Ангел Иванов: Изпразвал съм цял сектор в чужбина като съдия


Ангел Иванов: Изпразвал съм цял сектор в чужбина като съдия
27-03-2016 18:05

Преди малко повече от седмица един от най-добрите български съдии от миналото, а в момента комисар и член на техническата комисия Ангел Иванов навърши 70 години. BGbasket.com направи обширно интервю с него, в което поговорихме за дългата му съдийска кариера, това, което иска да промени у нас и потенциала на младите съдии. Вече Ви показахме  ПЪРВА  и ВТОРА ЧАСТ от интервюто, а днес ви представяме последната трета част.

 

Прочетете какво още сподели комисарят Ангел Иванов пред нас:

 

- Предвиждате ли други съдийски семинари до края на сезона?

- Не, но би било много хубаво поне преди плейофите да съберем тези, които ще свирят тогава. Пак всичко опира до пари. Мисля, че дори да им кажем на съдиите да си платят един или два дни, никой няма да откаже, но е хубаво да се правят. Ще има курс за нови съдии. До момента са се обадили трима човека. Може би не сме направили гласност, но всеки първо пита какво се плаща. Така не става. В аматьорската лига някои не искаме да взимаме пари само, за да тръгнат нещата. Извинявайте, но някои треньори често питат дали съдиите може да свирят без пари. Това не е сериозно.

 

- Може ли да кажете повече как работи техническата комисия към съдиите?

- Техническата комисия основно се занимава с наряда. Мисля, че този, който правихме беше доста по-сполучлив, отколкото жребия, който теглим сега. Тогава присъстваха поне 5 човека + много често президентът на БФБ Георги Глушков. Колкото и да говореха, че нагласяваме, такова нещо никога не е имало. Сега с жребий присъствате Вие от BGbasket.com, но се получават неща, които не би трябвало. Ако правим наряда, няма да се стигне до там, но просто жребият е такъв.

 

Като, че ли в момента техническата комисия не действа освен като оценители. Имаме оценителни листове, които според мен са малко по-сложнички и не винаги могат да дават напълно обективна оценка. Трябва да се поработи доста за това кое е най-правилно. Първа група – най-добри, втора-по-слаби и трета – тези, които свирят по-малко, но трябва да има известно преливане, след което, например, ние като техническа комисия, да кажем този се представя чудесно и си оставя в първа група, а някой отива долу.

 

- Сега няма ли го и защо липсва това нещо?

- Не, групите са тези за целия сезон. Особено по начина, по който трябва да теглим и жребия, ние се съобразяваме и с групите. Мисля, че някой хора не би трябвало да бъдат в съответната група, но в момента е това, което беше взето като решение преди сезона. Това сега е истината. Обективно е. Но това е в резултат на мнителността на дадени ръководители и треньори, че нещо правим. В баскетбола сме много мнителни.

 

Докато аз бях съдия, това, че съм играл в Славия и Септември, беше забравено, но това, че съм бил в ЦСКА – никога, а аз бях там в казармата. Лично зам.министърът. ме прибра в спортната школа и нямаше как да откажа. Никой не забрави, че съм бил три години в ЦСКА. Дори имаше моменти, в които големият ми брат, който беше запален левскар, организирал една група да ме бият, след като ЦСКА стана шампион след кош на Румен Пейчев в края. Имало е и такива неща. Не знам как ще се промени тази мнителност у нас. Трябва повече да си вярваме. Имаме си този малък нихилизъм, че другите са по-добре от нас, но не е така.

Много съм се сблъсквал със скромността на нашите момчета. На турнир те бяха най-свити и скромни, най-сиво облечени. Страшно е, че казваме на детето да слуша. Преди трябваше да бъдем униформени, с къси коси.

 

- Какво съдържат оценителните листове на техническата комисия?

- Безкрайно сложно е. Има показатели, по които трябва да оценяваме. Започваме с механика и след това детайлите. Всички семинари, които провежда ФИБА, в 90% от тях се коментира механика – къде и как да се придвижват съдиите, как да ротират, как да реагират в отделни ситуации в зависимост от топката и състезателите. Стана прекалено сложно и прекалено много се говори за това. След това са другите детайли – дали се държи за ръцете, дали има бутане, дали фауловете, които се отсъждат са точни. Дали трябва да се пуска авантаж. Играта над коша, препречване на топката при стрелба. Доста е подробно, но не винаги всичко може да се оцени. Аз казвам и нещо друго, но в края на краищата има комисари, които не са на равнището на съдиите, за да дават някакви коментари и оценки. Те могат да кажат само една обща приказка „Добре свирихте“, но много трудно би могъл да коментира детайлите. Примерно един добър съдия може да прецени, че в този момент е по-добре да пусне авантаж, а не да свири фаул. По-добре да свири неспортсменско, за да предотврати нещо. Мисля, че едно от най-важните неща, които ние правим вече накрая, е по-скоро обективността. Дали даден съдия е помогнал или попречил на даден отбор да спечели, или да загуби.

 

Съвсем наскоро беше наказан един съдия по мой доклад. Но, когато се накаже един човек, особено съдия, това е удар по авторитета му и този на съдийството. Нека си остане между нас. Ние ще си вземем решението, може да го накажем, но не трябва да се дава гласност. Това е моето мнение. Може да не бъде наказан, но може да бъде спрян от 1,2,3 кръга да не свири, за да разбере, че е сгрешил. В Стара Загора на Купата също имахме сериозни забележки, но не може да всеки път да наказваме съдиите, защото тук е сгрешил, а после е отсъдил правилно. За съжаление преди известно време се вкара нещо ново от футбола „коментар на съдийството“ – дайте да ги наказваме и да пишем. Наказахме този и онзи, но това в никакъв случай не помага на съдийството. Напълно излишно е. Нека знаем в съдийския  кръг, включително  федерацията, но не всички. Няма смисъл, защото веднага се създава едно отношение в негативен план към наказания. Тази година спирахме и комисари. 

 

 

 

- Играчите у нас уважават ли съдиите?

- Някои да, но не всички. Мисля, че това не важи само за спорта. По принцип българинът вече не уважава много тези, които раздават правото, дори гражданското. Ние винаги сме на мнение, че властта не е такава. Когато отидете на мача, всичко в публиката коментира съдийство, а не играта, включително треньори. Извинявам се, но и Вашите колеги в медиите го правят. Колко от тях коментират действително съдийството, играта или треньорът как е постъпил. Коментира се предимно статистика. Не за всичко са виновни съдиите. Да, сигурно и ние сме виновни понякога, защото и аз се слагам в това число все още, няма бивш съдия.

 

Мога да дам за пример Златин Караниколов, който е издържал изпит за съдия в САЩ и вече работи там. Той ми разказва, че с него се явил 71-годишен, който иска да става съдия. С Ивайло Равуцов също говорих за Италия. Навсякъде те посрещат с усмивка. Играеш, но никой не коментира съдийството. Радват се на играта. Може резултатът да е 100-2, но това е постижение. Свършва мачът и всички са с усмивка. Виждате тук какво става, родители пишат писма до министри, коментират съдийството и какво ли не. Малко сме изкривили нашите разбирания.

 

- Съдиите днес успяват ли да се справят с напрежението на терена и влиянието на президенти на клубове, треньори?

- Повечето да, да не кажа във всички случаи. Вече натрупаха доста опит и дори мога да кажа кои се справят най-добре, но няма нужда. Има такива, които освен, че са добри съдии, те са и добри дипломати. Много е лесно да спреш и да кажеш, „Този, ако не спре или публиката, аз ще спра мача.“ . Всичко е комплексно. Някой път може да се вземе това решение. Аз съм изпразвал цял сектор в чужбина. Отличният съдия трябва да има много качества.

 

- Да, но има и такива,които нямат смелост да дадат техническо.

- Така е. Някои нямат смелост и когато има натиск върху тях, няма да цитирам имена, се поддават на него. Не, че толкова подкрепят този, който ги е натиснал, просто спират да бъдат толкова активни, колкото трябва, а това пречи на съдийството. Не са много примерите, но все още го има това нещо особено при по-малките, където са все млади хора. За да бъде един съдия добър, трябва да има характер. Без него нищо не става. Трябва да има и смелост. На мен са ми чупили и главата и крака са ми удряли. Тогава наложиха може би най-голямата глоба във ФИБА, но това е съвсем различно. Тази и миналата година нямаше много такива случаи, но преди година посягаха на съдиите. Три пъти са ми рязали гумите. Някои съдии сега са притеснявани по телефоните. Малко от тях го  казват, но го има. Пишат им защо не се откажат от дадена среща.

 

- Може ли да се справите с тези заплахи?

- След като аз го знам, значи той се е справил с това нещо. Това не би трябвало да им влияе. 

 

БЛИЦ:


- От къде идва прякорът Ви "Бебо" ?

- Аз съм вторият, а сега има може би трети. Като малък съм бил много нисък и дребен и майка ми е започнала да ми вика бебо,бебо и от там ми стана като прякор. Преди мен имаше един друг, на който  казваха големия Бебо – бивш.конституционен съдия по баскетбол Людмил Нейков. В семейството ми казваха така и оттам започна и се пренесе и в баскетбола.

 

- С какво се занимават сега братята Ви? Казахте, че с по-големия Ви брат сте се записали заедно да тренирате баскетбол. Останаха ли и те в него?

- Единият ми брат беше съдия, но всеки се е хванал с нещо друго. Всички работят. Всички имаме внуци. Аз имам един внук на 10 години, но не го пускат да играе баскетбол. Огромен футболен запалянко е и фен на Меси и Неймар. Имам двама сина – на 44 и на 32. Занимават се с хранителни добавки. Малкия учеше кинезитерапия и работи сериозен върху това, което произвеждат.

 

- Синовете Ви гледат ли баскетбол?

- Не въпреки че моят син беше един от най-добрите, но не попадна там,където трябва и се захвана с фитнес и кинезитерапия и тръгна добре. Големият също беше баскетболист, но направи една голяма контузия и спря. Той беше най-големия ми критикар и беше прав. След като е минал през баскетбола, може да ми коментира работата и то съвсем обективно. Мисля, че и аз разсъждавах така, когато те играеха баскетбол за разлика от мои колеги, които имат деца. Много съм доволен от пътя, по който тръгнаха моите синове, а ние със съпругата ми вече сме пенсионери.

 

- Гордеят ли се децата Ви с Вашите успехи?

- Мисля, че доста се гордеят. Приятно е постоянно да те гледат по телевизията. Доста хубави думи на времето са се изписали, а пък и ме познаваха, където и да отида в чужбина, ме познаваха по физиономия. Радваха са. Лошо е, че накрая на кариерата си отидох да свиря в чужбина в ЮАР, Катар, Кувейт и съм се откъсвал от семейството си за дълго. 

 

-Кои държави сте посетил?

- Обиколил съм всички държави. Там, където не е имало силен баскетбол, не съм пътувал. Иначе съм бил почти навсякъде. Имал съм шанс да отида два пъти в Куба – една изключителна държава. Първият път отидох като състезател, когато играх с Фидел Кастро през 1964 година. Имах възможност да пътувам  и в САЩ и Африка. Видял съм много неща. Не е само да отидеш в хотела и залата, разгледал съм много неща.

 

- Колко езика говорите?

- Шест – английски,френски,руски, сръбски, хърватски,български и полски. С моя полски дори успях да оженя един мой приятел. Всеки път, когато видя младите съдии, им казвам да се захванат с английския, той е задължителен. Не може без него. За това и малкият ми син завърши английска гимназия. В Русия почти винаги съм преводач на всички. Езиците са плюс и за това, че разбираш, когато те обиждат. Особено на гръцки мога да ви цитирам редица слова. Неща, които трябва да ги знаеш.

 

- Какво обичате да правите в свободите си време?

- Обичам да се разхождам, но все не остава време. Искам да кажа на всички и нещо друго, колкото и да сме възрастни, трябва нещо да се работи. Не мога да си представя да седя, да си въртя палците като пенсионер и да чакам мизерната пенсия. Обичам също много да пътувам. Това, което е казал Пеньо Пенев, че човекът е човек, когато е на път, е пълна истина. Някак си жена ми не го приема това. Според мен трябва постоянно да се прави нещо, за това искам да премахна тези ненормални възрастови ограничения. Никой не може да ти забрани да прилагаш труд, стига да е оправдано и да си вършиш добре работата. 

 

- Какво си пожелавате?

- Живот и здраве. Само, че, който е минал през спорта, а аз съм започнал от много отдавна, започват години след това контузии. Нямам здрав пръст, колена болят, кръст, но няма как. Това е професионален спорт. Пожелавам си преди всичко здраве. Дразни ме обаче, най-много, когато ми кажат вече „Как добре изглеждаш за тези години.“, завърши с широка усмивка Ангел Иванов – Бебо. 


 


 

 Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

 Следвайте BGbasket.com в Instagram

Абонирате за канала ни в 


Тагове: Ангел Иванов
Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи