Ангел Иванов: В момента най-трудните мачове в София са на 12-14 годишните

Преди малко повече от седмица един от най-добрите български съдии в миналото, а в момента комисар и член на техническата комисия Ангел Иванов навърши 70 години. Вчера Ви показахме ПЪРВА ЧАСТ от интервюто с него, а днес ви представяме втората.

Прочетете за какво още поговорихме с него:

- Защо според Вас няма интерес за нови съдии?

- Няма мотивация. Елате в зала първо да видите колко хора гледат баскетбол. Когато ние играехме, идваше елитът на София. Артисти, музиканти, всякакви видни личности. Залата беше пълна. От Ситняково се търсеха билети до зала „Универсиада“. Имаше конна полиция и опънати въжета. Сега, когато има представяне по микрофона, аз се шегувам и казвам „Публиката беше представена на състезателите, понеже тя е по-малко от броя състезатели и обслужващ персонал.„

Всеки казва, че без чужденци няма да стане, но мисля, че прекалено взехме да разчитаме на тях и се оказа, че зад тях нямаме нищо. Не знам какъв национален отбор ще направим. Да не говорим за подрастващи, където всички отбори са в В Дивизия и то не в челните места, а са втора половина. Баскетболът трябва да тръгне от А и Б. За съжаление това е истината.

Атанас Тонев имаше смелостта да каже, че проблемът е от треньорите. Действително от там тръгна проблемът Нека да ме извинят. Но в никакъв случай не е, както има някакви изказвания, че баскетболът е изпреварил нашето съдийство. Не е сериозно да се говори така. Всеки си заслужава своето място. Както и съдиите заслужават своето място в нашия шампионат, така и нашите играчи и отбори заслужават своите съдии. За съжаление това е истината.  Елате да видите какво става при подрастващи. Това ме интересува в момента. Не знам колко добри са тези треньори. Ходя постоянно и гледам най-различни възрасти, но не мога да кажа, че има големи надежди за развитие.

- Как може да се промени това и да се търсят повече резултатите от клубовете? 

- Доколкото разбирам половината от треньорите разчитат на таксите, които взимат от децата и горе долу май друго не ги интересува някои от тях. Елате да видите как са обучени тези деца. Играят 4, 5 години, а са несръчни. Нямат тези способности, които трябва да имаш в началото на А и Б в баскетбола.

Открай време се говори, но връзката НСА и баскетбол е напълно прекъсната. Просто няма такава.  Държавата също напълно се е отдръпнала от спорта, каквото и да значи това. За съжаление, бюджетите, които имаме, парите, които се дават за баскетбола, са толкова нищожни. Направи ми впечатление едно изказване на Петър Бакърджиев, че имаме една състезателка по лека атлетика в Портланд. Бюджетът на леката атлетика е няколко милиона, значи, ако имаме още няколко милиона,може да имаме още няколко състезатели. Съжалявам, но винаги съм казвал и съм давал пример със Сърбия. Там се залага на колективните спортове. Това привлича хората.

Хубавото е, че напоследък, започна да се развива аматьорският баскетбол. Като, че ли това е бъдещето. Запалиха се много ентусиасти. От много малко баскетболисти може да се учим в момента. Последния, който беше един вид идол, беше Тодор Стойков. Кажете ми друг от последните 10 години. Ако заговоря за предишните години, мога да изредя 20 велики треньори, да не казвам колко играчи. На времето, ако не се класираме в шестицата, беше невероятно, а сега накъде отиваме. Не е хубаво така да се говори така, защото и аз съм участник в това нещо, но мисля, че нещата трябва много много да се променят. Сега всички отбори отиват на зле. Какво става с Варна, Ботевград, Ямбол. Въпреки че Ботевград е прекалено баскетболен град и ще се съвземе.

- Какви качества трябва да има истински добрият съдия?

- Много решителност и смелост. Главната философия, част от една лекция на Валентин Лазаров, съдържа това. Аз вече я ползвам, когато провеждам курс, защото тя засяга какво е отношението на треньори към съдии, на съдии към треньори, съдии към играчи и обратното. Естествено, първо трябва да е уважението.Това, което повечето от нашите хора, го нямат. Най-лесно е да бъдеш полицай, съдия и да отсъждаш крачки, фаул. Но това е колективна работа, в която човек трябва да има и дипломатичност. За да бъдеш такъв, едно от най-важните неща е да си бил поне малко в баскетбола. Както казвам аз, да знаеш от къде да хванеш топката. Трябва да си играл. Не, че другите не могат да станат добри съдии, но никога не може да стане отличен съдия някой, който не е минал през баскетбола. Той няма това изградено чувство на терена.

След това трябва да те знаят. Хората много добре знаят кой е играл баскетбол и това е много важно. И не на последно място трябва постоянно да се чете, да се гледат много баскетболни мачове. Не само играта въпреки че ние сме с изкривено съзнание, защото гледам повече съдийството. Но коментарите да си бъдат само между нас. Да не бъдат тези изказвания пред когото и да е. Трябва да си уважаваме нашите хора и техния труд. Трябва да има някаква граница, до която може да се стигне. Много е лесно от страна на президенти и треньори да критикуват съдийството. Най-лесно се критикува това. От това по-лесно няма.

Много казват, че е много лесно, но като вземеш свирката, става малко странно. Друго е чувството. Затова понякога казвам на съдиите да се абстрахират, че са със свирка, а все едно са в публиката. Да бъдат неутрални, да се чувстват спокойни, защото така може да видиш много по-лесно нещата. Много е трудно, комплексно и същевременно много лесно.

- Какъв е потенциалът на младите съдии в България?

- В момента имаме трима отлични международни съдии – Венцислав Великов, Мартин Хорозов и слагам и Светла Стоянова. Не споменавам малко по-възрастните, но тези двамата Венци и Мартин, вървят невероятно добре, но там мисля, че трябва да има и малко политика на федерацията. Трябва да се натискат, да се споменава, да се изисква. За това огромна полза имаше семинарът на Балканската лига.

( На снимката отляво надясно: Венцислав Великов, Светлана Стоянва, Мартин Хорозов);

Сега беше изготвен един списък с 12 млади потенциални съдии тук в София, но лошото е, е няма софиянец сред тях. Всички са от Ямбол, Бургас, Генерал Тошево. Не знам защо е така, но мотивацията им е по-различна. Те спасиха положението при подрастващи. Има много добри съдии сред младите, чудесни. Просто трябва те много да работят и с тях много да се работи. Лошото е, че всички са студенти, повечето от тях и работят, защото трябва да се издържат и е много трудно да се постоянно на разположение, за да свирят мачове. Тези 12 съдии, двама от тях, ако станат, е добре. Имаме потенциал. Всички от тях са играли баскетбол.

 -Може ли у нас някога съдиите да бъдат професионални и да се занимават само с това? 

- В България все още не, но в момента, повече от половината съдии в Европа не работят, освен ако нямат друг бизнес. В Сърбия примерно свирят вътрешно първенство, Евролига, Еврокъп и имат минимум три мача на седмица. Това значи, че не мога да работят и това са по-голяма част от съдиите. Да работиш нормално работа, е почти невъзможно. Ако не свириш топ мачовете, няма да може да покриеш твоите финансови нужди. За да свириш това нещо, трябва да имат осигуровки. Съдийството е до време. Предполагам, че скоро в Евролигата, ако остане, съдиите ще подпишат договори и ще станат напълно професионалисти. Но там парите са други, тук все още няма как да стане. Ако един съдия свири всяка седмица, той ще постигне малко повече от минимална работна заплата, но не може да стигне дори средната. Все още нашето съдийство ще бъде аматьорско. Пътуванията също са проблем. Международните съдии трябва често да си пускат неплатен отпуск,когато имат пътувания навън. Говорил съм с американски съдии,които свирят NCAA. Те са предимно полицаи или учители и си правят графика според сезона, но тук това е почти невъзможно. Когато има мачове през седмицата знам, че е проблем за всички.

- По-лесно ли е според Вас от гледна точка на комисар?

- Винаги казвам колко е приятно и по-лесно да се играе. Трудно е съдийството, но си в играта. Докато седиш на масата и се правиш на разбирач и началник, е доста различно. Но все пак ние оставаме в баскетбола. Дано повече хора да го разберат. Много по-приятно е  да се играе. Някой играч е 3/16 от тройката ,но ще се оправи следващия мач, но когато съдията сгреши всички казват „Леле, този какво направи“ или за комисарите „Този е много лош понеже  е написал, че публиката се е държала зле по някакъв начин.“ .Всеки трябва да си гледа своята работа. Ние за това лицензираме зали, пращаме оценители. Евролига вече изцяло разчита на оцените и след една, две години няма да има комисари във ФИБА.

Вече съм против нормативите,които налагаме на съдиите. Нормативът е доста тежък,но за един млад човек е супер елементарен. Има отлични съдии, които не могат да направят нашия норматив. Той е 12 минути постепенно-увеличаващо се темпо. Доста наши хора се затрудниха там и не успяха да попаднат в списъците. Знам един ръководител във ФИБА, който много трудно покриваше норматива. Той може да направи примерно 100 къси старта, но не може да бяга продължително. Може би и за това трябва да се помисли, поне за вътрешното първенство. Един от малките ми каза скоро вие сте на 70 и все още сте с акъла си. 50 години все още е млад човек в силата си. Желчо Генов е свирил аматьорска лига скоро. Георги Вълчев и аз сме готови да свирим всичко.

-Бихте ли се върнали към съдийството, ако може да върнете времето?

- Бих се върнал да свиря на малките. Аз трябва да си плащам, за да ходя, но там е удоволствие. Само че трябва да се преборим с треньори и най-вече болни родители. Това е една тема, която е ужасно тежка. Имаме много проблеми. Виждате какво става по училищата, улиците. Един от най-великите сръбски треньори, преди да вземе състезател се интересува какво е семейството му, какъв е той като характер, какъв е в училище. Той не взима случайни деца. Най-тежките мачове в  момента в София са на 12-14 годишни. Родители, които естествено разбират много баскетбол и коментират съдийство.

 - Как ще се справите с този проблем?

- Опитаме се . Говорим с президента Глушков на стадион „Васил Левски“ да няма нито един човек долу на терена, защото искат сметка на съдиите там. Наскоро имаше такъв случай с една съдийка. Представете си какво е възпитанието на тези деца. Това е страшно. Говорим с треньорите и те пак го правят. Няма да забравя една реплика, която каза Влади Въргала на Георги Черекелов  и много обичам да я повтарям „Който както шофира, така и живее.“ Много станаха такива. Който както се държи, така и ще възпитава децата си. Занимавам се вече доста години с децата, но е много тежка тази тема и не знам как ще се преборим.

Очаквайте утре последната трета част от интервюто с Ангел Иванов, в което той разясни повече за това  как работи тази година техническата комисия.