Предизвикателството!

Най-накрая дойде време за нова публикация в моя блог. Отдавна не бях писала, но сега бих желала да разкажа за преживяванията си през този некратък период за мен. И желанието ми да разкажа да всичко това е с една единствена цел – да докажа, че каквото и да се случи на човек, той трябва да избира подходящата гледна точка, да отключва всички сили в себе си и да не спира да върви напред с усмивка на лице и позитивизъм в душата.

Приключих тежък сезон в Левски, но сезон, който помогна страшно много за израстването ми като човек и израстването ми като професионален спортист. Минавах прехода си към улегнала състезателка, състезателка, която е израстнала всички психологически и технически бариери, пречейки на тоталния завършек. Постигнах това така дъгло желано цялостно оформление на баскетболните си и психологически умения и качества, и в мен единствено напираше жажда за удоволствие от постигнатото. Очаквах с нетърпение отплатата на живота след дългогодишния труд, лишения и трудности. Взех тежкото решение да не подновя договора си с Левски и приех да бъда част от отбора на Славия. Тренирах с всички сили, с желание, което досега не бях откривала в себе си, и досега в кариерата си не се бях чувствала по-силна, подготвена и уверена и знаех, че моето време е дошло. Сезонът започна и аз минавах планина след планина по начина, за който бях мечтала. Бях истински щастлива и тогава за пръв път в живота си погледнах на баскетбола по друг начин – начин на живот. Но всичко това беше за един миг в сравнение с всичко, което бях вложила. Но си заслужаваше!

Предстоеше ми поредната планина и нямах търпение да я изкача и мина през нея със същата сила и увереност. Събудих се сутринта с особено, леко негативно чувство от съня, който сънувах. Имаше чувство в мен, че това изкачване няма да е като предните и ще има нетипични трудности. Но не се отказах. Наложих си самоконтрол, силата и увереността ми надделяха над негативното и подготвях себе си за изкачване. Преди спорната топка въздъхнах тежко и усещах, че нещо е надвиснало над мен, но отново продължих. Изкачването започна, бях неудържима. Но след първите няколко стъпала, аз паднах. Паднах по възможно най-тежкия и болезнен начин и нямаше как да продължа.

Контузих се, контузих коляното си и от свирепата болка вече знаех, че нещата са сериозни. Удържах сълзите си, само се молех болката да отшуми поне малко и да погледна напред. Да погледна и да видя какво следва. Знаех, че каквото и да следва, аз трябва да премина, да премина с правилна начална, гледна точка.

Чаках с нетърпение да отида при Тони Георгиев и да чуя диагнозата, а тя бе възможно най-тежката – три скъсани връзки и два увредени менискуса, всичко скъсано без задна кръсна връзка. В първия момент в душата ми настъпи истински шок, но в следващия момент исках само да разбера каква е програмата занапред, да науча стъпките и да изиграя танца си докрая.

Тогава се запознах с човекът, който беше неотлъчно до мен, който за секунда не ми позволи да наведа глава и който отключи неподозирани сили в мен – Михаил Лилов. Още в първия ни разговор усетих неговата сила, безкомпромисност и твърдост. Усетих, че съм голяма късметлийка да имам възможността да работя с такава личност и нямах търпение да мина през това предизвикателство. Имах амбицията да му се докажа какъв силен характер съм и на какво е способна моята воля. И го направих! Презивикателството започна, работихме много дълго преди операцията, работихме много дълго след операцията, и това бе едно приключение за мен и съм благодарна, че имах възможността да го изпитам, за да стана още по-силна. Винаги съм обичала и оценявала трудностите в живота си, искала съм ги, за да мога да се изградя като качествен и силен човек, човек, който да съумее да предаде опита и мъдростта си на други с цел да им помогне.

Една от съотборничките ми, вече доста опитна в тези предизвикателства, бе до мен и благодарение на нея аз имах пълната подготовка и яснота за това какво да очаквам и какво ми предстои. Тя много ми помогна и за гледната точка. Гледната точка да знам, че няма нищо страшно и това е едно ново начинание, което те прави различен, стабилен. Че вече си над другите, защото преоткриваш себе си и развиваш качествата и волята си. Това е Аничка (Ани Стойкова), която е пример за силата на волята на човек след трета подобна операция. Пожелавам й много успешно възстановяване и скоро да си направим едно кросче в парка.

Не можех да приема, че тази словеща контузия ще ме сломи. Не го приех! Не го позволих! Каквото и да ти се случи в живота, ти си длъжен да направиш всичко, което зависи от теб и да се справиш, да се пребориш. Не можеш да си позволиш спад, ако нещата зависят от теб и не си в капана на съдбата и природата.

След много борба и най-важното, удоволствието от тази борба, аз стигнах състоянието, в което чувствах, че никога не съм била контузена, чувствах се в собствената си кожа, с онази моя сила и увереност. Дойде време за следващия сезон, за първия мач. Чаках го с огромно нетърпение, а и имах допълнитетел стимул, защото беше срещу Левски. Това бе нещо дълго чакано. Спомням си тренировката преди мача, летях, имах настроение, имах самочувствие, имах всичко. На следващия ден станах, сложих си грим, настроих себе си и мислите си и отидох в залата да докажа себе си, отбора си и най-вече да докажа, че нищо не може да те спре, ако си силен и не спираш да се бориш. Но да се бориш и да обичаш тази борба, да я желаеш и да е начин на живот. Различно от първата контузия, този път имах много положително чувство, бях сигурна, че ще си свърша работата по най-добрия начин в името на успеха. Мачът започна, ръководех всичко, сякаш владеех залата, владеех играта, всичко беше под моя контрол. Това чувство беше още по-магично и от преди.

Но се случи отново. Този път обаче не по нелеп начин, а цялата ситуация бе с предпоставки за контузия. Този път бе от удар. Строполих се на земята. Усетих онази зверска болка, но не – нямах право на сълзи или на разпускане. Имах право само да се събера в себе си и да излезна извън терена. Цяла зала Универсиада пълна и то на женски мач, и то да съм част от него. Нямах право заради хората, приятелите, враговете. Нямах право и не го позволих! Преодолях себе си и дадох пример за истинската човешка сила на всичките онези деца, които един ден ще са на моето място. И не само на тях и не само за баскетбола. А като цяло за всички трудности и несправедливости в живота. Те трябва да бъдат побеждавани със силата на човешкия дух и амбиция.

Диагнозата беше почти същата, но този път нямаше шок в душата ми. Имаше само жажда за по-скорошна операция и нито за секунда не съм се съмнявала, че ще се оправя напълно отново. И тази сила в мен е благодарение и на Тони Георгиев и на Михаил Лилов. Когато ме приемаха в болницата за операция се чувствах на правилното място, без страх, а с много позитивни мисли. Когато влизах в операционната видях майка си – най-силната и уникална жена, която познавам и която обичам безкрайно много. Казах си, че и заради нея трябва да вляза с усмивка навътре към спасението си, да уверя и нея в моята сила. И влязох с усмивка! Мишо също беше с мен и операцията мина в съзнанието ми за около 10 мин. И вече официално мога да се похваля, че имам връзка като корабно въже. До такава степен обичах борбата си, че имах сантименти, когато ме изписваха от болницата.

Първи мач от сезона, пълна зала Универсиада, любимата ми зала, в която се чувствам сякаш съм у дома си, два много силни отбора се изправят един срещу друг, но моята армия в тази битка доминираше и взе това, за което беше дошла. Мисля, че всеки би си мечтал за такъв последен мач от кариера си. Чувствам това като подарък от Господ. Че ми даде да изпитам това необяснимо и уникално чувство и че ме направи част от този успех. И ако трябва да избирам между предната си кръсна връзка и този мач, с тази публика, с този отбор и да победиш Левски – със сигурност избирам второто.

Всички лекари, които се грижеха и продължават да се грижат за мен ме убеждават, че аз не трябва да спирам да играя, че съм здрава и няма пречки пред мен. Да, така е, така се чувствам. Но животът ми отвори нови врати. Една от гордостите ми в живота е, че това лято се дипломирам. Това също бе една много дълга и ожесточена битка, от която излизам победител. Много ценна битка, една от най-ценните в живота. Това е едно богатство, което пожелавам на всеки.

Животът и съдбата могат да предложат много колоритен сценарий в отделни епизоди, но ние сме длъжни да изиграваме ролите си по най-истинския и правилен начин, с голяма сила и воля, пред нищо да не прекланяме глава и да се борим всяка секунда за своето пълноценно съществуване. Бъдете много усмихнати и позитивни, гледайте напред и избирайте правилната гледна точка!

Станислава Станкова

__________________

Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe

Харесайте BGbasket.com във Фейсбук

Следвайте BGbasket.com в Туитър