Имам една мечта
Баскетболистката на Левски Станислава Станкова започва своя рубрика в сайта. Плеймейкърът показва талант не само на терена, а и извън него, а каква е първата тема, за която Сани пожела да пише, четете по-долу:
Бих искала да споделя с вас как се появи една от големите мечти в живота ми. Хаити - 200 000 жертви, 1 000 000 оставени без дом и с неясна съдба. И ако възрастните хора, макар в ужасен стрес, разбираха какво се е случило, сърцето ми се разбиваше от участта на всички деца, останали сами, изгубили родителите си, близките си и шанса за нормален живот.
Съпоставих дечицата от Хаити с тези от нашия баскетболен свят и знаех, че и едните, и другите имат право да играят свободно и щастливо, но видях контрастна картина. Исках да можеха да държат баскетболните топки, да усещат трепета от всяко движение и чакайки да приключи мачът на големите батковци, да изтичат на игрището и да се забавляват. Тогава си помислих за Марти, близнаците Лъчо и Косьо, за Сашко и Митко, за Боби и другите като тях, които имат шанса да бъдат бъдещето на страната ни.
Така се появи моята мечта, а тя се казва Глория! Исках да осиновим детенце от Хаити, исках да е момиченце, исках да й осигурим спокоен и щастлив живот, и да й дадем възможност за развитие. Толкова бях погълната от тази своя мечта, че измислих името Глория, защото означава „слава", също така и „ореол" и исках това дете да е с бляскава съдба.
За съжаление, не дойдоха дечица от Хаити, но все пак вярвам, че мислите предизвикват и затова, дори отстрани, аз не спирам да мисля позитивно, не спирам да раздавам енергията си и искрено се надявам повече хора да мислим така, и като Тити и Марги да дадем шанс в живота на едно слънчице.
Приятели, споделих това с вас в първия си блог...
Много усмивки: Сани
До скоро!