Как България първа подкрепи СССР в бойкота на Лос Анджелис 1984


Как България първа подкрепи СССР в бойкота на Лос Анджелис 1984
14-02-2020 18:28 | BGbasket.com

За по-малко от 24 часа се нареждаме след Съветския съюз в отказа от участие

 

Текст: Николай Кръстев

 

Общо 60 страни не отиват на Олимпийските игри в Москва през 1980 г. - протест срещу съветското нахлуване в Афганистан през 1979 г. И се събират само 80 държави, след като в Монреал′76 са 92. В основата на бойкота е кампанията на САЩ и Западния свят, започната от американския президент Джими Картър. В Москва обаче се състезават французи, италианци, британци...

 

От началото на 1984 г. в българските медии стартира мащабна атака срещу подготовката на Олимпиадата в Лос Анджелис. Постоянно се говори и пише, че всеки ден се извършват десетки убийства, въздухът е вреден и дори отровен, как градът е по капиталистически негостоприемен.

 

Дълго преди Игрите в Лос Анджелис все пак се смята, че Източният блок няма да отвърне на удара. И ще опита да докаже политическо превъзходство чрез спортни успехи. Решението на СССР за бойкот на олимпиадата, взето на 8 май 1984 г., за мнозина е изненада. Мотивът за отказа е липса на сигурност за съветските представители в САЩ.

 

По-малко от 24 часа след това България става първата страна, която верноподанически застава до големия брат. Светкавичен пленум на Българския олимпийски комитет на 9 май също взема решение за бойкот.

 

По-късно става ясно, че само спортистите пропускат Игрите, но не и родните членове на ръководствата на международните федерации и нашите съдии в различните спортове. Заминават и няколко спортни журналисти, както и повече политически коментатори.

 

Всички представители на медиите минават инструктаж в отдел „Печат“ на ЦК на БКП. И после се надпреварват в очернянето на САЩ, Лос Анджелис и Игрите.

 

Една след друга всички социалистически страни, без Румъния, обявяват бойкот. Но повечето мислят поне седмица. Последна го прави Ангола на 2 юни. А на България й трябват 20 часа.

 

„Безспорен факт е, че държавата се намеси в спортните дела при българския бойкот на олимпиадата – заяви Иван Славков в интервю през 2002 г. Батето е председател на БОК и член на МОК от 1983 г. - Абсолютно вярно е, че това не трябваше да става, но... времената бяха такива. Държавата просто реши да не се участва и на нас не ни остана нищо друго, освен да изпълним това решение. Иначе Съветският съюз и целият социалистически блок имаха формално основание да не участват на Игрите. В Щатите имаше някакви групи от хора, които се разхождаха открито с фланелки „Бий руснака!“, без да се уточнява къде да става това – на фронта или на спортното поле. Избуяваха и комитети, които открито призоваваха на спортистите от соцстраните да се оказва натиск да остават като политически емигранти в САЩ. Известни са и много антисъветски изявления на тогавашния президент Роналд Рейгън. Но повтарям – това бяха само формалните поводи за отказа. Причината беше политическа  и безкрайно далеч от спорта, който пострада от противоборството между великите сили.“

 

Общо 15 страни бойкотират Лос Анджелис. А на президента на МОК Хуан-Антонио Самаранч му се налага да преодолее втори олимпийски бойкот. Каталунецът е избран на сесията на МОК в Москва малко преди Игрите през 1980-а и дори се смята, че във вота има пръст и КГБ. Ако е така, 4 години по-късно точно руснаците разклащат сериозно стола на Самаранч в МОК с организацията си срещу Игрите.

 

 

От Източния блок не бойкотира само Румъния, където режимът на Николае Чаушеску вече е в специални отношения с СССР най-вече заради флирта си с китайците. В състезанията участват и югославяните, които вече се водят необвързана страна с доста самостоятелна политика.

 

В спортно отношение румънците печелят много – с 20-те си титли са втори в неофициалното класиране по медали след американците (83) и пред ФРГ (17). Югославяните са девети.

 

Делегациите и на двете страни са посрещнати с френетични овации при дефилирането си на Олимпийския стадион на откриването.

 

За България и Източния блок остава пропагандата. Медиите стигат до откровени глупости. Като констатацията, че на един от състезателните коне на Бразилия престъпници разкъсали жилите в конюшнята. А орлето, което тренирало за церемонията по откриването, умряло на генералната репетиция от мръсния въздух.

 

Разбира се, в България нямаше преки предавания от състезанията. У нас Олимпиада-1984 се гледаше, но по югославската телевизия в западните райони и по турската в югоизточните. И който е гледал – видя, че на откриването имаше орле, което направи кръг около стадиона. В небето летя и човек с двигател на гърба...

 

А нашите спортисти? Българите пропускат шанса да спечелят заслужени отличия в Лос Анджелис. Между социалистическите страни спешно се организират турнири, на които медалите се премират като олимпийски с цел успокояване на напрежението в спортните среди. Никой никога няма да отговори точно на въпроса колко олимпийско злато, сребро и бронз „открадна” бойкотът от България. Но нека поне опитаме...

 

Предолимпийската 1983-та е изключително силна за българския спорт. Печелим незапомнените за сезон в навечерието на олимпиада 15 световни титли. С уточнението, че 7 са в художествената гимнастика, която се готви за олимпийския си дебют в Лос Анджелис. И там ще се даде само един златен медал – в индивидуалния многобой.

 

На световното в Страсбург 1983 Диляна Георгиева взема златото, а със сребро се окичва Анелия Раленкова. Двете съответно печелят още 3 и 2 титли на уредите, шампион става и ансамбълът.

 

Същата година борците чрез Валентин Йорданов, Братан Ценов и Андрей Димитров вземат три титли от шампионата на планетата. Същият е активът и на щангистите от световното – Благой Благоев, Нено Терзийски и Александър Върбанов.

 

Уникално е постижението във фехтовката – Васил Етрополски става световен шампион на сабя, а брат му Христо е трети. Гимнастичката Боряна Стоянова печели единствената ни световна титла при жените – на прескок.

 

В края на 1983-та Мануела Малеева вече е звезда на корта. В олимпийската 1984-та стига до пет индивидуални титли в турнири на WTA, вдига и трофея на Откритото първенство на САЩ на смесени двойки с Том Гъликсън. А през февруари 1985-а става №3 в света – най-доброто постижение на женския ни тенис в ранглистата.

 

Голямата болка на Людмила Андонова е, че на 20 юни 1984 г., когато върви олимпиадата, тя поставя световен рекорд в скока на височина – 207 см. Прави го обаче на състезанието между социалистическите страни „Олимпийски ден“ в Източен Берлин.

 

В бокса магьосникът Ивайло Маринов е актуален световен шампион от 1982-ра с първата родна титла от шампионат на планетата. Стрелбата разчита за силно представяне в САЩ на медалистите от Москва′80 Петър Запрянов и Любчо Дяков, както и на Нонка Матова.

 

Волейболистите, водени от Борислав Кьосев, Асен Гълъбинов и Димо Тонев, печелят олимпийската квалификация в Барселона. После са на турнир в Загреб, когато научават за бойкота, и разочарованието е огромно. Като на целия български спорт.

 

 

 

Дългогодишният шеф на спорта Трендафил Мартински: Резултатът стана един на един, ние им го върнахме

 

Дългогодишният председател на БСФС и шеф на родния спорт Трендафил Мартински половин година преди да почине през 2015-а, даде пространно интервю за в. „Труд“, от което е публикувана малка част. Ето непубликувани отговори за бойкота през 1984 г.

 

- Г-н Мартински, през 1984-а отидохте ли на Олимпийските игри в Лос Анджелис?

- Не. Само спортни деятели, които бяха в ръководството и комисиите на международните федерации участваха на олимпиадата тогава.

 

- Имаше ли въобще дискусия у нас дали да участваме, или не?

- Това подробно съм го описал в книгата си „Моят живот и спортът“. Мен ме извикаха в ЦК на БКП при Борис Велчев. Той ми даде писмото, което беше от ЦК на КПСС за неучастието на СССР, и аз го прочетох. Там се предлагаше на България да вземе отношение и да не участва. Поради липса на сигурност и други причини, които не знам още там какви бяха.

 

- Това беше само мотив, нали?

- Естествено. Всъщност работата беше – те не участваха в московската олимпиада. Защо трябва ние да участваме в американската? Така резултатът стана равен – един на един. Ние си го върнахме. Разликата е, че докато американците организираха чрез своите посолства, посланици и други организации в целия свят да се бойкотира Москва, ние никого не сме убеждавали извън социалистическия лагер. Кампания за бойкот не сме правили. Ние просто решихме в резултат на предложението на СССР да не участваме. Солидарни бяхме с Москва. Тънка е разликата.

 

- Все пак конкретен повод за бойкот в Лос Анджелис нямаше. Докато през 1979-а войските на СССР нахлуха в Афганистан и това даде тласък на американската кампания.

- Не само че даде тласък, а даде повод. Ние конкретен повод нямахме. Иначе действително имаше някои висящи въпроси в Америка – със сигурността, с визите и някои други проблеми. Затова Рейгън даде уверение, че ще спази всякакви изисквания на МОК за достъп до олимпийските игри.

 

- Имало ли е опасения, че някои от спортистите ще останат в САЩ и няма да се върнат?

- Мисля, че у нас не е имало реални опасения. Имаше опасения, че ще се работи върху нашите спортисти да останат там, но специално ние не сме имали такъв мотив, заради който да не отидем на олимпиадата. Още повече че наши спортисти много бяха ходили и в Америка, и в Канада... В Съветския съюз обаче малко повече се страхуваха в това отношение. Действително върху техните спортисти много повече се работеше за оставане.

 

 

Из Декларация на БОК от 9 май 1984 г.

При ненормални условия – без нас!

 

В Лос Анджелис се създават условия, при които се активизират различни политически, екстремистки, религиозни, в това число и антибългарски групировки, които в своята враждебност срещу СССР, Народна република България и другите социалистически страни създават заплаха за сигурността на спортистите и ненормална обстановка за провеждане на Игрите. Администрацията на САЩ използва подготовката на Игрите за постигане на политически цели... Комерсиализацията на Игрите стигна до абсурдни граници. Тази обстановка, плод на системно нарушаване на Олимпийската харта, не дава надеждни гаранции за безопасно, сигурно и спокойно пребиваване на българските спортисти в Лос Анджелис.

Затова пленумът на БОК намира за невъзможно българските спортисти да участват в Игрите.

 

 

Кой кога обявява отказа през 1984 г.

СССР - 8 май

България - 9 май

ГДР - 10 май

Монголия - 11 май

Виетнам - 11 май

Лаос  - 12 май

Чехословакия - 12 май

Афганистан - 13 май

Унгария - 16 май

Полша - 17 май

Куба - 23 май

Йемен - 26 май

Етиопия - 1 юни

Сев. Корея - 2 юни

Ангола - 2 юни

 

 

Спортистите след бойкота:

За шефовете има сигурност в САЩ, а за нас не 

 

Повече от година преди Игрите в Лос Анджелис МВР и Държавна сигурност трескаво се подготвят за всевъзможни акции. Пишат се тревожни сигнали от доносници сред българската емиграция от САЩ как върви активна организация за посрещане на нашите спортисти с цел „обработка и натиск“. Подготвя се командироване на група от 6 агенти под прикритие на Игрите, на които ще са необходими поне един автомобил и телефон и два пропуска за всички спортни обекти в Лос Анджелис – все от квотата на БОК.

 

Трескавата подготовка бързо отива на кино след решението за бойкот. Четири дни по-късно МВР взема решение за „Допълнителни мероприятия за получаване на информация след приетата от БОК декларация за неучастие на състезателите на НРБ в Олимпиада 1984“, подписано от министър Димитър Стоянов на 13 май 1984 г. Основното:

 

- Събиране на информация по всички възможни канали за отзвука на решението сред обществеността у нас;

- Своевременно долавяне и пресичане евентуални опити на противника да използва решението за подривна дейност срещу НРБ;

- Събиране на информация от спортните среди;

- Контраразузнавателно обезпечаване на наши отбори, които ще се състезават зад граница.

 

Справка на Шести отдел на ДС от 25 май 1984 г. за „Обстановката в проектоолимпийските отбори след решението на БОК за неучастие на Летните олимпийски игри в Лос Анджелис“ съдържа и взаимнопротиворечащи си донесения:

 

- Не са постъпили данни за прояви с антисоциалистическа насоченост от спортистите и спортните деятели. Същевременно липсата на информация относно материалното и духовното им стимулиране е предизвикало сред значителна част от тях мнения, че са несправедливо ощетени. Особено това е проличало сред спортисти и деятели на художествената гимнастика, вдигането на тежести, бокса, борбата и някои дисциплини на леката атлетика, които бяха с реални шансове за олимпийски отличия;

 

- Показателни в това отношение са реакциите на Мария Гигова, зам.-председател на БФ Художествена гимнастика, според която това решение е осуетило единствената възможност първата олимпийска шампионка по художествена гимнастика да бъде българка. Състезателят по вдигане на тежести Благой Благоев е изразил становище, че това решение обезсмисля многогодишните усилия на водещите ни спортисти. Същото е споделил и Симеон Щерев – състезател по борба. Мария Вергова, състезателка по лека атлетика, е изказала съжаление за пропуснатите шансове да получи големи материални стимули;

 

- Подобни мнения са изразили състезателите по кану-каяк Севдалин Илков и Цветан Георгиев и други спортисти от олимпийските ни отбори. Най-сериозно е било разочарованието сред състезателите от по-старото и средно поколение, които губят последните си шансове за участие в олимпийски игри;

 

- Положителна роля е изиграло решението да се проведат състезания, на които спортистите ще бъдат по съответния начин компенсирани с материални и морални стимули, предвидени за олимпийските отличия.

 

 

На 29 май 1984 г. отново Шесто управление на ДС пуска информация „Коментари по повод отказа на повечето социалистически страни да участват в олимпиадата в Лос Анджелис“, в която четем:

 

- Коментира се, че решението на НОК на СССР за бойкота било взето неочаквано и бързо с оглед да изпревари с няколко часа декларация на Роналд Рейгън (връчена на председателя на МОК), че правителството на САЩ е взело мерки за обезпечаване на „тотална сигурност“ на всички участници в олимпиадата. Изпреварването е било необходимо, за да „стовари вината изцяло върху Рейгън и да се спомогне за неговия провал в изборите“.

 

- Но някои спортни ръководители коментират, че избързването не е било най-обмислено, защото западната пропаганда използвала писмото на Рейгън и декларацията на МОК, че САЩ са взели всички мерки за спазване на Олимпийската харта, и дори МОК е изказал благодарност на организаторите. По този начин нашите декларации се изкарвали голословни, лишени от почва и на преден план се изкарвали други наши съображения. Коментирало се също, че някои от съветските отбори не били добре подготвени и имало опасност да не се представят добре в САЩ.

 

- Говори се, че с големи колебания към отказ отишли и други социалистически страни. Полските колеги считали, че отказът ще увреди значително на резултатите от предстоящите избори. Унгарците споделили, че спортът е традиция в Унгария и че те дори след събитията там (1956 г.) не се отказали от участие, въпреки че знаели че поне 30 състезатели ще избягат, което и станало. Германците били недоволни, защото пръснали големи материални и морални сили, за да покажат надмощие над ФРГ, и имали голям шанс за първо място в неофициалното класиране по медали.

 

- Сред българските спортисти, особено сред някои спортове (художествена гимнастика, борба, щанги и др.) също имало известно неодобрение. Имало изказвания, с които се упреквали БОК и БСФС, че „до вчера медалите бяха най-важните политически цели, а сега изведнъж се оказва, че четири години са пропилени напразно...“. Волейболистите научили новината на турнир в Югославия, загубили борбеността си и били победени от младежкия отбор на Любляна. Такава била и реакцията на баскетболистките в Куба. Резултатите на щангистите рязко спаднали. Борците предявили искане да ги освободят  и да им разрешат да летуват със семействата си на море. Някои спортисти поставяли в неудобно положение ръководители и съдии от БСФС и БОК, които ще заминат за Лос Анджелис, като иронично изтъквали, че „За шефовете има сигурност, а за нас няма...“.

 

Цитатите са от документалния сборник „Държавна сигурност и спортът“, част I, “Олимпийското движение“, издаден от Комисията за разкриване документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия

 


 

 Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

 Следвайте BGbasket.com в Instagram

Абонирате за канала ни в 


Тагове: Токио 2020
Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи