Васил Кифев: Проблемът не е в броя на чужденците

BGbasket.com започва от днес анкета между треньорите и президенти на отборите в Националната баскетбола лига относно това трябва ли да се намали броя на чужденците, нужно ли е да има правило за използване на млад играч до определена възраст и какво според тях трябва се промени в НБЛ. 

Преди да публикуваме интервютата председателят на УС на Берое Васил Кифев вече бе говорил пред клубния сайт на тима по тези проблеми. Ето какво казва той:

- От няколко дни в баскетболните среди се дискутира усилено темата за въвеждане на таван на заплатите в отборите от НБЛ. Вероятно малцина обаче си спомнят, че Вие заговорихте за това още преди началото на сезона, в едно от интервютата си пред медиите. Как гледате сега на това предложение?
- Става дума за така наречения „salary cap” който съществува в комерсиалните лиги на САЩ под различна форма. По същество това е икономически обусловена долна и горна граница на „фонд работна заплата“, който клубовете изплащат на играчите си. В НБА разликата между границите е 10% като по този начин мачовете там са непредсказуеми и генерират огромен зрителски интерес, което е най-важно за всички. Включително и за рекламодателите. От въвеждането му през 90-те „фонд работна заплата“ в НБА е скочил около 25 пъти и предстои ново драстично увеличение от следващата година. Всъщност това беше един от първите въпроси, които поставих при влизането на Берое в Лигата преди няколко години. Тогава обаче половината отбори разполагаха с огромни бюджети и темата въобще не се дискутира, да не кажа, че някои колеги ми се изсмяха. Нещо подобно се случи и преди началото на току що приключилия сезон, по време на Общото събрание на клубовете. Все още обаче не съм сигурен дали въобще една част от тях разбраха в детайли за възможностите, които се откриват при въвеждането на подобни правила.

- Какви са тези възможности всъщност?
– Баскетболните хора и до момента не разбират, че се състезават на игрището, а трябва да се обединят извън него, за да направят заедно пари. В момента въвеждането на salary cap е деликатна, но абсолютно възможна мисия, за мен лично дори от първостепенна важност за развитието на НБЛ като структура, която ни продава. Що се касае до горната граница, би трябвало да се отговори на амбициите на Лукойл Aкадемик в европейските турнири, за което трябват висока класа баскетболисти, които струват пари. После има няколко отбора, които трудно свързват двата края и те биха изпаднали под прага за долна граница, което е проблем както за географията на лигата, така и за рекламодателите. Двата казуса имат елегантни разрешения в интерес на баскетбола, маркетинга и клубовете, стига да има истинско желание за промяна. Най-важно при въвеждането на такава сериозна инициатива е да не се повлече шампиона надолу, а напротив, той да дръпне нагоре отборите в по-тежка ситуация и спорта ни като цяло. Във всеки случай 10% ножица между долна и горна граница, каквато съществува в НБА към настоящия момент, е абсолютно нереалистична, но в дългосрочен аспект е задължителна цел, ако наистина сме решени да разчупим статуквото.

-Как би се отразило на всичко това сега съществуващото ограничение на броя на чужденците?
- Защо се води тази кампания и защо всички делят българите от чужденците? Прави ми впечатление, че противопоставянето на българи и чужденци е превърнато в първостепенен проблем в българския баскетбол и всеки, който иска да натрупа позитив и да се хареса на баскетболната аудитория започва да се упражнява шовинистично по темата. Но дали чужденците са проблема на нашия баскетбол? Според мен те са просто следствието. Колко български баскетболисти има на прилично ниво и колко перспективни за баскетбол младежи или юноши имаме, да не говорим колко от тях искат въобще да стават баскетболисти? Когато си отговорим на този въпрос ще достигнем до това колко чужденци трябва да попълнят отборите. Освен това всеки баскетболист – било той българин или чужденец трябва да бъде поставен при конкурентни условия и среда. Дали обаче ще го направим ако пуснем нашите водещи състезатели срещу неподготвени юноши, каквото е предложението от Балкан?!Категорично не! Дори напротив, със сигурност ще елиминираме и малкото останала мотивация в тях. Още нещо – не мислите ли, че при допълнително ограничение за чужденци клубовете ще трябва да се надплащат за да привлекат водещите българи?

- А как гледате тогава на идеята за допълнително намаляване на броя на чужденците, които играят в НБЛ ?
- Може да е супер изненада, но отговорно Ви заявявам, че през всички години в лигата, в Берое чужденците вземат по-ниски заплати от водещите българи. От тази гледна точка за нашия клуб е икономически необосновано и в никакъв случай няма да подкрепим намаляване на броя на чужденците. Така че да се запазят 4-ма чужденци на игрището е разумно, а ако се допусне 5-ти в тимовия лист е оптимално решение с оглед международното участие на някои клубове. Бъдете сигурни, че при приблизително еднакви параметри – баскетболни качества спрямо финанси – всеки един клуб ще предпочете българския състезател. За съжаление, можещите наши състезатели са и малко, и по-скъпи. Това е истинският проблем – ние не произвеждаме млади баскетболисти, които да са на такова ниво, че да се влеят пълноценно в лигата. Независимо от факта, че БФБ разрешава на седем млади състезатели да играят и в НБЛ, и в А група едновременно. Просто школите ни ги няма, или не са това което бяха, или самите деца живеят в заблуда. че от само себе си, само с престой на терена се случват нещата. Така че независимо какво ни се иска или какво ни харесва в близко бъдеще ще се наложи да мислим по-трезво и прагматично отваряйки на всички въпроси свързани с чужденците.

- Споменахте за школите. Успяхте ли през този сезон в Берое да поработите и върху този проблем, заедно с развитието на мъжкия отбор?
- Липсата на сериозна детска школа в Стара Загора е най-голямата ми болка като ръководител на Берое. Особено с оглед на възможностите, които предлага града. Реално нашите отбори в подрастващите са далеч от прилично ниво и практически нямаме никакви успехи от години. Факт е, че не сме инвестирали достатъчно, но до този момент никога не сме имали и възможност да го направим. При подрастващите трябва да се осъзнае и разграничи масовия спорт или платения час по баскетбол в спортната зала, който повсеместно провеждат децата от системните целенасочени занимания, които ще ни дадат възможност да имаме бъдещ баскетболист. За съжаление целите от една страна на родители и от друга на клубове са тотално различни. През този сезон ние започнахме от самото начало. Проведохме баскетболни празници в по-големите училища и селектирахме групи, които направиха първи стъпки в баскетбола по места. Инициативата беше изключително, изключително успешна и специално благодаря на всички които съдействаха да се осъществи. Стартът вече е даден, сега е нужна много работа и търпение, защото при децата резултатите не идват изведнъж. Като цяло след като мъжкия отбор се движи в изцяло позитивна посока и там ще се надгражда, работата с подрастващите ще бъде основен приоритет в плановете ни за следващия сезон. С две думи по-добрите дни за баскетболния Берое тепърва предстоят