Георги Младенов: Щастлив съм, че продължавам в Италия (част 2)

BGbasket.com разговаря с легендата на българския баскетбол Георги Младенов, който разказа за изминалия сезон, през който живя и работи в Италия. Първата част от интервюто с него можете да прочетете ТУК, а ето какво още разказва Младенов:

"Аз свиквам бързо с много неща, тъй като съм дялан камък. Отначало ми беше много трудно, тъй като имах само по три тренировки на седмица и ми беше трудно да свикна с бездействието и свободното време. В началото мислех, че италианския език е много лесен. Минах през една школа за чужденци в рамките на месец и половина, но не можах да я завърша, тъй като поех отбора на мъжете и тренировките съвпадаха с часовете. Надявам се догодина всичко да е нормално, но засега повече разбирам италиански, отколкото мога да говоря. Важното е, че се справям и водя тренировките на италиански. За сметка на това имам човек, който говори по-добре от мен и това е синът ми, който дори ми прави и забележки. 

Другото, с което ми беше трудно да свикна е с невероятно скоростното пиене на кафе, което ме убива. Аз ако не изпуша три цигари с кафето, то не мога. Трудно ми беше, че като влязох в ритъм и кажех 5-6 думи на италиански, то те ме заливаха с една серия и не разбирах. Смятам, че с времето всичко ще се оправи.

В началото имах помощ и от Тина и от Гордан Фирич, защото водех мачовете, тренировките и скаутинга на английски, а с това губех много време. Оказа се, че италианският не е толкова лесен за учене. Иначе баскетболът е еднакъв навсякъде и не можем да се изненадаме много. Да, трудно е. Далеч си от родината, приятелите и семейството си. Ние бяхме с Боби, а съпругата ми е в България и дойде две седмици покрай новата година. Липсва ти нормалното общуване от България, но и с това трябва да се свиква. Не се оплаквам, казвам го като факт. Не съм преживял много трудности, защото много от нещата минаха по безболезнен начин, за което "виновна" е най-вече Тина Димитрова. Имал съм тежки моменти, в които ме е вдигала и даже ми правеше скандали, за да вляза в ритъм. 

Доволен съм от това, което се случи. Доволен съм, че синът ми влезе в ритъм. Сега юли имам камп с отбора, а след това в края на месеца отиваме в Китай на силен турнир. Отборът няма да е този, който ще участва в първенството, а ще има и доста американци. Ще трябва по-силен състав, тъй като има доста здрави съперници. Към края на август ще има контроли и с университети от САЩ, като единият от тях е Мичиган Стейт. 

Отивам в Италия, започвам лагера, а като гледам ще изкарам и повече от десет месеца, като се започне от средата на юли, та до края на май. Живот и здраве, ако всичко е наред, ще остана там. Надявам се, че това, което имахме като разговори с шефовете ще се случи и ще се направи по-силен отбор, за да може да се спечели лигата и да има директна промоция в по-горната дивизия. Това обаче зависи от Капикьони и ще се разбере на място. 

По някакъв начин там се чувстваш нужен - уважават постиженията ти и оценяват труда ти. Нещото, което ми направи впечатление е, че никой не се интересува от теб какво правиш извън баскетбола или пък какви решения взимаш по време на мачове, ако успяваш. По нашите ширини обаче каквото и да направиш си винаги виновен. Няма ги интригите, няма ги подигравките или плюнките в гърба. Да, може би и там има двулични хора, но пък не са чак такива интриганти, каквито има само по нашите балкански ширини. Само тук си създаваме проблем от нищо, просто обаче, за да има какво да коментираме. В началото там бях приет скептично, но след това нещата се промениха. Хората, които си вършат работата, просто са оценени. Трудът ти се уважава и ти се дава шанс да покажеш какво можеш. Когато не успееш, просто си тръгваш. Щастлив съм, че продължавам там - първо, защото съм сигурен, че ако се направи по-силен отбор ще успеем да участваме във финалните плейофи. Второто е, че ще бъда още една година до сина ми, на когото ще му трябва още време да се изгради. Не, че съм с него по цял ден, но поне усеща, че има някого зад гърба си. Все пак всичко оттук нататък в живота си го правим за нашите деца. Най-важното е да сме живи и здрави. Естествено вече се надяваме, а и всеки е така, следващият сезон да е по-добър. И аз се надявам да успея, а това зависи и от мен и отбора, както и от други странични фактори. Важното е, че засега съм там. Имах предложение да бъда в австрийския Аркадия, където игра Митко Димитров и е на Капикьони, но условията бяха еднакви и имах право да избирам, затова реших да остана."