Тити: Издирвам акушерките, израждали Златко Живков и Георги Георгиев

BGbasket.com потърси старши-треньора на Левски Тити Папазов с въпроси относно моментното състояние на клуба. Освен за това, преди днешното заседание на НБЛ, той изказа мнението си относно функциите на лигата. Папазов е твърдо убеден, че единственият правилен път за развитие на българския спорт, е чрез адекватна държавна политика. Той засегна и въпроса защо някои общини отделят пари за спорт, а други – не. Ето какво каза Тити Папазов първо за Левски:

„На този етап няма нищо ново. Моето желание е, ако можем до края на юли да сме готови, за да можем да запазим тези играчи, които искат да бъдат в Левски. След това за тях би било риск да изчакат още. Никога не съм казал, че Левски ще фалира. Каквото и да се случи, Левски като клуб показа как постъпва. Ако нещата са много тежки, ще бъдем с юноши. Спортният клуб показа, че макар и в най-тежко състояние, женски отбор през миналия сезон имаше. Аз съм убеден, че никой човек от тези, които милеем за Левски, няма да допусне да няма отбор. Защото имаме лошия опит от това, което стана с ЦСКА. Отборът може да бъде съставен само от млади играчи и това съществува като вариант, но такива изказвания, че Левски ще фалира, няма.

Имам обещание за помощ от няколко човека за по 30-40 хил. лева. Но това може да се случи, ако имаме сериозна основа и тези пари дойдат в помощ на клуба. И аз съм поел така ангажимента към тези хора. Но това са пари, които не могат да поставят основа. Те са допълнение към основния бюджет. Водим разговори с компании и очаквам отговор. Въпреки че не съм в позиция да поставям условия, аз съм този, който настоява, в рамките на 15-20 юли или най-късно до края на месеца да имаме яснота. На този етап всички играчи, които завършиха миналия сезон, изчакват. Естествено, имат предложения и коректно ги обсъждат с мен. На тези хора им вярвам безкористно, но пък и именно затова трябва да бъдем коректни към тях. Затова трябва, ако нямаме адекватни на тяхната класа финансови възможности, да не им пречим. В моето съзнание предпочитам вариант на отбор, съставен от добри български играчи, който да има облик и да се бори за призовата тройка. Президентът на баскетболния клуб Юлия Боянова и президентът на спортния клуб Стоян Хранов дават мило и драго за баскетбола, което ме води към мисълта, че дори с най-лошото развитие на нещата, Левски ще има отбор, съставен от юноши. Ние не се срамуваме да играем с млади, напротив – женският Левски показа, че може да го направи. Но ще се борим отборът да бъде по-силен.”

Относно НБЛ и нейното функциониране, Папазов сподели: „Всеки човек е пристрастен, но аз сега мога да бъда възможно най-обективен, защото реално погледнато класата на Левски не е голяма. Категорично една лига се прави, за да помага на клубовете, да създаде условия на тези клубове да правят пари. В случая, в България, лигата беше създадена с друг мотив. Аз вярвам, че човекът, който я създаде, го направи с добри намерения. Този човек не е между живите и не трябва да му ровим в костите. Но ще дам един елементарен пример, без по никакъв начин да искам да правя паралел между икономиката на Израел и България. 12 клуба в Израел, които участват в израелската баскетболна лига, получават по 450 000 евро всеки. И първият Макаби, и последният Галил Гилбоа, който изпадна, получават 450 000 евро под формата на телевизионни права – 2,5 млн. евро и приходи от спонсори – 3 млн. Ние безспорно не сме Израел – нито имаме техния нюх за правене на пари, нито тяхната икономика. Но е катастрофално тази година НБЛ да има приход 0 лева от телевизия и 4000 лева от доброто отношение на федерацията, която е дала възможност на някой спонсор да даде пари на лигата. И затова не смятам, че Сандра Велчева и Петър Георгиев, както и всички останали, които са били ангажирани, са виновни за нещо. Просто това е реалната действителност в България. Така че няма никаква необходимост да се казваме „лига”. Лигата е направена в помощ на клубовете. Към днешна дата тя не е в помощ, а в тежест на клубовете. Категорична тежест, защото има и по-високи финансови изисквания към отборите, което създава препятствия.

Пътят, по който е тръгнал българският спорт, не само българският баскетбол, е категорично надолу и аз не виждам някаква сила, която да го върне обратно, освен ако няма държавна намеса. Симо Варчев намира някого, Росен Барчовски намира някого, на Петър Георгиев за 25 години не се намери никой да му даде един лев да му помогне, Лукойл няма да включвам, защото те са постоянна величина. Това е някакво просене. Аз съм се превърнал в реален просяк. Не се срамувам, защото го правя за нещо, което обичам и което е много обичано в България. Аз обичам баскетбола, а най-обичан е Левски. Аз не се срамувам от това, че съм се превърнал в просяк, но не е това пътят. Днес ще дойде Цветан Василев, ще се запознаем и ще спаси отбора за шест години. Утре ще се запозная с подобен на него, за съжаление няма много такива, и той ще спаси отбора пак. Но това не е здрава основа за развитие на който и да е спорт.

Докато няма реално присъствие на държавата, докато всеки клуб не получава определена сума, дали от телевизия, дали от държавна помощ, дали от спонсор на лигата, пак ще бъдем на молби. А нашата лига, ако разпредели своите 4000 лева, излизат по 440 на клуб. Това не е агресия към някого, защото там където ходя аз, ходят и Сандра Велчева, и Георги Глушков, и Петър Георгиев и знам как им казват „не”. В българската държава няма хора, които да имат отношение към спорта. Те са единици и нормално повечето са се насочили към футбола. Единици са, на ниво държава има максимум 50 човека, които милеят за спорта. Говоря за милеене, не за това да ходиш на стадиона, което също не е маловажно. Между 50 и 60 са хората, които дават пари за спорт от джоба си. Сметнете колко е това на 6.5 млн. българи, съжалявам, ако засягам някого. И когато няма нещо решено от държавата, всичко приключва.

И ето пак един пример, който съм давал – кмета на Монтана Златко Живков трябва да го питаме дали го е раждала майка или някой извънземен. Това е много важен въпрос – трябва да го питаме как се е родил, как е живял, как е възпитаван и защо той. Трябва да попитаме същото и кмета на Ботевград Георги Георгиев. Това са хора, които милеят и са с основата на издръжката на баскетболните клубове в градовете си. Разбира се, не трябва да пропускаме и други кметове, които помагат на баскетболните отбори - Живко Тодоров (Стара Загора), Георги Славов (Ямбол), Димитър Николов (Бургас), Георги Иванов (Хасково). Съжалявам, ако изпускам някого, който помага. За съжаление обаче тези хора са много по-малко от останалите, които не правят такова нещо. И аз питам защо тези хора обичат спорта, защо те могат да дават, а другите кметове не могат да дават. Аз искам да ми се обясни, защото това е въпрос само на добра воля. Издирвам акушерките, които са израждали Златко Живков и Георги Георгиев, за да обяснят как са се родили те. Златко Живков е кмет на Монтана, град от най-бедния регион. Добре, бе, той магьосник ли е? Или чисто и просто е човек, който обича спорта и е осъзнал социалния феномен на спорта. На хората в Монтана, без да се засягат, пожелавам успех на техните отбори, единственото занимание за тях е да отидат събота и неделя минимум на едно спортно събитие. Защото дори когато някой от трите им отбора гостува, друг ще бъде домакин. Това създава настроение у хората от Монтана и г-н Живков, когото са го родили извънземни, го е осъзнал. Другите, които ги е раждала майка българка, не са го осъзнали. Кметът на Ботевград Георги Георгиев е в основата на отбора, естествено и с голямата помощ на Цветан Луканов. Как може общината X да дава, а общината Y да не дава. Ето на този прост въпрос искам отговор. Нямаме отговор и трябва генерално решение. Казва се копи-пейст. Хората са го измислили. В Сърбия всяка община е задължена да дава 5% от бюджета си за спорт, може да е също и масов, не говорим само за професионален спорт.

Без добрата воля на държавата не става. Осъзнавам, че има приоритети за държавата, като здравеопазване например, но трябва някой да си сложи кръста и да намери решение по какъв начин адекватно да бъде финансиран българския спорт. Както беше адекватно финансиран до 1988 година. Олимпиадата в Сеул – връх в историята на българския спорт. Това се дължи на три неща – дисциплината, която беше в онзи строй, респекта и уважението към ръководителя, макар и тоталитарно и от страх, и финансирането на българския спорт. Това са нещата, които сега, в демокрацията, ги няма. Сега е свободия, никакво уважение към висшестоящия и никакви пари. Нещата са прости. Да, България е свободна, можем да пътуваме по света, не сме лимитирани, но българският спорт беше убит от тази псевдодемокрация. За да бъдем обективни, не е само българският спорт, но и българската култура. С това платихме нашата свобода. С това платихме възможността да пътуваме, да сме информирани, всеки да има възможност да изпъкне, цената е българският спорт.

Светът няма да свърши без нас. Както виждате, от 2009 няма ЦСКА и ние продължаваме живота си. Единственото, което се е променило, е че когато няма ЦСКА, спада нивото на този спорт. Ако го няма и Левски, нивото ще спадне още повече. Никой не го е грижа. Надявам се Красен Кралев, със своя мениджърски подход, да поведе хората. Смятам, че той го може, естествено, ние ще му помагаме.

Едно е сигурно – Левски ще има отбор догодина. Не мога да кажа в коя лига, но ще се борим. Това ни е философията. Нашият патрон се е борил да промени статуквото, така че ние трябва да бъдем олицетворение на неговата идеология и на неговите цели. Затова сме Левски, ние се борим, за да можем."