Величието на Черната мамба

„На позиция гард, от гимназия Лоуър Мериън, играещ своя 20-ти сезон, с номер 24, Кобиии Браааянт….. !!!“ – настръхвам само при мисълта за тези думи!  През последните месеци те караха хиляди фенове по трибуните в „лигата на извънземните“ да избухват така, сякаш наистина са видели извънземно същество. И честно казано, това изглежда като доста реална хипотеза – не виждам как обикновен човек би се справил в толкова много ключови моменти, така добре както Коби го правеше през цялата си легендарна кариера. Трети реализатор за всички времена в историята на НБА, 18 участия в мача на звездите, 5-кратен шампион, 2-кратен златен олимпийски медалист… списъкът е доста дълъг, а величието на Коби е неоспоримо дори и от най-големите му критици. Получи невиждани овации дори при гостуването в TD Garden на най-големия враг - Селтикс. Градове като Сакременто, Детройт, Денвър, които са прочути с ненавистта си към него, сега бяха като негов дом. Когато Коби отбелязва кош, публиката изригва със спомените за всички тези негови отигравяния в миналото. Правеха го, осъзнавайки че повече няма да видят в игра безспорно най-разпознаваемото лице на НБА в последното десетилетие.

„Всичко негативно – напрежение, предизвикателства – са моята възможност да израсна“

Не обичам клишетата и сантименталностите, но в случая в главата ми се върти една добре позната реплика – всяко хубаво нещо има своя край. И този край бе обявен официално на 29 ноември 2015, чрез едно емоционално писмо, което би разчувствало и най-студената душа. Колкото и да се опитвам да гледам философски на нещата, няма как да не остане едно чувство на празнота у мен. В последните 15 години бях свикнал, през по-голямата част от годината, да се будя сутрин и първата ми мисъл да е – какво ли е сътворил Коби през изминалата вечер отвъд океана? Често ставах посред нощ и жертвах съня си, само и единствено за да видя как моят любим играч играе играта, която толкова много обичам! Познат сценарий на всеки почитател на баскетбола и НБА. И въпреки че в момента лигата изобилства от емоции и невероятни играчи, тя определено ще промени облика си и няма да е същата след ерата „Коби Браянт“. Ще използвам едно художествено сравнение – ако НБА е палитра, то най-яркият цвят в нея е именно Коби. Звучи ви пресилено? А как ви звучат 81 точки в един мач? Нереално! Въпреки, че имах честта да гледам по телевизията този мач в една студена януарска нощ, все още ми е трудно да асимилирам какво точно се случи тогава. И това не беше всичко. Още през 2003 той направи 9 поредни мача с 40+ точки, изравнявайки Джордан. А през 2007, в рамките на един месец (16 Март- 16 Април) имаше 7 мача с 50+ точки, 4 от които последователни (65, 50, 60 и 50). С тази поредица Коби буквално преобрази изплъзващият се сезон за Лейкърс, извеждайки ги в светлината на прожекторите с баланс 38-32. Фенове, не само на Езерняците, гледаха мачовете им, за да видят какво шоу ще сътвори Коби. Няма друг играч, след Джордан, който да привличаше толкова много внимание, вечер след вечер, карайки хората да зарежат всичко само и само да се докоснат до гения му. Общо 134 мача с 40+ точки, 13 от които в плейофи. 11 пъти в идеалния отбор, 9 пъти в идеалния отбор защитници, единственият отбелязал над 30 000 точки, 6 000 борби и 6 000 асистенции, единственият отбелязал 600+ точки в плейофи през 3 последователни години. Най-младият играч титуляр, шампион в конкурса по забивки и титуляр в мача на звездите. Най-младият играч, отбелязал 27, 28, 29, 30, 31, 32 и 33 хиляди точки!  Май определенията не звучат вече толкова пресилено, нали? Невероятно е, че имахме честта да бъдем част от всичко това!

„Аз съм Езерняк до живот, човече. Колко пъти трябва да го казвам? Пич, аз кървя в лилаво и златисто!“

Една от причините да харесвам толкова много Коби е лоялността му към отбора на Лейкърс. Въпреки, че имаше възможността, особено през последните 5 години, да напусне, за да преследва успехи на друго място, той избра да остане и да се бори докрай, въпреки лишените от логика мениджърски решения и отказ на почти всеки по-добър свободен агент да играе рамо до рамо с него. Така, както го направи и в тежките години след напускането на Шак, когато отборът бе изпаднал в пропастта и никой не вярваше, че Коби ще донесе нова титла в града на ангелите. И о, чудо! Той го направи! Дори още два пъти, за да допълни колекцията си от пръстени до 5 и да закачи името си на стената на великите шампиони. Сякаш искаше да окичи всички пръсти на едната си ръка и с нея да помаха на всички онези „разбирачи“, наричащи го егоист. А те бяха много и чакаха първият удобен момент да се нахвърлят върху него като хиени. Е, накрая млъкнаха. Коби запуши устите им не с празни думи, а с действия, пишейки история със златисто-лилавия екип на гърба си. В крайна сметка, по-голямата част от играчите, докоснали се до него през годините, го определят като невероятен човек и ментор. Споделят, че неговата мотивация и хъс за победа са заразяващи и дават криле на целия отбор.

„ ‚Ако ме видите да се бия с мечка, молете се за мечката‘. Винаги съм обичал този цитат. Това е „мамба манталитетът“, ние не се отказваме, не треперим, не бягаме. Ние устояваме и побеждаваме!“ – Коби, вечерта след контузията в ахилеса му.

В някои източни философии има определение за герой – това е човек, постигнал големи успехи, преминавайки през още по-големи изпитания. Е, кариерата на Коби изобилстваше от здравословни изпитания, особено през последните години. Начинът по който ги преодоляваше, беше пак в типично негов стил – стискайки зъби, борейки се, напук на съдбата. Като оставим настрана дежурните удари, които получаваше от безпомощните срещу него защитници, изкълчванията на глезени и болки в колената, Коби имаше няколко изумителни момента, в които ни показа, че последното нещо което би направил е да се откаже. През сезон 2009-2010, изигра 52 мача до края на сезона със счупен пръст на дясната ръка, при това правейки го по възможно най-добрият начин – шампионска титла и MVP на финалите. На 12 Април 2013 дойде ужасяващото скъсване на ахилес. Това, разбира се, не го спря секунди след това да бъде точен 2 пъти от наказателната линия, с което да помогне за победата в мача, класирал Лейкърс на плейоф в западната конференция. Такава контузия би сложила край на кариерата на доста играчи, но не и когато става дума за големият номер 24, който се издигна от пепелта като птица феникс... Само 6 мача, след като се върна в игра, обаче  той получи нов „подарък“ от съдбата – счупване на кост в коляното. Няма как човек да доиграе мач с фрактура в крака,нали? Това е просто невъзможно! Не само, че го доигра, но вкара и ключовата тройка 2 минути преди края, за да донесе поредния успех и поредната порция величие. За капак на всичко, на 21 януари 2015, след една забивка в коша на Ню Орлиънс Пеликанс, Коби скъса мускулни влакна на рамото, но доигра мача само с едната си ръка, отбелязвайки един незабравим фейд-ауей с лявата му „по-слаба“ такава. Леле, това наистина беше така?! Как изобщо е възможно?! Нямам обяснение и до ден днешен. В историята на световния спорт няма човек, който да е правил това. И в интерес на истината, тези моменти го овековечиха като баскетболна икона, дори повече отколкото спечелените титли.

БОРЕЦ, ФЕНОМЕН, ПОБЕДИТЕЛ – това е Коби. Идол на цяло едно поколение…

Стана малко емоционално, нали? Нищо, заслужава си:

„И двамата знаем, че каквото и да правя след това,

Аз винаги ще бъда това дете

С навити чорапи

Кошчето за боклук в ъгъла

:05 секунди на часовника

Топката в моите ръце.

5…4…3…2…1

Обичам те завинаги,

Коби  “  - завършека на писмото на Коби „Скъпи баскетбол“