Поредната пропусната възможност


Поредната пропусната възможност
(Снимки: FIBA.com)
31-07-2018 11:50 | Мария Мицова

Този коментар отне известно време, за да се напише, признавам. Причината обаче е нуждата от това разочарованието да попие, и новата надежда да види хоризонт.

 

Аз лично изпитвам точно разочарование от Европейското първенство за младежи, което се проведе в София през юли.

 

Първо, от представянето на българския отбор, второ, от често полупразните трибуни на нашите мачове, и трето, от генерално пустите зали.

 

В случая обаче наистина искам вниманието да падне върху отбора, който съм убедена, че не показа максимума от възможностите си. Или по-скоро, по-голяма част от играчите не показаха пълния си потенциала. Но знам, че искаха и направиха най-доброто, на което бяха способни точно в този момент.

 

Гледам ги вече години, и смея да твърдя ги познавам добре. Виждала съм ги във всякакви ситуации, включително и на ниво национален отбор. Отборът на Полша например, който спечели Европейското първенство тази година, бе побеждаван от нашия в предишните години в контролите. И затова съм убедена в думите си и знам, че и Йордан Минчев, и Иван Алипиев, и Лъчезар Димитров, и Мартин Коцев, и Кръстан Кръстанов... няма да изреждам всичките, могат още. Никой от тях не достигна тавана си, а някои дори не отлепиха пода на това Европейско първенство.

 

Знам, че искате да чуете причините за това, но вероятно няма да успея да ви ги предоставя, както на вас ви се иска. Нямам намерение да обвинявам някого, просто защото е супер излишно. Не обвиненията, а мерките са важни. Защото непрекъснато в тази наша плоска баскетболна вселена гледаме вчера и утре, а не виждаме какво се случва с тези деца ДНЕС. Обвиняваме някого за вече случилото се, или отписваме едно поколение и гледаме към утрешното.

 

Причините са доста прозаични, физически проблеми с основни играчи, по-голяма част от тези основни играчи идват от долния набор във възрастта – `99, и да не забравяме решението, което аз винаги ще смятам за грешно – да пропусне набор `98 събирането си през 2017-а за европейско. Е, това лято видяхте плодовете на това решение...

 

Очакванията националният отбор U20 да бъде близо до мъжки манталитет не се оправдаха, и просто нямаше как това да стане, защото разликите ги има. Както вече споменах, част от основните играчи все още бяха на 18 по време на шампионата. И просто, дори и на прага на мъжката възраст, при нас сбърканото баскетболно развитие все още ги оставя деца. Ако искате не ги учете на „сложните работи“ като зона и пик-ен-рол до 16, до 18, и после се чудете защо играят като деца на 20... Наистина простичките неща, основите, са най-важното, но не искайте от тях да прескочат пет стъпала, за да се впишат в схемата на мъжките отбори.

 

И като стана дума за мъжки отбори, добре че беше „прогнилият проект“ в Правец, за да има някакво развитие в част от тези младежи. Ще ме прощавате всички, които атакуваха отбора, събран в Академик, и сигурно още продължават, но слава богу, че се случи това, за да могат да видят къде са момчетата. И сега, в този момент, това помага и на националния тим U18 в Скопие, където именно момчета от Академик, играли цял полусезон мъжки баскетбол, са основните фигури. Извинявайте всички, засегнати от този „проект“, и браво на треньорите, отделили им време в Правец, за да бъдат Иван Алипиев, Лъчезар Димитров, Цветомир Чернокожев, Марин Маринов на нивото, на което са в момента – израснали с години само за месеци в НБЛ. И най-голямото израстване – при Мирослав Васов, който игра цял сезон по 40 минути в А група и получаваше доста минути от Людмил Хаджисотиров в НБЛ.

 

Те имат нужда да тренират, да тренират много и упорито, но между 18 и 20 имат нужда и да играят, да играят много и упорито. Нужно е да има БАЛАНС. И надежда. И да вярваме в потенциала на своите деца. Не, в Сърбия не са най-добрите, нито в Испания, нито в Исландия. Там просто вярват от малки в своите деца и оттам увереността се предава по веригата. С увереност се тренира по-леко, с перспектива се тренира по-упорито.

 

Да, аз съм разочарована от представянето ви, мили момчета, но знаете, че малко хора вярват повече от мен, че потенциалът ви е там, има го. И не мисля, че сте се провалили, когато сте срещнали по-добри или по-талантливи от вас. Да, в отделните отбори имаше наистина интересни състезатели, но силата на Словения бе повече в комплексните качества на тези играчи, а не на някакъв индивидуален суперталант. Силата на Полша бе, че преди няколко години те повярваха и поискаха да работят с най-добрите играчи и ги развиха страхотно, нещо, което следящите подрастващите не спират да коментират. В действителност, имаше по-добри отбори от нашите, но играчите ни сами по себе си не отстъпваха на повечето от другите.

 

За финал, мога да ви уверя, че самите играчи са по-разочаровани от всички останали, поне тези, които мислят, че могат повече. Ако има такива, които не си го мислят, трябва да ги накараме да си го помислят...

 

А за хората в залата... Аз не съм гледала толкова слабопосетено европейско, което се провежда в България. Дори на нашите мачове залата не бе пълна, а на останалите мачове не идваше буквално никой. За първи път виждам полуфинали, които не са посетени от останалите отбори, ама от абсолютно никой от останалите. Ужасяващ атестат за баскетбола като цяло, не за нашата страна. Но не идваха и почти никакви треньори, тук-там на някой мач на нашите се появяваха повече, но тези, които черпеха опит от колегите си редовно, се брояха на пръсти. Не идваха и деца от столичните школи. Това е.

 

Липсата на вяра и самочувствие в собствените си възможности, в комбинация с лошите обстоятелства с контузии, и отсъствието на всякакво уважение към труда на останалите, води до това. Преглътваме го и го пишем в графа поредна пропусната възможност...

 


 

 Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

 Следвайте BGbasket.com в Instagram

Абонирате за канала ни в 


Тагове: България (20), Евробаскет 2018 за младежи U20
Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи