Нека да изпратим Гецата

26-12-2016 17:08 | Венцислав Йорданов

Вчера, навръх най-светлия христиански празник, от този свят си отиде легендата Георги Панов. По този повод баскетболният треньор Венцислав Йорданов ни изпрати коментар, който публикуваме сега:

Най-великите хора Господ си ги приютява по най-светлите празници. Факт! Като се замисли човек – напълно логичен. Господ кани големите личности при себе си, за да може да бъде с тях, да празнуват заедно. Да послуша отново невероятните им истории, да обсъдят това което се случва, да се посмеят и поплачат.

Явно Господ наистина обича и баскетбола. Няма как да е иначе. Защото точно за рождения ден на своя Син той покани една от най-големите легенди на баскетбола. Покани Георги Панов. За да празнуват заедно. Остави ви го на Бъдни вечер да бъде със семейството си, да са заедно и да се повеселят. И след това го викна при Себе си. Защото Той обича баскетбола. И иска да си говори именно с Гецата за баскетбол. Иска отново да чуе главозамайващите му истории, за трите Олимпиади, за второто място на Европейското в София, за двата му финала в КЕШ, за над 500-те му мача в Националния отбор. Иска да го попита и какво мисли за баскетбола сега. И с мъка на сърцето ще се съгласи с него. Ще го попита и защо другите наши баскетболни ръководители все по-малко са го питали. Защо са се сещали за него само за рождения му ден. Ще го попита и защо може би най-популярния ни, хм, индивид, не личност, в баскетбола не го е, хм, не му се е покланял, не поздравявал, като са се разминавали.

Но няма дълго да говорят за това. Ще се веселят. Ще говорят за всичко. Ще говорят за опера, за литература, за театър и история. За всичко. Защото Гецата освен уникален атлет,е (не беше) и невероятно интелигентен и всестранно развит. Като всички атлети от неговото поколение и както трябва да бъдат атлетите днес.

Но ще си говорят за чисто човешки въпроси. Защото въпреки, че е Бил толкова щедър с него, Той е дал на Гецата и най-важното – да бъде голям човек. Да бъде добър, усмихнат, смирен, честен и всеотдаен. И ето за това Господ най-много го обича. Ето за това покани именно него на рождения ден на Сина си. Ето за това винаги ще бъде близко до него и ще могат да си приказват.

Ето за това и ние най-много го обичахме. Защото е (не беше) велик човек. Личност! Поклон пред направо невероятната му баскетболна кариера, поклон пред интелекта и богатата му култура, но ние го обичаме (не обичахме) най-вече заради това, че той е (не беше) уникална Личност. Затова нека изпратим Гецата. Нека всички се съберем в сряда, 28-ми, от 13 ч. на Централните гробища. За да го изпратим, не да си вземем сбогом. Защото той просто тръгва на поредното си уникално пътешествие. Но винаги ще бъде с нас и ще можем да черпим от него и да ни вдъхновява. Защото той „е“, а не „беше“. И не се притеснявайте, Господ винаги ще го пази и ще бъде близко до него. Че кой би изпуснал такава уникална Личност за компания.

Харесайте BGbasket.com във Facebook