Майкъл Джордан – феномен на една епоха, който напуска миналото и обещава бъдещето

11-07-2015 15:06

Последната биография на най-великия баскетболист, писана в САЩ, скоро ще излезе на български език. Книгата „Michael Jordan: The Life“ от популярния спортен журналист и биограф Роланд Лейзънби ще се появи на книжния ни пазар благодарение на издателство „Жануа ’98“.

Книгата излезе миналото лято в САЩ и бързо предизвика сензация. Тя попадна в класацията на най-добрите спортни заглавия на „Ню Йорк Таймс“. „Michael Jordan: The Life“ бе преведена на няколко китайски наречия, италиански, полски, чешки и словашки. В Австралия пък интересът бе толкова голям, че бе издаден четвърти тираж.

Интересът към книгата на български език вече е огромен, а тя ще се появи на българския пазар в края на септември. До тогава BGbasket.com ще публикува откъси от нея, за да подготви читателите си за биографията на Джордан. Представяме ви и първата част от книгата:

Очите на Защитника се отварят широко. Готови са да изхвръкнат от орбитите си. Той е на път да се срещне със съвършенството на уникалното човешко движение, което накара гениите да изобретят технологията на забавения каданс. Откритие, което да им позволи да анализират реално нещо, което иначе изглежда като илюзия.

Краят е познато болезнен. Нещо в защитата се е пречупило още в далечния край на терена. Следва бърза атака. Всички противници са преминали в отстъпление. Защитникът е спринтирал до своя кош, но като се обръща, вижда само една мъглявина. Тъмно Петно с малко червено, което владее топката, дриблирайки с пълна скорост покрай хаоса. Прехвърля топката от дясната в лявата си ръка, после я хваща ниско с двете си ръце, запазвайки перфектно равновесие.

Точно в този момент Петното изплезва език. Понякога езикът само се подава между зъбите, но точно сега целият виси гротескно над долната устна, все едно е някаква кукла комедиант, която се подиграва на защитника. Все едно към обидата от забивката, която ще последва, добавя и насмешка и цинично изражение. Преди векове воините инстинктивно правели подобни физиономии, за да смутят и уплашат противника си. Може би нещо подобно се случва и сега или по-вероятно е това, което сам той обяснява – уникално изражение на върховна концентрация, което е наследил от баща си.

Каквото и да е, 22-годишният Майкъл Джордан е напълно ясен, провесил езика си пред защитника, все едно е самият бог Шива, древното божество на смъртта и разрухата, и напредва към коша. Много бързо езикът изчезва. Докато прави крачка, Джордан изнася топката над лявото си рамо, завърта я пред лицето си с две ръце и отскача малко преди линията за наказателен удар. Защитниците са се отказали, а приличното на торнадо Петно вече е във въздуха, носещо се плавно покрай тях. Стискайки топката в огромната си като на мамут дясна ръка той се приближа към крайната цел. За един миг ръката му се свива като кобра, готова да нападне, докато той се носи към коша, сякаш спрял времето, и спокойно завършва атаката. За зрителите този необикновен звук от преминаването на топката през мрежичката е възбуждащ. Има ефекта на Павлов (б.р. руски учен, който първи описва явлението „условен рефлекс”), изглежда почти като кръвожадност, все едно да гледаш как лъв преследва антилопа по някой научнопопулярен телевизионен канал.

Линията на полета му е оформила почти перфектна парабола от отскока до приземяването. С времето това ще предизвика куп професори по физика и дори един полковник от военовъздушните сили да предприемат дълбоко изследване на феномена, търсейки отговор на въпроса, който си задават всички зрители: „Майкъл Джордан лети ли?“ Всички ще измерват времето му във въздуха и ще настояват, че полетът му е илюзия, възможна единствено заради скоростта му преди скока. Много от тях ще говорят за необикновените му мускули на краката, на бързо реагиращите сухожилия, на центъра му на тежестта, но всички ще изглеждат като говорещи на вятъра.

Целият полет на Джордан от линията на фаула до ринга трае едва една секунда.

Да, Елгин Бейлър[1] и Джулиъс Ървинг[2] също можеха да се задържат необикновено дълго във въздуха, но те го правеха преди ерата на видеотехнологиите, които да запазят подвизите им. Джордан е нещо различно – феномен на една епоха, той напуска миналото и обещава бъдещето.

А за милионите, които играеха баскетбол, той просто е единственият, който може да лети.

[1] Елгин Гей Бейкър (роден на 16.09.1934 г.) – бивш играч, треньор и изпълнителен директор на отбор в НБА. Играл е за „Минеаполис“, по-късно преименуван на „Лос Анджелис Лейкърс“ в периода 1958-1971 г. Участник в 8 финала на НБА, един от най-добрите борци и реализатори за времето си. Известен е с акробатичните си отигравания, като запазената му марка са „висящите“ стрелби с отскок. Избран е под номер 1 в драфта през 1958 г. Става Новобранец на годината през 1959 г. Има 11 участия в Мача на звездите. От 1977 г. е член на Залата на славата. През 1974, и 1976-1979 г. е треньор на „Ню Орлиънс Джаз“.

[2] Джулиъс Ървинг (Доктор Джей) (роден на 22.02. 1950 г.) - бивш играч, наричан пионера на модерния баскетбол заради атрактивните си изпълнения във въздуха. Той е най-голямата звезда на Американската баскетболна асоциация (АБА), баскетболна лига, която е конкурент на НБА през 70-те години, преди да се влее в последната през 1976 г. Започва кариерата си във „Вирджиния Скуайърс“, станал по-късно „Ню Йорк Нетс“. През 1972 г. Д-р Джей е избарн и в драфта на НБА от „Милуоки Бъкс“ на Оскар Робъртсън и Лю Алсиндор, прочул се после под името Карийм Абдул-Джабар. Ървинг подписва с „Атланта Хоукс“ на Пийт Маравич. Д-р Джей печели титлата на АБА на два пъти с отбора на Нетс (1974 и 1976 г.), избран е в три поредни години за Най-полезен играч в лигата (MVP) - 1974, 1975 и 1976 г. След вливането на АБА в НБА през 1976 г. Д-р Джей преминава във „Филаделфия 76“, с който през 1981 г. става MVP в лигата, а през 1982 г. печели титлата. През 1993 г. Д-р Джей е приет за член на Залата на славата на баскетбола, а през 1996 г. е избран сред 50-те най-добри играча в историята на НБА.

Харесайте BGbasket.com във Facebook