Петко Маринов: Рилски спортист заслужено победи, но Спартак трябва да е горд

Вече са ясни и двата отбора, които ще спорят за титлата в Sesame НБЛ през този сезон – Черно море Тича и Рилски спортист, а BGbasket.com продължава и своята рубрика, в която след края на кръг или етап в първенството баскетболни специалисти анализират представянето на отборите в изминалите мачове. След като вече коментира първата полуфинална серия между Черно море Тича и Балкан, една от легендите на българския баскетбол Петко Маринов ще анализира и развоя на мачовете между Рилски спортист и Спaртак Плевен.

Ето какво сподели той за двубоите, завършили с общ резултат 3-1 за действащите шампиони:

„Рилски спортист спечели с 3-1, но въпреки че отпадна, отборът на Спартак също като Балкан трябва да се чувства горд от това, което направи. Изиграха четири мача, напълниха и двете зали. Това и във Варна беше като някакво съживяване на баскетбола в тези градове, имаше много публика. Станаха прекрасни мачове за феновете, но мисля, че Рилски спортист заслужено победи.

В първия двубой Спартак имаше големи шансове да победи, тъй като игра доста добре и две минути преди края водеше с 2-3 точки. Може би там трябваше да сменят защитата, защото Рилски спортист се ориентира и Хана вкара много важни кошове, които решиха мача. В същото време считам, че в отбора на Спартак играят едни от най-атрактивните играчи в българското първенство – Брейси, Кийлинг и Холъуел. Чух обаче и Тошко Тодоров какво каза след последния мач, че в края, когато се решаваха срещите, някои играчи не подходиха тактически правилно, много се прибърза. Така стана и в първия двубой, който вървеше много добре за Спартак, но Брейси взе топката и не я даде въобще на никого, накрая направи много фатални грешки. В последния, след равно полувреме, Брейси и Холъуел направиха грешки и изведнъж стана двуцифрена разлика. Невероятно напънаха топката.

Ще кажа нещо, което споменах и след серията между Балкан и Черно море. Мисля, че американските играчи нямат доверие на българските. В отбора имат сериозен център като Кесар, Лепичев също е там, но те сякаш само по неволя могат да получат топката. А в такива минути, когато мачът е точка за точка, много по-сигурно е да се играе с центровете, защото могат да бъдат и фаулирани и да има наказателни удари. И тримата американци ги харесвам много, правят шоу за публиката, но според мен тактически много напъват нещата и във важните моменти много избързаха. Според мен Спартак можеше да спечели поне още един мач и ако се стигнеше до пети, напрежението щеше да е при Рилски спортист.

Трябва да се отбележи и че в последния мач липсваха важни играчи и за двата отбора. За Рилски спортист не игра Хана, който беше герой в мачовете в Самоков. Също отсъстваше за съперника Кийлинг – може да играе през човек, един на един, много е добър. Младият Виктор Гергов пък в тези плейофи се включваше много добре и също липсваше. Христо Захариев е един много силен и добър играч, но явно не беше готов за тези мачове след контузията. Кесар доста е напреднал като играч в сравнение с преди 5-6 години, когато отново игра в България. Много полезен играч, даже стана MVP и на редовния сезон. Като че ли в него обаче няма емоция да бъде лидер и да поведе останалите – един затворен в себе си човек. Емоцията е много важна, като това, което Ники Стоянов прави за Черно море.

Все пак трябва да отдадем дължимото и на Спартак Плевен. Много интересни и атрактивни станаха мачовете без четвъртия, в който пак казвам, с тези индивидуални прояви на двамата американци и липсата на Кийлинг рано се предадоха, мисля, че в началото на второто полувреме. Браво обаче и на Спартак и на Тодор Тодоров, който много спокойно и уравновесено си водеше мача. Неговият анализ накрая беше много точен – че във важните моменти тяхната отборна тактическа игра куцаше много. Това беше най-вече заради американските играчи, които са страхотни индивидуалисти, правят шоу, но не трябваше така да отиграват. Мислят, че само те могат да решават мачовете, а не е така. Знаем, че американците идват тук за статистика, може би за себе си за прави, защото това им е трамплин, за да отидат в по-добри отбори и по-силни първенства. Да, без американци не може, но като че ли трябва малко повече доверие към нашите играчи.

Много се радвам за Спартак, за обстановката в залата, отборът им игра много добре, но прекалено им отпадна отборната нападателна игра. Тези момчета вкараха много и играха добре, но когато през второто полувреме нападението не им вървеше и увеличиха грешките, Рилски спортист увеличи разликата.  След загубата плевенската публика изпрати с аплодисменти и скандирания отбора си. Спартак винаги са имали страхотна публика. Беше малко се оттеглила, но това, което видях в тези мачове, както и преди това на Черно море във Варна, това е голяма победа и за двата отбора.

Искам да похваля и щаба на Самоков, реагираха много добре, добре водеха мачовете.  И двата отбора се опитваха в защита. Тодор Тодоров дори пробва да направи нещо смесено, макар че също считам, че не се получи много добре. Помогна им до един момент, но считам, че в последните минути трябваше да я сменят, защото отборът на Самоков се ориентира и отиграха много правилно. Бих си позволил само един съвет към младите треньори – много е хубаво, че започнаха да сменят защити и да търсят нови варианти, но трябва да знаят, че всеки нов такъв на защита не трябва да се играе повече от 3-4 нападения. При всяко задържане отборите се ориентират.

При Рилски спортист имаше много голямо напрежение след Купата, то се усещаше. 80% от баскетболната общественост считаше, че те на свой терен в Самоков ще вземат Купата. Не го направиха и имам чувството, че това им се отрази доста, включително и на самочувствието. Доста потиснати бяха, особено в първия мач срещу Спартак. Това не беше този отбор, който аз познавам. Много припряни и притеснени ми изглеждаха, затова мисля, че Спартак можеше да вземе първия мач в Самоков и те сами си го загубиха.

Искам да похваля много Янев и Костов. Тези двама ветерани бяха с изключителен принос, като сложим и Хана, който беше героят на първия мач. Страхотна игра и на Карамфилов в четвъртия мач, много полезен. Те отвън имат хора, това е отборът с най-голямата ротация в нашето първенство с много равностойни и добри състезатели, да не говорим за условията, при които работят.

Разчитат много на Планинич. В Самоков винаги е имало добри центрове, мисля, че той е много всеотдаен и борбен, но като че ли няма класата на предишните. Ако ще играят в Европа обаче, в Рилски спортист трябва да вземат един много добър и сериозен център.“