Любо Минчев: В Берое ме задържа развитието на клуба

Старши треньорът на Берое Любомир Минчев вече 10 дни работи отново с играчите на „зелено-белите“. Заради ангажиментите си като национален селекционер наставникът пропусна подготовката на тима и се завърна часове преди първата контролна среща срещу Черно море Тича. Ден преди да изведе старозагорци срещу турския Газиантеп в контрола №3 (играна вчера) Минчев отговори на въпросите на ТВ „Стара Загора“.

- Впечатленията ви от играта на Берое след като нямахте възможност да водите подготовка с тима?
- Заради ангажиментите ми с националния отбор не можах да започна отначало с отбора. Затова изгледах първата контролна среща срещу Черно море отстрани. Дойдох в деня на мача и дори да бях провел една тренировка нямаше да е логично аз да водя тази среща. Затова оставих асистента ми Бойко Миленков да си води срещата, а аз гледах отстрани и получих възможност да видя как изглежда отбора в този момент, какво трябва да се поправя, да се работи в следващите дни до началото на първенството и на Балканската лига.

- Спечелихте убедително срещу Ямбол, макар и в контролна среща. Доволни ли сте от това, което видяхте?
- Специално в този мач – да. Доволен съм. Що се отнася до резултата (б.а.-Берое спечели с 30 точки) понякога в контролите се получава така, но това не отразява действителната разлика в класите между двата състава. Това е подготовка и всеки е в различен етап на такава, в различен етап на натоварване, спрямо решенията на треньорите в тази част на подготовката. Независимо че имахме контролна среща, не търсихме свежест преди това и да се чувстват добре играчите по време на самия мач. Напротив, тренировката предната вечер беше доста тежка. Но аз се радвам, че те бяха концентрирани, мотивирани.Това винаги се случва в такава ситуация. Аз бях тренирал само два дни с тях, това ни беше първия мач заедно. Нормално е в такъв случай играчите да бъдат концентрирани, все едно имат нов треньор. И това се видя в мача.

- Започвате четвърти сезон в Берое и може би сте най-дълго задържалият се наставник в един отбор в НБЛ…
- Докато ме искат в Берое ще съм тук!В момента, в който не ме искат, ще си тръгна…

- Много хора обаче си задават въпроса с какво Ви задържа Стара Загора?Все пак сте едно от доказаните имена в баскетбола…
- Първо клуба се разви. При това не само като отбор и като класиране, които са заслуга на играчите и треньора. Разви се като организация, което се дължи на ръководството и на подкрепата от страна на кмета на Стара Загора. И клуба вече не е с този имидж, който беше когато дойдох. Тогава бяхме на последно място. В годините обаче клуба направи доста, имаше и добри мачове, имаше и слаби, да не казвам срамни. Но това го има навсякъде. Като цяло отбора върви нагоре. Това е нещото, което мен ме кара да продължа да работя. Ако това развитие не се беше случило може би нямаше да се получи така. Засега нещата вървят в положителна посока и това е добре за мен и за клуба.

- Имаше ли дилема кои баскетболисти от миналия сезон да бъдат освободени?Тръгнаха си всички чужденци..
- Не сме ги освобождавали. При нас проблемът е, че не разполагаме с големи финансови възможности и трудно можем да задържим специално чужденците. Тези, които идват при нас не са толкова добре платени, евтини са и за тях това е една стъпка, за да отскочат и да отидат на по-високо ниво – и като игра, и като заплащане. Затова от тази гледна точка трудно можем да ги задържим. Нашето желание например бе да задържим Остин Барнс, имахме подписан и договор. Но в него имаше клауза, че при по-добра оферта до определена дата той може да напусне. И той се възползва от нея. Водихме разговори и Еврик Гари, но не се получиха нещата. Затова потърсихме други варианти. Това, което се опитахме заедно с Васил Кифев когато правихме селекцията за новия сезон, бе да засилим подкошието. Миналият сезон това ни беше слабост. Търсихме атлетизъм, повече височина и да бъде по-здрави точно в подкошието. Смятам, че поне засега от това, което виждам в началото сме се справили.

- Чужденците, които привлякохте са представители на двете най-сериозни школи в баскетбола – сръбската и американската. Умишлено ли бе търсено това?Играчи с различен стил?
- Мога да кажа, че определено не съм искал да бъдат само американци. От една страна съчетаваме атлетизъм и височина, от друга страна играчите от Хърватска са доста по-опитни и обучени по отношение на европейския баскетбол. Търсихме точно този баланс.

- Трудно ли беше да ги убедите да дойдат в Берое?
-Винаги има трудности. Но щом са тук значи сме успели. Смятам, че специално за момчетата от САЩ това е добре и полезно.

- Ще бъде ли проблем факта, че разполагате с петима чужденци, а в първенството могат да играят четирима?
- Не смятам. Ние трябва да имаме широк състав. Едва ли ще е пречка това как ще се ротират тези играчи. Освен това трима от тях са на позиция 4-5, така или иначе единият винаги ще е навън. Имаме доста мачове, миналата година изиграхме 50 двубоя и втората половина на шампионата беше доста натоварено. Тази година като погледнах програмата видях, че сме доста натоварени от самото начало.

- Очаква се Балканската лига тази година да бъде по-силна, а при дебюта си записахте доста добро представяне. Тази година амбициите ви по-сериозни ли ще бъдат?
- Благодарение на участието в Балканската лига имахме повече мачове, а натоварената програма позволи на американските баскетболисти да се обиграят и затова втората половина на сезона ни беше по-силна. В началото никой не е предполагал, че ще стигнем до полуфинал. Това се дължи на работата през сезона, на първата половина от него, в която имахме възможност повече да работим, а след това да играем. Участието на полуфинала като дебют и като възможности, с които разполагахме миналата година смятам, че това беше максимума. И Сигал (Прищина), и Морнар (Бар) бяха по-добри отбори от нас.

- И сега групата е много тежка. Познаваме ли съперниците?
- В баскетбола ситуацията е такава, че не само при нас, а и навсякъде трудно се запазва един и същи отбор. Трудно се задържа ядрото на отбора да бъде едно и също. Така че отборите са променени. Въпросът е кой с какви финансови възможности разполага, за да може на тази база да направи селекцията. Не мога да кажа, че познавам отборите. Имам още 20 дни, когато започнат мачовете тогава ще гледам и ще се интересувам. Все още не съм гледал всички отбори. Но първо в турнира ще има повече участници и ще бъдат доста по-класни. Надявам се и ние да сме по-добри и да направим също един такъв успешен сезон.

- Следите ли другите отбори в първенството? На Берое вече се гледа по друг начин след добрия сезон миналата година…
-Не съм имал възможност да наблюдавам и да се поинтересувам за селекцията на другите отбори. Сега в тези няколко седмици, които остават трябва да се поинтересувам. Но в хода на шампионата, когато предстои да се изправим срещу тях, ще се запозная с всеки един съперник. А че гледат на нас с друго око се дължи на резултатите, които сме постигнали.

- Знаем, че сте максималист. Да очакваме ли по-добри класирания в сравнение с това, което направихте миналата година?
- Ние си оставихме една вратичка, за да направим по-добро класиране. За съжаление миналата година направихме един доста добър сезон, изиграхме 50 мача и допуснахме три издънки. Едната беше загубата през ноември от Академик (Пловдив) и другите две бяха в самия край на шампионата. Като погледнем като цяло това е добро постижение, всеки допуска непредвидени загуби от по-слаби съперници. Но при последните две нямахме време за поправка. Завършихме с негативна емоция, а и винаги се помнят последните изяви. Затова оставихме негативни спомени в хората, които идват да ни гледат. Не можахме да завършим сезона по начин, по който на нас ни се искаше и по който играхме през целия сезон. Поради тази причина не можахме да направим класиране, което да увенчае положените от клуба усилия през цялата година. В редовния сезон завършихме трети, но не можахме да го запазим в плейофите. Но това дава възможност да направим нещо по-добро този сезон.

- Подадохте ръка на Ники Колев, който има здравословни проблеми…
- Заради контузията, която има той трябва да спре да се състезава. Има желание да се развива като треньор и му пожелавам успех. Смятам, че когато има желание ще се справи. Той е добро момче, работил съм с него доста години. И ако наистина иска да се развива в тази област, ще го направи.

- Има ли момчета от школата, на които евентуално бихте могли да дадете шанс и как се развива самата школа, стига ли само една зала за два представителни състава и две школи?
- Това е сериозен проблем, защото подрастващите тренират много по-малко като брой часове и обем на работа, която трябва да извършат в сравнение с връстниците им от останалата част на страната, да не говорим за Европа. Това се дължи на факта, че залата е само една. В нея тренират и мъжете, и жените. Друг проблем е само желание на децата, до колко те искат да се развиват и да стигнат да играят в първия отбор. Повечето са без амбиция. Имал съм случаи да викам състезатели от подрастващите да дойдат да тренират с мъжете и те не идват. Това за тях не е стимул. По мое време ходех да гледам тренировката на мъжете, въпреки че тренирахме след тях. Отивах в началото, стоях до края на заниманието да гледам как тренират, как играят. А тук даже те викат. Не мога да си представя как аз навремето ще бъда повикан и ще кажа не, не искам!Просто младото поколение за мен е доста по-изкривено. Съжалявам, че трябва да използвам толкова силна дума, но те са доста по-различни от това, което ние сме били, с доста по-различна ценностна система и морал.