Дебют при мъжете на 17

01-09-2011 13:23

Ето, че дойде ред и на история №2 от кариерата на легендата на българския баскетбол - Георги Младенов. Бенефисът му, който Левски организира срещу европейския шампион Панатинайкос на 28 септември в "Армеец Арена", неусетно наближава. Георги обаче е неизчерпаем извор на случки. Такива, които са оставили ярък отпечатък не само върху неговия път и живот, но и върху хората, вървели редом до него през всичките тези години.

И така. Днес ще ви разкажем за първия мач на големия Георги Младенов в мъжкия отбор на Левски-Спартак. Той е от сезон 1978/1979. Съперник на сините е Черноморец Бургас на местната легенда Бойчо Брънзов, а мачът е в столичната зала "Сливница".

"Всичко ми е като на сън. Играх може би четири-пет минути, а ми се сториха като цял сезон. Вкарах пет точки. Два коша и един фаул и някъде у дома даже още си пазя протокола от срещата. Тогава имах чувството, че съм станал световен шампион, че светът е в краката ми, а световната титла ще ми принадлежи до живот. Не мога да обясня тази еуфория. Дори не помня какво съм правил на терена, но бях там и бях като омагьосан", връща се назад във времето Младенов.

Дебютът му се дължи на доверието, което му гласува един от най-великите треньори в историята на българския баскетбол - Петър Симанов. Младенов тренира и расте редом до големи имена като Георги Димитров, Атанас Голомеев, Атанас Колев, Валентин Шарков, Илия Евтимов и т.н.

"Винаги са ме подкрепяли. Може би това тяхно доверие ми даде уникалния шанс да се развия, да стана такъв, какъвто бях. Нито за момент не са ме подценявали. Напротив. Имах тяхното рамо, приеха ме и винаги знаеха кога да ме поощрят и кога да ми издърпат ушите. Бяха невероятни. Едно време нямаше такива ротации в съставите, както сега и да пробиеш в такъв отбор, какъвто бе Левски по онова време, не беше лесно", разказва Младенов.

Георги закъснявал за училище често. Причината била една и съща. В ежедневните му игри "един да един" срещу легендата на сините от онзи тим Георги Димитров, се играело до победа на по-опитния. "Дори когато го повеждах задължително играехме до момента, в който той обърнеше резултата в негова полза. Това си беше неписано правило. Не мога да повярвам, че това, за което говорим сега, се е случило преди 33-34 години. Направо ме втриса тази мисъл колко отдавна е било", споделя Младенов.

ОЩЕ НОВИНИ