За играта, мечтите и още нещо…


За играта, мечтите и още нещо…
(сн. lap.bg)
28-09-2016 17:06

Поредна публикация от нашият блогър Делян Дамянов, в която той говори за мотивацията и любовта към играта: 

 

Късно е – 2 часа през нощта. Трябва да поспя малко, но не мога. Утре съм на тренировка в 7 сутринта – трябва да поспя! Един въпрос обаче, не ми дава сън – „Защо?“… Защо го правя? Защо си мисля постоянно за него? Защо го обичам толкова много? Защо го избрах – или май той ме избра…

 

 

Бях дете когато хванах баскетболната топка, спомням си го много ясно. Нали знаете, има мигове, които се запечатват в съзнанието ви завинаги - не толкова заради самия момент, колкото заради нещата, които се случват след това. Сигурен съм, че това не беше обикновена топка. По-скоро беше някакъв високоволтов кабел,  изпълнен със най-големият електрически заряд на света. Този заряд продължава да тече по вените ми до ден днешен и дори няма признаци на затихване. Сигурен съм, че не съм единственият „пострадал“. Бих казал дори неизлечимо болен, до известна степен. Защото още не е измислена противоотрова, която да спре тази тръпка, този ток по тялото, движещ се със скоростта на светлината.

 

3 часа е! Започвам да се дразня – как ще стана в 7 за тренировка?!

Имах много мечти… всъщност все още ги имам! От онези детските, които си намисляхме със затворени очи преди да духнем белите власинки на глухарчето. И макар, че имаше моменти, в които трудностите в живота ме караха почти да се отказвам от тях, аз устоях! Не казвам, че е лесно, но си струва, повярвайте! Животът е доста странен понякога и колкото и да се опитвате да го разберете, надали ще успеете. Трудностите дебнат зад всеки ъгъл – бъдете подготвени за това. А рано или късно идва моментът, в който въпросът е само един – да продължиш или не? За мен той е реторичен – отговор „Не“ просто не съществува!!! Напук на хората, които ми казваха, че не мога; напук на тези, които не вярваха в мен; напук на умората от къртовските тренировки; напук на лишенията; напук на контузиите; напук на съдбата…

 

Опаа стана 4 часа. А аз още не съм мигнал. Напук на 4 часа през нощта!

Знайте, че пътят към постигането на мечтите ви не е праволинеен. О, да, има адски много извивки - нагоре, надолу, встрани. Ще се набодете на много тръни, ще се омажете с кал до ушите, ще нагазите дълбоко в блатото. Но след като излезете ще завали и дъжд, после пък ще задуха силен вятър… В този момент не забравяйте най-важното – откъде идвате и накъде сте тръгнали! Нима някакви си трудности ще ви накарат да зарежете мечтите си ? Не, нищо не може да угаси тази вътрешна светлинка, запалена от заряда на оранжевата топка, която докоснах като дете. И тук не става въпрос само за баскетбол – тя се пренесе във всяко едно начинание. Защото с каквото и да се захванеш, страстта трябва да бъде една – различно животно, един и същи звяр! Вие сте господарите на собствената си съдба, не го забравяйте! И докато вярвате в това ще успеете.

 

А вече е 5 часа. Не съм спал, но се чувствам по-буден от всякога…

Да сгрешиш не е срамно – срамно е да не се опиташ. За това не се страхувайте да правите грешки, да се препънете и да се провалите, защото повечето пъти най-големите награди идват когато направите нещата, от които се боите най-много. Може би ще получите всичко, за което сте мечтали. Може би ще получите дори повече отколкото можете да си представите. Никой не знае накъде ще ви отведе живота. Пътят е дълъг, но в крайна сметка най-важното е самото пътешествие! То ще ви изгради като личности, ще ви срещне с най-скъпите за вас хора и ще ви направи истински щастливи. А щастието и успеха винаги са неразривно свързани, като две малки братчета хванати ръка за ръка…

 

6 часа!!! Време е да ставам. В 7 съм на тренировка.

И знам, че нищо не може да ме спре! Слагам старите свлечени къси гащи; кецовете, попили над 1 тон пот от прашния паркет; леко изтърканият потник и гангстерският широк суитшърт над него. Залата е на 2 км. от нас и аз тичам до там за да разгрея. Някой хора ми се смеят, други ме гледат странно – честно казано въобще, ама въобще не ме интересува! Отдавна се научих да игнорирам чуждото мнение, особено когато е в ущърб на моите мечти. Защото опитвайки се да угодите на всички, губите своята уникалност. Въпреки това не им се сърдя, напротив – тези, които не вярват в мен са най-големите ми мотиватори. Когато някой ви каже „Не!“ обърнете света, за да му докажете обратното! Работете по-здраво от всякога - както се казва „изяжте паркета“! Дайте и последната си капчица енергия, без извинения и без страх. Стремете се да бъдете алтернативни и да запазите себе си. А трудът ще се възнагради – под една или друга форма. Доказано е! Осмелете се да покажете себе си, да разгърнете пълния си потенциал. Защото съдбата обича именно смелите.

 

6:30 – влизам в залата пръв! Разбира се, че ще си тръгна последен

Сега съм на 23, но докосна ли оранжевото кълбо… заклевам се отново съм онова дете от първите си спомени! И енергията му се преселва отново в мен. Бягане, совалки, стрелба, дрибъл, лицеви опори, коремни преси, пасове. Започне ли се, няма спиране. Влезе ли ти под кожата – край! Не можеш да спреш. Само ти, топката и коша, всичко друго изчезва. Магия… Мисля, че вече си отговорих на въпроса, защо го обичам толкова много? Отговорът е – не знам! А любовта е най-истинска, именно когато дори не знаеш защо я изпитваш! Болката е временна, капките пот изсъхват на паркета, а лошите моменти остават в историята. Това което се помни е само едно – удоволствието от играта.

 

Защо го правя? Защо си мисля постоянно за него? Защо го избрах – или май той ме избра... въпроси, без правилен отговор. Някой някога ми каза, че заедно можем да променим света си към по-добро! Всъщност, каза ми го една оранжева баскетболна топка, преди има-няма 20 години…

 


 

 Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

 Следвайте BGbasket.com в Instagram

Абонирате за канала ни в 


Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи