стрелбата от всякакво разстояние), с умението на разчитаме ситуации в защита и нападение. Тук искам да кажа, че компенсирахме с много желание, хъс и борба, за което благодаря на всички момичета, на Гергана Славчева, че беше толкова позитивна и креативна, на Калоян Софрониев, Ирена Колева и Марио Андреев, на БФБ и господин Глушков, че за поредна година ни създаде всички условия за пълноценна подготовка от най-доброто за мен място за начална подготовка в България - град Чепеларе, до продължението в София и европейските първенства. Изводът е този - ние сме там, където трябва да бъдем, но трябва да работим да сме там, където искаме.