Заслужено


Заслужено
06-03-2017 21:12

Едва ли има човек, който да отрече, че Хасково 2012 е най-заслуженият победител от турнира за Купата на България. Домакинът на финалния турнир се възползва по най-добрият начин от това, че прие надпреварата и не бе изненада, че той триумфира в края.


Хасково водеше цял мач на Берое Стара Загора, водеше и цял мач във финала с Монтана. Хасково и лидер в първенството, победил е всичките си съперници поне по два пъти и върви уверено към първото място и в редовния сезон. Въобще всички предпоставки за триумф бяха налице, а състезателките на тима бяха и психически подготвени да станат първи.


Естествено този триумф е на първо място и за семейство Станкови. Няма съмнение, че те са работили неуморно, за достигнат до този връх. В тези пет години на няколко пъти бяха на косъм от върха, но все нещо им убягваше. Е, преди този сезон Хасково без съмнение уцели с избора си на български състезателки, а малко след като започна и с трите си чужденки. Каквото и да се каже за геройството на основната петица на хасковлийки, плюс на Катерина Рудева в полуфинала с Берое, ще е малко. Да издържиш в два поредни дни по 40 минути в такива здрави битки е достойно за уважение и адмирации. Това несъмнено е и заслуга на мотивацията, която дават на състезателките Елена и Станислава Станкови. Не само физически, но и психически не е лесно да се оцелее в едно такова натоварване.


Хасково безспорно игра и най-добрият баскетбол. Тимът използва изключително добре габаратите на своите състезателки в подкошието, а в моментите, в които те бяха затваряни на преден план излизаха външните играчи.


Най-полезен състезател на турнира е Виолина Кочева, но не може да не отчетем огромната роля на капитана Радостина Димитрова. Само тя си знае какво й коства да играе по 40 минути, но това да не личи по никакъв начин от представянето й. Дори напротив. Тина се доказва постоянно, изключителен боец е и няма съмнение, че тя е лидерът на отбора на терена. Точната ръка във важните моменти пък ни напомня за легендарната й майка Евладия Славчева, която също пронизваше мрежичките с лекота. Димитрова има доста трофеи в кариерата си, но съм сигурен, че тя би определила този златен медал като топ 3 в кариерата си. Тина знае много добре защо, а и сълзите й след финала, когато получи индивидуалната награда от майка си, казват много.


Познавайки семейство Станкови, мога да заявя, че те няма да искат да спрат дотук. Хасково ще даде всичко, за да спечели и титлата, което би било изключителен триумф. Няма съмнение обаче и, че Монтана и Берое няма да се дадат без бой. Можем спокойно да кажем, че ни чака един много интересен завършек на шампионата с много неизвестни. Трите отбора могат да се победят един друг във всеки един момент, което гарантира интрига, което всички фенове искат.


Нека си пожелаем още много хубави и здрави битки по терените и нека най-добрият победи. И моля, нека треньорите да спрат да говорят за съдии и странични фактори, а оставят и себе си и състезателките да решават резултатите на баскетболното игрище.

 


 

 Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

 Следвайте BGbasket.com в Instagram

Абонирате за канала ни в 


Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи