Баскетболът в България – скок от 10 000 метра без парашут

Президентът на Балкан - Михаил Михайлов, представя нова публикация в своя блог в BGbasket.com. Темата естествено е ситуацията в българския баскетбол след поредното лято на лоши резултати от националните отбори за подрастващи. Ето и мнението на Михайлов за положението в играта с оранжевата топка у нас:

Много хора се упражняват на темата национални отбори в подрастващи - по зали, по кафета, който и да срещнеш темата е слабото представяне на националните отбори. Действително интересна тема, особено ако искаш да нападаш дали федерация или някой от националните треньори. Но не това е целта  на следващите редове.

Действително, че резултатите са меко казано катастрофални, спор няма, но защо са такива и кои са истинските виновници. Разбира се голям проблем у нас е, че когато се говори с факти и се упрекват треньорите, те нормално  заемат защитна позиция и се започва обяснение  как  няма материал, как няма талантливи, как родителите са виновни, но за треньорска вина никой не говори. Позволявам си да говоря по тази тема, защото до вчера и аз съм бил треньор и съм врял и кипял в това не леко призвание. Но въпросът, който исках да засегна беше защо треньорите в  България не поемат отговорност за своите действия или по-скоро бездействия, защо когато видимо сме осакатили поколения наред /видно е с просто око как играем ние и как играят другите/ не се взимат мерки. Къде е ролята на федерацията в цялата ситуация? Та нали щеше да има програми, контрол, взимане на лиценз на треньори. Та нали затова се отвори длъжност главен методист към БФБ. Вярвайте ми всички се питат каква точно беше идеята и каква точно работа се очакваше да свърши човекът, който е на тази длъжност/няма значение кой е той/. Да обиколи всички клубове по градове и паланки и да им обяснява как да работят…. Нали никой не е чак толкова наивен или поне така се надяваме, за да повярва в това! Невъзможно е да се случи по този начин, но вярвайте ми на 300 км западно от нас са го измислили може би трябва само да го приложим.

Но да се върнем на същността - защо треньорите  в  България се обиждаме като някой ни каже, че не работим правилно! Веднага идва логичния въпрос къде са ни играчите, къде ни е продукцията като сме толкова добри треньори?!? И тук смятам, че всички трябва да замълчим, да сведем глава и да си признаем всеки сам за себе си, че това е простата и чиста истина - не знаем как да произвеждаме състезатели. Ако пък знаем как да го правим отговорете на въпроса няколко  реда по нагоре в текста. Интересно е нали –хем всички сме страхотни треньори, знаещи, можещи, но…. играчи няма! Няма играчи, защото трябва да има треньори, които  да ги обучат, а такива нямаме или имаме, но са малко! Разбира се има и изключения - има десетина  човека, които знаят за какво иде реч, но те са крайно недостатъчни. Колеги сърдете се колкото искате това е чистата  истина за родното треньорство. Проблем сега ще бъде , че всички прочели статията ще се поставят в графата на тези десетина изключения. Талантливи деца има,качествени деца има, но няма кой да ги научи.Тук идва голямата вина на федерацията, която не прави нищо, за да засили контрола над  клубовете. Само приказки и намерения и никакви конкретни  неща. На следващият президент на федерацията, дали ще е господин Глушков или някой друг му пожелавам от сърце да намери сили да започне да се работи в посока контрол и налагане на програма за обучение. Но първото условие е тези програми да се изготвят, макар че вече трябваше да са готови и да се прилагат. Нали всички осъзнаваме, че когато едно дете в национален отбор не може да спира и да тръгва правилно, не може да пази в защита, не може да подава едва ли е виновен националния селекционер… неговата вина е до там ,че го е повикал.

Ще си позволя да кажа и нещо друго. Гледах два мача на Национален отбор кадети16, за който всички ми обясняваха какъв невероятен набор са. Признавам си не ги познавам момчетата освен Чернокожев, но ако тези са най-добрите в този набор… та ние още на кадети сме изостанали безвъзвратно - индивидуална техника, индивидуална тактика, отборно нападение, защита индивидуална и отборна, да не говорим. Просто сме изостанали на 16 години, а да си представим на 20 като станат какво ще бъде. То това показва и чистата статистика - на 16 сме близо до другите, на 18 сме вече изостанали, а на 20 не можем да ги срещнем на игрището. Това са нещата и на всички са ни ясни, но никой не иска да ги каже, за да не се обиди някой. Не трябва никой да се обижда НИКОЙ , а просто всеки треньор да види къде бърка и да поправя слабостите си, собствените слабости и тогава на децата. Едно е сигурно няма как да имаме играчи без да имаме треньори, които да са подготвени и знаещи. Просто е нужна промяна в мисленето ни , в манталитета ни. Нужно ни е и малко смирение. Просто е дошло време да се спре свободното падане и хаосът в родния баскетбол. Виждаме всички какви са ни резултатите и трябва всички да се срамуваме от това, защото  това са децата от нашите клубове и ние всички сме главните виновници  за техните резултати в  националните отбори. Да,  и националните треньори  имат  своята вина, защото понякога в селекцията слугуват на собствения си клуб или други интереси,  повече отколкото на националният отбор, но едно е сигурно... /не/работата през годината няма как да се компенсира за 40 дни. Има и друг съществен проблем – децата в повечето клубове тренират 9 или 10 месеца по веднъж на ден. Не стига, че тренираме по-некачествено, ами и по-малко. Няма как да ги настигнем останалите. Примери колкото искаш, дори само съседни на нас държави да погледнем. Македония и Косово имат програми, американци треньори, консултанти и т.н. Румъния от години работи с координатори и главни треньори от Сърбия. Ние всяко лято правим анализ колко е зле положението, как баскетбола потъва и е стигнал дъното. Започват се едни хубави интервюта, в които се  говори, говори и в крайна сметка нищо от това, което се казва не се случва и… така всяко лято. А баскетбола загива, бавно, но сигурно и… ни е ясно на всички каква е диагнозата, но явно не ни е ясно какво е лечението!

За новият баскетболен сезон пожелавам на всички :

1. Да се променят първенствата при подрастващите към по-качествени с повече смислени мачове и календар, който е ясен , за да може треньорите да си планират работата

2. Да спрат треньори, президенти на клубове и спонсори да звънят в БФБ, за да си подреждат зоните. Примери колкото искаш!!!

3. Съдиите да свирят това, което виждат, а не за този или за онзи. Включително и когато свирят контролни срещи на НО, да свирят против нас, а не за нас - така правят мечешка услуга.

4. Да не се провеждат всички първенства в София, само защото на софийските клубове им е по-евтино и удобно. Баскетбол има и извън София и то не по-лош.

5. Да  видим реална програма за подрастващи от първия до последния детайл, изготвена и налагана на клубовете.

6. Да се знае още в началото на сезона БФБ покрива ли таксите на финалите за подрастващи или не.

7. Да има повече семинари за треньори работещи с 10-, 12-, 14-годишни.Там се поставят основите и ако там нещата куцат няма как по нагоре да са добр!

8. Да има работеща треньорска комисия, която да работи за подобряване качеството на треньорите в  България.