Радмила Василева: Ние играем баскетболa отпреди 10-15 години
Представителят на ФИБА Европа Радмила Василева връчи плакет на президента на БФБ Георги Глушков за добра организация (сн.БФБ)
"Трябва някой да запали фитила на българския баскетбол, за да го върнем на позициите, които беше.", споделя легендарната ни спортистка и представител на ФИБА Европа пред BGbasket.cöm
Вчера завърши Европейското първенство за кадети до 16 години, на което домакин бе София. Представител на ФИБА Европа бе българката Радмила Василева – Търнър, която от дълги години живее и работи в Англия, където създава семейство. В момента тя отговаря и за младежкия баскетбл в най-голямата баскетболна централа ФИБА Европа. Радмила е родом от София и е част от женския златен отбор на Левски - Спартак. С него тя е носител на Купата на Европейските шампион (КЕШ) от 1984 година. Тогава на финал в Будапеща „сините” побеждават Золу Виченца от Италия. Тимът й е носител и на купа "Лиляна Ронкети" през 1978 и 1979 г.
След първенството BGbsket.com поговори с Радмила Василева за това какви са нейните впечтления за турнира в София, представянето на българсия отбор и работата й във ФИБА Европа. Ето какво сподели тя пред нас:
- Русия е новият шампион на Европейското за кадети (16) от Дивизия В. Какво смятате за финала и целия турнир, който се проведе в София?
- Смятам, че се получи един великолепен турнир. Ние имаме три дивизии на тази възраст - А,В и С и това в никакъв случай не беше Дивизия В по отношение качество на играта. Имаше много силни отбори, поне 5,6 се отличиха явно. Играе се баскетбол на много висока скорост, просто се получи прекрасен турнир и се радвам, че той се проведе в моя роден град София.
- Кои отбори Ви харесаха най-много?
- От традиционно силните отбори най-много ми хареса естествено Русия. Словения също играят много силен баскетбол, Израел имат много интересен отбор. Приятна изненада беше отборът на Беларус. В същото време много приятна изненада беше отборът на Косово и дори Македония, защото те промениха системата си преди 15,18 месеца взеха нови млади треньори, които промениха наичнът на игра и веднага си личи, че стилът на игра има нови похвати. Общо взето от тези 24 отбора бих отличила поне 12,13 отбора с различни стилове на игра. Всички от тях бяха много интересни за наблюдение.
- Българският отбор завърши на 17-о място, а Вие наблюдавахте всичките му срещи. Какви впечатления остави у Вас отборът ни и къде според Вас отстъпвахме от другите отбори?
- Искам първо да отбележа нещо много важно - когато се играе на тази възраст, в тези турнири, класирането не е най-важното. Естествено, че се играе за победи и е хубаво да се класираш по-напред, но това не е най-важното, има и по-важни моменти като качествата на играта и това да се видят индивидуалните качества на състезателите, как те се сработват в турнира, как понасят пораженията и по-тежките ситуации. Затова беше много интересно да се наблюдава нашият отбор българският. Като се погледнат индивидуално играчите, има поне 3,4 големи таланти физически и технически, може да се каже, но в същото време отстъпваме в много други отношения – основно в съвременните технически похвати на баскетбола на повечето състезатели – експлозивност, играта с и без топка и различните типове защита, но по-специално бързината на игра. Просто ние сме една, две степени по-назад в темпото във всяко едно отношение. Според мен играем все още нашия си баскетбол от преди може би 10,15 години, който в днешно време, почти никой не играе. Трябва да променим тази игра и това, естествено, започва в клуба и в ежедневната подготовка на всеки състезател.
- Какви съвети бихте ни дали в това отношение?
- Естествено, че треньорите трябва да обърнат повече внимание на това. Надявам се, че много треньори са били в залата на Европейското първенство, за да видят как играят другите отбори. Много хора смятат, че в другите страни финансовите или други ползи, са основните причини да се тренира или да се играе по друг начин. В момента във ФИБА Европа аз работя за младежкия баскетбол в Европа и пътувам в много страни, говоря с много треньори и федерации. Почти никъде няма големи бюджети за младежки баскетбол и не се дават големи заплати. Просто начинът на играта, удоволствието от нея, амбицията на треньор, състезател и околна среда, са основните причини да се развие или не една програма. Естествено, че всичко започва от треньорите и обстановката , но също така, ако самият състезател/ка не желае да постигне нещо в живота, независимо дали е на баскетболното игрище или не, и не положиш 110% усилия , винаги ще има някой друг, който е по-добър и талантлив от теб. Наблюдавам, естествено, и Олимпиадата в Рио и там също е така. Всичко започва от самия състезател, неговото самочувствие и желание да постигне нещо. Нещата ще се получат, ако има това желание.
- Какви практики бихме могли да вземем от другите държави, които се наблюдавали и да ги приложим у нас? Не е тайна, че с всяка изминалата година отстъпваме на все по-задни позиции, а тази година най-доброто ни представяне е 28-о в Европа.
- Трябва да се започне да се работи индивидуално с всеки състезател от съвсем ранна възраст, за да да се създадат положителните навици в тях. Това, че трябва да се печели всяко място и да се докаже всяка секунда на терена, но не с вкараните точки, а с много други показатели в играта, които могат да помогнат един отбор да се класира добре. Всеки един състезател преценява реално неговите възможности – дали физически има шанс да стане ЛеБрон Джеймс или не. Ако няма тези физически качества, има много други начини, чрез които един играч може да бъде полезен. Това е основното – начинът на тренировки и да се запали фитилът и тази амбиция във всички в българския баскетбол не само в състезатели. Нещо, което го имаше едно време, а сега съществува в държави като Испания,Франция и дори Косово, които започнаха тяхната подготовка преди 18 месеца с един млад треньор, който го запали това фитилче в тях и просто те изглеждат по друг начин. Трябва това фитилче да се запали и да се разгори в България. Има много положителни хора в баскетбола ни, които го обичат. И те са лица, които виждаме всеки ден. Тези лица са както от едно време, така и нови такива. Трябва някой да разгаря това фитилче и всички да се обединят в името на това българският баскетбол да си възстанови позициите. Не сме много далеч. Разликата не е голяма. Просто трябва да се промени коренно начинът на подготовка, игра и отношение.
-Кои страни според Вас са добри примери за развитие на школите?
-Естествено, че сръбската школа е много важна в това отношение, но аз винаги много съм уважавала Словения. Начинът, по който една малка държава с 2 млн. успява да построи техния баскетбол, техният начин и отношение, как те строят младежките си програми. Много от нашите млади треньори имат понятие и са в контакт със словенците, но аз бих им препоръчала да влезем в по-близък контакт с тях и да видим как те успяват да изградят тези състезатели. Те имат фактически същия подбор като нашия като физически качества. Трябва да разберем как успяват да ги подготвят и от всяка възраст да извадят по няколко елитни състезатели. Позитивният дух, начинът на работа и обединението са най-важни. Във всички случаи финансите не са причината там да има баскетбол, а у нас да няма.
-Как оценявате организацията на турнира в България?
-Българската федерация по баскетбол е една от най-добрите организации за организиране на младежки европейско първенства във ФИБА Европа. Това е доказано и продължава да се доказва многократно години наред. Условията са прекрасни и те са много опитни организатори. Естествено, че би могло да имаме по-модерна зала от зала „Универсиада“, ние сме много носталгично настроени към нея, но като организация са перфектни. За мен и за моята млада колежка, която е стажантка, беше едно удоволствие. Тя просто се учуди, че почти никаква работа от наша страна няма на този турнир, защото просто хората са опитни и всеки си знае работата. Турнирът си течеше без абсолютно никакви проблеми. Много е важно да спомена, че от всички 24 отбора получихме само похвали и пожелания да се върнат отново в София. Това е най-хубавият комплимент, който може да бъде.
Аз се чувствам прекрасно в България, както винаги. Зала „Универсиада“ помни много положителни преживявания и спомени. За мен винаги е удоволствие да бъда вкъщи., завърши с усмивка и много положителна енергия представителят на ФИБА Европа Радмила Василева.
Харесайте BGbasket.com във Facebook
Следвайте BGbasket.com в Instagram
Абонирате за канала ни в
Тагове: Радмила Василева - Търнър