Радмила Василева: Ние играем баскетболa отпреди 10-15 години


Радмила Василева: Ние играем баскетболa отпреди 10-15 години
Представителят на ФИБА Европа Радмила Василева връчи плакет на президента на БФБ Георги Глушков за добра организация (сн.БФБ)
21-08-2016 20:02

"Трябва някой да запали фитила на българския баскетбол, за да го върнем на позициите, които беше.", споделя легендарната ни спортистка и представител на ФИБА Европа пред BGbasket.cöm

 

Вчера завърши Европейското първенство за кадети до 16 години, на което домакин бе София. Представител на ФИБА Европа бе българката Радмила Василева – Търнър, която от дълги години живее и работи в Англия, където създава семейство. В момента тя отговаря и за младежкия баскетбл в най-голямата баскетболна централа ФИБА Европа. Радмила е родом от София и е част от женския златен отбор на Левски - Спартак. С него тя е носител на Купата на Европейските шампион (КЕШ) от 1984 година. Тогава на финал в Будапеща „сините” побеждават Золу Виченца от Италия. Тимът й е носител и на купа "Лиляна Ронкети" през 1978 и 1979 г. 

 

След първенството BGbsket.com поговори с Радмила Василева за това какви са нейните впечтления за турнира в София, представянето на българсия отбор и работата й във ФИБА Европа. Ето какво сподели тя пред нас:

 

- Русия е новият шампион на Европейското за кадети (16) от Дивизия В. Какво смятате за финала и целия турнир, който се проведе в София?

- Смятам,  че се получи един великолепен турнир. Ние имаме три дивизии на тази възраст - А,В и С и това в никакъв случай не беше Дивизия В по отношение качество на играта. Имаше много силни отбори, поне 5,6 се отличиха явно. Играе се баскетбол на много висока скорост, просто се получи прекрасен турнир и се радвам, че той се проведе в моя роден град София.

 

- Кои отбори Ви харесаха най-много?

- От традиционно силните отбори най-много ми хареса естествено Русия. Словения също играят много силен баскетбол, Израел имат много интересен отбор. Приятна изненада беше отборът на Беларус. В същото време много приятна изненада беше отборът на Косово и дори Македония, защото те промениха системата си преди 15,18 месеца взеха нови млади  треньори, които промениха наичнът на игра и веднага си личи, че стилът на игра има нови похвати. Общо взето от тези 24 отбора бих отличила поне 12,13 отбора с различни стилове на игра. Всички от тях бяха много интересни за наблюдение.

 

- Българският отбор завърши на 17-о място, а Вие наблюдавахте всичките му срещи. Какви впечатления остави у Вас отборът ни и къде според Вас отстъпвахме от другите отбори?

- Искам първо да отбележа нещо много важно - когато се играе на тази възраст, в тези турнири, класирането не е най-важното. Естествено, че се играе за победи и е хубаво да се класираш по-напред, но това не е най-важното, има и по-важни моменти като качествата на играта и това да се видят индивидуалните качества на състезателите, как те се сработват в турнира, как понасят пораженията и по-тежките ситуации. Затова беше много интересно да се наблюдава нашият отбор българският. Като се погледнат индивидуално играчите, има поне 3,4 големи таланти физически и технически, може да се каже, но в същото време отстъпваме в много други отношения – основно в  съвременните технически похвати на баскетбола на повечето състезатели – експлозивност, играта с и без топка и различните типове защита, но по-специално бързината на игра. Просто ние сме една, две степени по-назад в темпото във всяко едно отношение. Според мен играем все още нашия си баскетбол от преди може би 10,15 години, който в днешно време, почти никой не играе. Трябва да променим тази игра и това, естествено, започва в клуба и в ежедневната подготовка на всеки състезател.

 

- Какви съвети бихте ни дали в това отношение?

- Естествено, че треньорите трябва да обърнат повече внимание на това. Надявам се, че много треньори са били в залата на Европейското първенство, за да видят как играят другите отбори. Много хора смятат, че в другите страни финансовите или други ползи, са основните причини да се тренира или да се играе по друг начин. В момента във ФИБА Европа аз работя за младежкия баскетбол в Европа и пътувам в много страни, говоря с много треньори и федерации. Почти никъде няма големи бюджети за младежки баскетбол и не се дават големи заплати. Просто начинът на играта, удоволствието от нея, амбицията на треньор, състезател и околна среда, са основните причини да се развие или не една програма. Естествено, че всичко започва от треньорите и обстановката , но също така, ако самият състезател/ка не желае да постигне нещо в живота, независимо дали е на баскетболното игрище или не, и не положиш 110% усилия , винаги ще има някой друг, който е по-добър и талантлив от теб. Наблюдавам, естествено, и Олимпиадата в Рио и там също е така. Всичко започва от самия състезател, неговото самочувствие и желание да постигне нещо. Нещата ще се получат, ако има това желание.

 

- Какви практики бихме могли да вземем от другите държави, които се наблюдавали и да ги приложим у нас? Не е тайна, че с всяка изминалата година отстъпваме на все по-задни позиции, а тази година най-доброто ни представяне е 28-о в Европа.

- Трябва да се започне да се работи индивидуално с всеки състезател от съвсем ранна възраст, за да да се създадат положителните навици в тях. Това, че трябва да се печели всяко място и да се докаже всяка секунда на терена, но не с вкараните точки, а с много други показатели в играта, които могат да помогнат един отбор да се класира добре. Всеки един състезател преценява реално неговите възможности – дали физически има шанс да стане ЛеБрон Джеймс или не. Ако няма тези физически качества, има много други начини, чрез които един играч може да бъде полезен. Това е основното – начинът на тренировки и да се запали фитилът и тази амбиция във всички в българския баскетбол не само в състезатели. Нещо, което го имаше едно време, а сега съществува в държави като Испания,Франция и дори Косово, които започнаха тяхната подготовка преди 18 месеца с един млад треньор, който го запали това фитилче в тях и просто те изглеждат по друг начин. Трябва това фитилче да се запали и да се разгори в България. Има много положителни хора в баскетбола ни, които го обичат. И те са лица, които виждаме всеки ден. Тези лица са както от едно време, така и нови такива. Трябва някой да разгаря това фитилче и всички да се обединят в името на това българският баскетбол да си възстанови позициите. Не сме много далеч. Разликата не е голяма. Просто трябва да се промени коренно начинът на подготовка, игра и  отношение.

 

-Кои страни според Вас са добри примери за развитие на школите?

-Естествено, че сръбската школа е много важна в това отношение, но аз винаги много съм уважавала Словения. Начинът, по който една малка държава с 2 млн. успява да построи техния баскетбол, техният начин и отношение, как те строят младежките си програми. Много от нашите млади треньори имат понятие и са в контакт със словенците, но аз бих им препоръчала да влезем в по-близък контакт с тях и да видим как те успяват да изградят тези състезатели. Те имат фактически същия подбор като нашия като  физически качества. Трябва да разберем как успяват да ги подготвят и от всяка възраст да извадят по няколко елитни състезатели. Позитивният дух, начинът на работа и обединението са най-важни. Във всички случаи финансите не са причината там да има баскетбол, а у нас да няма.

 

-Как оценявате организацията на турнира в България?

-Българската федерация по баскетбол е една от най-добрите организации за организиране на младежки европейско първенства във ФИБА Европа. Това е доказано и продължава да се доказва многократно години наред. Условията са прекрасни и те са много опитни организатори. Естествено, че би могло да имаме по-модерна зала от зала „Универсиада“, ние сме много носталгично настроени към нея, но като организация са перфектни. За мен и за моята млада колежка, която е стажантка, беше едно удоволствие. Тя просто се учуди, че почти никаква работа от наша страна няма на този турнир, защото просто хората са опитни и всеки си знае работата. Турнирът си течеше без абсолютно никакви проблеми. Много е важно да спомена, че от всички 24 отбора получихме само похвали и пожелания да се върнат отново в София. Това е най-хубавият комплимент, който може да бъде.

 

Аз се чувствам прекрасно в България, както винаги. Зала „Универсиада“ помни много положителни преживявания и спомени. За мен винаги е удоволствие да бъда вкъщи., завърши с усмивка и много положителна енергия представителят на ФИБА Европа Радмила Василева.

 


 

 Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

 Следвайте BGbasket.com в Instagram

Абонирате за канала ни в 


Тагове: Радмила Василева - Търнър
Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи