Петър Георгиев: Искам Рилски да има стил и всеки да е удовлетворен от това, което прави

Людмил Хаджисотиров заменя Росен Барчовски като старши треньор на Рилски спортист. Това потвърди вчера президентът на клуба инж. Петър Георгиев, като новината не е изненадваща. Оказа се, че смяната е дискутирана в Самоков още през миналата година, за което казва самият той. Bgbasket.com се свърза с Георгиев, който обясни защо се е стигнало до нея и какви са идеите му за развитието на клуба: 

- Какво Ви накара да предприемете тази промяна и защо се спряхте на Людмил Хаджисотиров?

- Познаваш ме отдавна, познаваш клуба отдавна и знаеш отдавна това, което правя за баскетбола. При мен нищо не е случайно. Още миналата година казах и на двамата треньори и не съм правил нищо зад гърба на единия или другия. Казах им, че от следващата година искам да се променят нещата в клуба и да започнат по-млади хора. С Росен се бяхме разбрали, а той ме помоли дали може да изкара и тази година и да се опита да спечелим нещо повече. Аз се съгласих и нямаше никакви проблеми. Росен знаеше за всичко, а още повече това е и едно естествено развитие. Не казвам, че той е стар човек, но вече нервното напрежение и всичко останало е страхотно и трябва да се занимават и по-млади хора. Отделно пък трябва да им се дава и път. Людмил досега е бил помощник треньор, а сега му даваме шанс да стане старши, което е амбицията на всеки в тази професия. Росен естествено остава като директор в клуба. Досега не сме имали такъв и сме правили всичко малко аматьорски аз и Борко Чилингиров. Мисля, че всичко следва естественият път на нещата.

- Предвид това, че назначихте млад треньор ще искате ли налагане на по-млади играчи?

- Това за играчите е работа на треньора. Каква им е възрастта не е от значение. За мен нито цвета на кожата, нито възрастта са важни. Който може да играе, ще играе баскетбол. Давам път на млади, но те като че ли са по-мързеливи от старите. В момента ако дойдете да видите в залата как над 100 деца първи и втори клас тренират баскетбол и учат английски и всичко е безплатно, то ще стане ясно, че правим много неща за младите. Дали те обаче го разбират, дали го оценяват и дали дават всичко от себе си и за себе си, това вече е друга тема.

- Какво ще искате да видите отбора - най-вече като фен, а не като президент?

- Аз наистина съм и двете - и фен и президент. Не може 23-24 години от живота ми да са посветени на нещо, да даваш пари за него и да не си му фен. Първо си фен, а после правиш каквото можеш. Естествено фен в добрия смисъл на думата, тъй като има такива, които правят простотии. Искам да видя един Рилски спортист, при чийто вид, който и да отиде да гледа, дори и да не разбира, да каже, че това е играта на Рилски. Това съм искал винаги и това направихме навремето с г-н Кирил Семов, лека му пръст. Искам да има стил на игра, играчите да се раздават и по този начин всеки да е удовлетворен от това, което прави. Те като играчи, аз като президент и т.н.

- Какъв кредит на доверие давате на новия треньор и има ли от какво да се притеснява той?

- Мисля, че той ме познава достатъчно добре и не виждам от какво може да се притеснява. Аз на него му давам кредит на доверие и вярвам в него, че само може да се надгражда над това, до което сме стигнали тук в Рилски спортист. Аз съм зад всички треньори и пред всички треньори. Давам им възможност и съм с тях. Осигурявам им може би най-добрите условия в България и останалото е от тях.

- Сам споменахте за проекта, който правите в Самоков това лято с малките. Генерално доволен ли сте от резултата на тази идея?

- Мисля, че това, което правим в момента е една от стъпките за развитие. Да не говоря празни приказки, но вероятно никой в България не го прави или поне не безплатно. Това са между 100 и 150 деца, които тренират баскетбол и учат английски. Фактът, че хората ме спират по улицата и ме поздравяват за това нещо вероятно значи, че вървя по правилния път, колкото и да ми е тежко. Мисля, че правим нещо добро и за баскетбола и за града.

- Какви идеи имате за развитието на школата на клуба или тепърва това ще е тема на разговор?

- В Самоков нашата школа винаги е била само от местни състезатели. Естествено би ми се искало да привличаме и други и да сме един център поне на Югозападна България, но разбира се за това е необходима и помощ от градското ръководството. Тези деца най-малкото трябва да имат къде да живеят, а това го осигурявам аз. И сега имаме по 1-2 деца отвън, но това не е достатъчно за развитието на големия баскетбол. По този начин работят в чужбина. Знаете, че има такива центрове, където събират децата от малки. Идеите са много. Всичко обаче е свързано с това треньорите да са ентусиазирани. Трябва да попаднеш на хора, които наистина мислят като теб. Насила нищо не става и ако попаднеш на чиновници просто си загубен. В тези години досега мисля, че е имало какво да се желае. Има много неща, които трябва да се правят, за да вървим напред. Мисля, че нещата вървят по правилен път. Трябва просто да има изпълнители на виждания, на желания. Като цяло искам да си гледам в нашата градина, защото това, което говорим сега може би трябва да идва от федерацията и тя да има такива амбиции и да предприема подобни неща. За съжаление обаче това в България не се случва и затова и баскетбола ни е на такова трагично ниво, особено женския. Не, че мъжкия е много по-силен, но с привличането на чужденци там нещата стават по-интересни. Много неща могат да се правят, а не само да се оправдаваме, че няма пари. Чувам и за някои грозни неща, дано не са истина. Става въпрос за участия в залагания и вкарването на баскетбола в една такава простотия. В момента, в който разбера, че наш играч или треньор прави нещо такова, направо се отказвам от баскетбола. Не мога да давам пари и някой на мои гръб да се опитва да печели с простотии и нечестни неща. Това не е печалба на пари, това е кражба на доверие."