Треньорите на България – Теди Буков

BGbasket.com продължава рубриката си „Треньорите на България“, в която Ви срещаме с млади баскетболни треньори. Целта е да научите повече за тях и за работата им с подрастващите. Треньорите споделят и проблемите, пред които са изправени, както и възможните им решения. 

Днес ви срещаме с един от треньорите в школата на ЦСКА – Теди Буков. Той е роден през 1993 г., но вече от четири години се занимава с треньорската професия. Теди вярва, че за да бъдеш добър в това, което правиш, трябва постоянно да опитваш да се самоусъвършенстваш. За него победата не е на първо място, защото той иска да научи децата, че баскетболът е отборен спорт. Въпреки многото проблеми, които е забелязал при подрастващите обаче, той вярва, че те могат да бъдат решени с правилната работа.

Ето какво още отговори Теди Буков на нашите въпроси:

- Кой отбор водите и на каква възраст?

- Водя 14-годишните момчета в БК ЦСКА. Децата са родени през 2003 и 2004 година.

- От колко време работите в треньорската професия и колко отбора сте водили през кариерата си?

- Тази година ми е четвърта като треньор. Имам опит с подрастващи и в мъжко, и в женско направление. Започнах треньорската си кариера в БК Чардафон Орловец, Габрово. Бях помощник-треньор в мъжкия и младежкия отбор и водех момичета до 16 и до 18 години. Втората си година прекарах в БК Левски, където работех с деца на 10 и 12 години и помагах в юношеския отбор. Миналата година работех като старши треньор на 19-годишните юноши и 12-годишните момчета в БК Шампион 2006.

- Тренирали ли сте баскетбол и какво образование имате?

- Започнах да играя баскетбол, когато бях на 11 години, в БК БУБА . В момента съм пети курс в НСА с профил Треньор по баскетбол. Междувременно съм втора година в курса на FIBA FECC.

- Ако образованието Ви е „Треньор по баскетбол“, доколко то Ви беше полезно? На какво Ви научи и какво не? Какво липсва в образователната система?

 За четирите години в спортната академия научих, че един треньор трябва да поема самоинициатива, да се развива, да не чака знанието, а сам да го търси. Ако се задоволяваш с материала в учебниците, си обречен. Изграждането на треньорска философия е процес, свързан с много пътувания и много въпроси, за които трябва да имаш търпението, за да намериш отговорите. Един треньор ми каза, че ако искаш да си добър треньор, трябва да си добър крадец. От всеки можеш да откраднеш нещо. Ако мога да искам повече от образователната система, би било лекции с подбрани теми от активно практикуващи треньори с доказани знания. В България има такива и ние младите трябва да се учим от тях. Има имена в българския баскетбол, до които младите треньори трябва да имат допир.

- Какви проблеми срещате най-често при работата с подрастващи?

- Два са основните проблема. Първият е лоша физическа култура - липса на двигателни навици, изкривявания, слаба мускулатура, лоша мобилност. Все неща, които не са свързани с баскетбол, а с правилно развитие на децата. За мен причината е в семейното възпитание и липсата на уважение към спорта като институция.  Вторият проблем е невъзможност за усвояване на информация - децата са твърде улеснени от близките си. В ежедневието си възможността за взимане на решения от децата е сведена до минимум. За добро или лошо баскетболът е игра на бързата мисъл и взимане на добри решения. От практиката си мога да кажа, че децата, които са по-самостоятелни извън залата, се справят по-добре и в нея, защото усвояват информацията много по-бързо.

Цялото интервю с Теди Буков може да прочетете ТУК в сайта за детско-юношески спорт Viasport.bg.