Мануел Марков: Трябва да спрем да се делим и обвиняваме, за да имаме успехи

Националният отбор на България за юноши (18) завърши на 12-то място на Европейското първенство в дивизия В, което завърши преди две седмици. По този повод BGbasket.com се свърза с наставника на тима Мануел Марков, който да разкаже за периода на подготовка и за самия шампионат. Ето и думите на треньора:

- Каква е равносметката Ви за представянето на националния отбор за юноши на ЕП в Македония?
- След като мина известно време, в което имах възможност да изгледам някои от мачовете на запис и да им направя анализ, мога да кажа, че определено съжалявам, че не можахме да завършим първенството с по-предно класиране. 

По време на цялата подготовка се стремяхме да изградим отбор, който да се отличава с манталитет на победител и който да се опитва да се противопоставя на всеки един съперник. Мисля, че по време на контролните мачове и в течение на първенството играхме добър баскетбол и не бяхме надиграни чисто технически от нито един от отборите, срещу които се изправихме. Противопоставяхме се на всички съперници, като малки неща не достигаха, за да спечелим повече срещи и да заемем по-предно място в класирането. 

Според мен реално мястото ни беше сред първите осем, където при добър четвъртфинал можехме да търсим място в първите четири. Разбира се, по никакъв начин не искам да хвърлям някаква вина върху момчетата, защото те дойдоха и работиха здраво от първия ден на подготовката до последния ден на първенството. Всички те трябва да бъдат горди с представянето си и да са с високо вдигнати глави. Ако трябва да се търсят негативи, те трябва да са изцяло в треньорския щаб, поради това, че не успяхме да материализираме добрата игра на отбора и да я превърнем в добро класиране. 

- Прави впечатление малката разлика, с която губите всичките си мачове. Как си обяснявате тези загуби в края?
- На Европейското първенство загубихме 4 двубоя, като общата разлика от тези загуби е 9 точки. Разбира се, от този факт ни боли най-много, защото във всеки един от тези мачове имахме не една възможност да затворим срещата в наша полза. 

Когато играеш срещу отбори, които са близко до нашата класа или ни превъзхождат малко, всичко се решава от едно-две нападения или една-две отворени стрелби. Гледайки тези мачове повторно, с изключение на мача с Унгария, където трябваше да търсим продължение в края, не бих променил нещо, и ако сега трябваше да решавам, отново бих играл със същите петима и бих дал последните нападения на тези състезатели. Най-вероятно в тези моменти не ни достигна и малко късмет, но съм далеч от мисълта да се оправдавам с липса на такъв. Знам, че когато един отбор губи с толкова малка разлика, вината винаги е в треньора.

- Къде отборът изпитваше най-големите затруднения на Европейското според Вас?
- Не мога да кажа, че в някой елемент сме изпитвали големи затруднения. Мисля, че успявахме да се противопоставяме на всички отбори, независимо от стила на игра, който ни представяха. Може би имахме проблем на позицията на плеймейкъра, защото всички отбори се опитваха да играят с голяма агресия срещу Лъчо Димитров. В моментите, когато той беше на пейката, изпитвахме проблеми с организацията. Иначе в нито един момент не сме се огъвали срещу агресията на другите отбори, както и в борбата под двата коша.

- Играчите, на които разчитахте, оправдаха ли доверието Ви?
- Абсолютно го оправдаха, за което горещо им благодаря. Беше важно, че през тези два месеца, през които бяхме заедно, момчетата успяха да създадат добър колектив и позитивна обстановка за работа. За краткото време, през което се готви един национален отбор, е много трудно да повлияеш генерално на един играч да промени навиците си или да подобри чак толкова някой от техническите си елементи. Аз съм доволен, че момчетата до голяма степен успяха да разберат и да вникнат в идеите, които имахме аз и колегата ми, и се постараха да ги следват. Знам, че на пръв поглед изглеждаше прекалено смело цели пет момчета, родени през 1999 година, да намерят място сред дванайсетте, но те напълно заслужиха мястото си там. Надявам се през следващото лято именно те да са основата на отбора, който да търси едно по-добро класиране.

- Виждате ли Ваши пропуски?
- Разбира се, че виждам. Аз съм възпитан да търся вината винаги първо в себе си. Сега, когато всичко е минало, отчитам грешките, които съм допуснал. 

Може би един тайм-аут на мача ни с Унгария, взет рано под емоция, който страшно много ни трябваше в последните секунди, когато играехме за продължение и когато Мартин Коцев трябваше да изпусне втория фаул, а той не можа да разбере указанията ни. 

Освен това не успяхме да намерим алтернатива на Лъчезар Димитров за втори чист плеймейкър. Всички играчи, които изпробвахме на тази позиция, се постараха много, но изпитваха сериозни трудности при изнасянето на топката и организирането на отбора. 

В последния мач с Беларус не успяхме да дадем нужната мотивация на момчетата и да извлечем от тях максимума. Това няма нищо общо с нагласата на отбора, а е пропуск на треньорите. Реално превъзхождахме този тим и въобще не трябваше да им даваме възможност да се движат близо до нас в резултата.

- Кое от играта на отбора Ви хареса най-много?
- По време на контролните мачове, както и на Европейското първенство, имаше много хубави и положителни неща. Играхме добра защита, което ни позволяваше да играем повече в транзиция и да вкарваме бързи и лесни кошове. В постепенно нападение нямахме голям брой комбинации, но пък момчетата използваха всеки удобен случай да импровизират и да взимат решения, в зависимост от конкретната ситуация. Мисля, че бяхме приятни за гледане и се опитвахме да показваме атрактивен и резултатен баскетбол. Нашият отбор завърши на първо място по отношение на точки, вкарани средно на мач и на второ място по коефициент. Трябва да отбележим, че в нашия състав бе и реализаторът на цялото европейско – Йордан Минчев. Той беше избран и в идеалната петица на шампионата. Освен него Кръстан Кръстанов и Мартин Коцев също бяха сред лидерите по борби, точки, отнети топки и чадъри.

- Какво смятате за нивото на другите отбори в Македония?
- Определено имаше един отбор, който беше с класа по-добър от останалите и това беше отборът на Черна гора. Състав, който съвсем спокойно може да играе и в някоя лига при мъжете. Според мен останалите 10-12 отбора бяха напълно равностойни и всеки можеше да победи всекиго. Например ние победихме отбора на Украйна два пъти преди първенството, а те успяха да стигнат до финала. Полша, които бяха от фаворитите за влизане в дивизия А, играха на четвъртфинал срещу Черна гора и в крайна сметка завършиха шести. Бих отличил също тима на Грузия, които разполагат с много добър състав, както и с център, който почти сигурно ще играе в НБА.

- Кой отбор ви затрудни най-много и кой беше най-трудният Ви мач?
- Разбира се, най-трудният ни мач беше този с Унгария. Може би мисълта, че гоним задължителна победа и разлика от пет точки, ни затормози психически, защото въпреки добрата игра така и не успяхме да преодолеем тази бариера и да вдигнем разлика, която да е комфортна за нас, а не за противника. Другият отбор, който ни затрудни много, беше Грузия – нестандартен и много неудобен съперник. 

- Как бихте работили по-нататък за справяне с проблемите, които имахте на Европейското?
- Вижте, този въпрос е много комплексен. Всички ние трябва да работим за развитието на баскетбола. За да имаме успехи и да създаваме играчи, на първо време трябва да спрем да се делим и да се обвиняваме. Аз твърдя, че ако има една национална гарнитура, около която всички да се обединят и да я подкрепят искрено, без значение кой е треньорът и кои са баскетболистите, тя ще успее. Много лесно се отричаме от нашите деца, обявяваме като от последна инстанция кой става и кой не става, фокусираме се само в слабостите им, всеки гледа да намира кусури на другия. Аз съм на първо място треньор на подрастващи и мога да ви кажа, че тези деца имат нужда единствено от подкрепа и от това да им се даде шанс и условия да работят. Най-вече заради това толкова много искахме да успеем – заради самите тях. А също така и заради треньорите по клубовете и в София, и в малките градове, които търсят деца, запалват ги по играта, възпитават ги, изграждат ги като хора и характери. На тях не им е никак лесно, правят невъзможното, търсят пари и всяка година са там на мястото си –на финалите на първенствата. Те вадят играчи, каквото и да им коства това, а всяка година излиза така, че те са виновни за представянето на националните ни отбори, затова, че не са си свършили работата. Трябва да ценим тези хора, защото българският баскетбол съществува благодарение на тях. Аз използвам случая да им благодаря, защото, както през миналото лято, така и това, имах шанса да работя с едни прекрасни момчета, които имат невероятни човешки достойнства и баскетболни качества и най-вече желание да се развиват.