За лъжицата с катран в кацата с мед! (обновен)

В петък, събота и неделя в зала „Румен Пейчев“ се проведе деветото издание на детския турнир БУБА Къп, който вече ще носи името на основния благодетел през годините Емануил Божков, отишъл си от този свят преди по-малко от три месеца. За присъствалите в залата бе изключителна емоция да виждат щастливи детски лица. Както във всяко състезание имаше победители и победени, но голямата ПОБЕДА бе приятелството между малчуганите. Почти при всяко нарушение провинилият се състезател подаваше ръка на своя съперник и му се извиняваше. На трибуните също бе изключително интересно, където родителите подкрепяха своите наследници без обидни реплики, които свикнахме да слушаме по време на срещите от първенствата ни. Гостите от Румъния, Сърбия, Македония и Италия ни показаха възпитание, което за съжаление е позабравено по нашите зали.

Крайното класиране, където двата български отбора БУБА и ЦСКА, логично завършиха на последните две места, няма никакво значение. Лошото бе, че нашите момчета изостават сериозно технически от своите опоненти. Почти всички гостуващи 12-годишни и по-малки деца нямаха проблеми с владеенето на топката на скорост, нещо за което ние можем да мечтаем дори и при доста по-големите.

Изключително неприятeн бе фактът, че за трите дни в залата не дойде нито един столичен треньор, да не говорим за провинциалните. Единствените изключения бяха Николай Колев-Шаци, който води Видабаскет и Николай Пеев от Балкан *. А имаше какво да се види, от какво да се научат. Ето за тази лъжица катран говоря от много време.

Вместо да черпят от опита на свои колеги от доказали се школи треньорите ни ще продължат да ходят по семинарите основно, за да се напиват вечерно време и да блъскат по нощите на вратите на по-симпатичните си колежки, да се карат помежду си кой работи правилно и кой не, да си го мерят... Без да съм кой знае какъв пророк знам, че това няма да се промени и съвсем скоро ще ни бие и Палестина (б.р. през лятото проектонационалният ни до 14 години при момчетата спечели с 1 точка срещу близкоизточната страна). И естествено виновно отново ще е ръководството на федерацията, което през последните 12 месеца направи около дузина треньорски и съдийски семинара, осигури по минимум 40-дневни лагери на националните отбори преди европейските първенства. Осъществи още доста положителни неща въпреки ръчната спирачка, която е сложена от някои клубни босове. Въпреки обвинителните sms-и около полунощ.

Няма да коментираме тези треньори, които още при първото си докосване до националните отборите започнаха да се изявяват като клубни селекционери... А и не само те.

И накрая, но не последно място трябва да се отдаде заслуженото на президента на БУБА Борислав Хаджирусев. Без зад гърба си да има нефтени рафинерии или кабелни оператори, без да използва общински или държавни пари, успява вече 9 години да организира прекрасния турнир, който от няколко сезона е и в календара на ФИБА. Да не говорим за успехите на неговия клуб, дал повече национали от отбори с бюджет десетократно, а дори и стократно по-голям. Затова, когато срещнете Боби му се поклонете и му стиснете ръката. Той няма парите на споменатите по-горе и техните протежета, но има ЕДНО ОГРОМНО БАСКЕТБОЛНО СЪРЦЕ, А ТОВА Е МНОГО ПО-ЦЕННО ОТ ВСИЧКО ДРУГО!

Около себе си той има няколко съмишленици, като например треньорът Мануел Марков, които имат амбицията скоро да направят и подобен турнир за 18-годишни. Дано успеят напук на тези с голямото ЕГО, които на думи искат добро бъдеще на баскетбола ни, но делата им говорят точно противоположното.

* Дължа извинение на Коки Пеев от Балкан, който в първоначалния вариант на коментара бях забравил. Треньорът на 12-годишните момчета от ботевградския клуб бе в зала Румен Пейчев в първите два дни на надпреварата. Обърнете внимание, че двамата български специалисти, които бяха дошли да обоготят своя опит бяха 66-годишният Николай Колев и неговият 54-годишен адаш от Ботевград...