И в Швеция имат проблеми с родителите!

BGbasket.com неведнъж е обръщал внимание върху един от основните проблеми по спортните съоръжения у нас – меко казано гаменското поведение на родителите по време на състезания при подрастващите. Оказа се, че това е проблем не само в България, а дори и в доста спряганата напоследък покрай „меренето на шапките“ между президента Румен Радев и един от заместник-председателите на партия ГЕРБ Цветан Цветанов - Швеция.

Проучване в тази скандинавска държава показва потресаващо въздействие на поведението на родителите върху децата. Едно от три е обмисляло отказване от спорта. Три стокхолмски клуба обаче решили да вземат мерки. Тези мерки може да бъдат пример как може да се опитаме да се справим с ПРОБЛЕМА и в България.

Нека бъдем честни – не е красива гледка, нали? Родител, застанал на страничката линия и крещящ на детето си по време на футболен мач. И това се случва толкова често. Всъщност понякога се оказва по-трудно да видиш мач за подрастващи с родители с нормално поведение.

Трите водещи футболни клуба за подрастващи в Стокхолм - АИК, Юргорден и Хамарбю са преживели подобни събития и са поискали да бъде направено проучване колко широко е разпространен този проблем и как влияе върху децата. Резултатите са потресаващи.

Според изследването едно от три деца е обмисляло отказване от спорта, заради описаните в анкетата „свръхамбициозни” родители. От 1016 възрастни участници в проучването 83% са посочили, че са виждали родители, които изискват прекалено много от децата си и са критикували на висок глас млади съдии по време на мач.

Трите стокхолмски клуба били ужасени от резултатите и решили да вземат мерки.

По принцип клубовете не се срещат често и не работят заедно, но в този случай веднага обединили сили и започнали инициатива, чрез която да се борят с проблема. Те седнали заедно и съставили кратък, но всеобхватен „футболен код” (б.р. декларация), надявайки се, че той ще доведе до промяна в поведението на възрастните, гледащи футбол за подрастващи.

В декларацията е заявено: „Аз, като родител, ще направя всичко, което мога, за да подкрепя детето си, другите деца, представителите на клуба, съдиите и родителите по време на тренировъчни и други мачове – чрез позитивно участие.”

Реакцията била невероятна. Повече от 1600 родители се подписали под тези думи, а други продължават да се включват в инициативата. Родителите поискали текстът да бъде щампован и върху тениски, за да може идеята да се разпространи още по-широко. Други клубове на високо ниво в Швеция също пожелали да се присъединят към инициативата.

А може би фактът, че три от най-силните клубове в страната стоят в основата на тази инициатива означава, че това може да доведе промяна в поведението в цялата страна. Играчите на клубовете също приели идеята положително. Ето какво казва капитанът на един от мъжките отбори Щефан Ишизаки: „В детския спорт удоволствието и радостта от играта винаги трябва да бъдат на първо място, защото те могат да бъдат запазени за цял живот. Мачовете, турнирите, тренировките, по време на които прекарваш време с приятелите си и правиш нещо, което обичаш. Футболът е страст. Той е радост, тъга и всички емоции между тях. Футболът е най-красивото нещо и трябва да остане такова. Затова нека всички се убедим, че децата ни имат шанс да изпитат това удоволствие и радост. Важни са техните преживявания. Не нашите.”

Национални и местни медии коментираха резултатите от изследването, а журналистът от Expressen Патрик Еквал каза следното по въпроса: „Какво ви става, хора? Това е първият въпрос, който си зададох, когато разбрах за резултатите от изследваните футболни родители. Какво не е наред с хората, които крещят на осемгодишното си дете или на 14-годишен съдия в мач седем на седем човека. Те са ненормални, това не е наред.”

Това не е проблем, който е налице само в Швеция. Това е световен проблем, който изглежда се задълбочава.

За да се справиш с проблемите трябва да започнеш от някъде и точно това са направили трите стокхолмски клуба. Инициативата набра скорост в Швеция и има сериозен шанс всички елитни клубове да са се включили в нея до края на годината. Може би следващата година ще го направят и повечето клубове в страната.

Какво пречи на отбор от друга държава и друг спорт да се идентифицира с тези принципи? И тогава, може би, стъпка по стъпка ще заживеем в свят, в който децата ще спортуват без да им се крещи. Или искаме прекалено много?

Послеслов: Обърнете внимание на колко години са съдиите, които свирят на по-малки деца. Тук става въпрос за футбол, но спокойно опитът може да бъде използван и за останалите спортове! BGbasket.com подема инициатива в началото на сезон 2017/2018 да се напише такава декларация, която да се разпространява по залите и да бъде подписана от родители и роднини на децата.