Лидия Върбанова: Опитах да науча доброто и положителното от всички хора, които срещнах


Лидия Върбанова: Опитах да науча доброто и положителното от всички хора, които срещнах
30-04-2015 21:30 | Иван Вълчанов

В понеделник, заедно с финалната серия в НБЛ-жени между Дунав 8806 и Нефтохимик 2010, завърши и професионалната кариера на Лидия Върбанова. 44-годишният център се завърна в България миналия сезон, когато игра за Хасково 2012, а през този помогна на Нефтохимик да спечели Купа България и да играе финал в първенството. Върбанова бе част и от женския национален отбор. По-рано в кариерата си тя играе в Кремиковци, с който е шампион на България, университета Бойзи Стейт в САЩ, и редица в отбори от Израел, Гърция, Унгария, Турция, Македония. Както обяви още преди началото на сезон 2014/2015, той бе последен за нея като професионален състезател, а ето какво каза Лидия Върбанова в интервю за BGbasket.com:

 

- Как оценявате изминалия сезон и щастлива ли сте, че кариерата Ви приключи точно в Нефтохимик 2010?

- Нашата цел беше шампионска титла, за никого не е тайна. Но не винаги нещата се получават така, както човек ги е планирал, особено в колективен спорт, където нещата зависят от много хора. Малко ми е мъчно, че серията завърши с 3-0, мисля, че нашите възможности бяха по-големи, но на финала не ги показахме до крайна степен. От друга страна съм много щастлива, че завърших с Нефтохимик, защото работих с много добри момичета, които са добри професионалистки, минали са през много в кариерата си и знаят много. Бяхме много добър колектив, което е рядкост в днешния женски баскетбол, ако трябва да бъда честна. Завърших с хубави чувства и съм доволна, макар не и с шампионска титла. Но не винаги получаваме това, което искаме.

 

- Щастлива ли сте, че през последните години играхте в България и че тук дойде краят на професионалната Ви кариера?

- Да, разбира се, изключително съм щастлива. Главно заради това, че беше празник за моите родители. Аз също съм родител и знам колко е трудно детето ти да е далеч от теб много години. Те присъстваха на почти всеки мой мач и през двете години, така че това беше и един подарък за тях. За мен също, защото завърших там, от където съм тръгнала. Винаги ще ценя годините в България, които ме направиха баскетболистка.

 

- Защо точно след този сезон прекратихте кариерата си и смятате ли, че можеше да играете още година или две на нивото, на което сте в момента?

- Всъщност не. Дори годините бяха малко повече, отколкото трябваше да бъдат. Но до скоро се чувствах добре. Признавам си, че тази година физически ми беше малко трудно. Но аз още преди сезона бях решила да е последен. Имам други планове за бъдещето, надявам се да се осъществят.

 

- Има ли нещо, което не успяхте да направите по време на кариерата си и нещо, за което сте доволна, че сте изпълнила?

- Когато учих в Америка, по ред причини бях влюбена повече в баскетбола, отколкото в ученето и ми останаха невзети няколко изпита до ден днешен. Това е нещо, за което съжалявам, но то е и следващата ми стъпка. Нищо, че съм на тези години, аз съм решила да завърша до края, дори да продължа напред с ученето. Това е нещото, за което съжалявам – просто не остана време. А моментите, които са ме направили щастлива, са толкова много, че трудно мога да отделя един.

 

- Каква е най-съществената разлика в женския баскетбол между годините в началото на кариерата Ви и сега?

- Разликата е огромна. Спомням си финала, в който аз играх за Кремиковци, срещу Левски. Атмосферата беше страхотна и залата беше пълна на всеки мач. Това е нещо, което в момента липсва, с изключение на Русе, разбира се. Може би тогава и женският баскетбол в България беше на различно ниво и на европейски първенства винаги сме били сред първите отбори. 20 години по-късно, за съжаление, това не е факт.

 

- Какви съвети получихте и как Ви въздействаха всички съотборници и треньори и всички хора като цяло, които сте срещнала в баскетболната си кариера? Колко е ценен този опит за развитието на един човек?

- Самият допир с толкова много хора е невероятно ценен и на един човек това не може да му го даде нищо, освен времето и годините. Опитвам се да обясня това на Борислава (Христова, б.а.), но е нормално тя да не ме разбира на тези години, защото разликата ни е много голяма. Аз съм човек, който се опитва да научи доброто и положителното от всеки. Вярвам, че човек се учи абсолютно всеки ден до последния си. Най-много съм научила от треньорката си в университета (Джун Дохърти, б.а.) – и то много повече извън терена, отколкото на него. Тези уроци са абсолютно безценни, трудно е да кажа с няколко думи на колко ме е научила. Щастлива съм, че и до днес поддържаме връзка и я чувствам като по-голяма сестра. Това е едно от най-ценните неща от годините ми в Америка. Наистина опитах да взема само най-доброто от всички хора.

 

- След толкова поредни сезони в ритъма тренировки-мачове, вероятно начинът Ви на живот ще се промени доста. Смятате ли, че ще се адаптирате бързо?

- Няма да ми бъде трудно, защото цяла година мисля за промяната, бях готова за нея, а когато човек е психически готов, е много по-лесно. Оставам близо до спорта, надявам се да се занимавам с треньорска работа в бъдеще. Също така винаги съм обичала много тренировките. Не вярвам и сега да си почина повече от 20 дни. Просто винаги съм поддържала някаква форма.

 

- Какво Ви предстои, какъв е планът Ви за бъдещето?

- Споделяла съм, че искам отново да се върна в САЩ, поне за следващите няколко години. Но напоследък се опитвам да не планирам нищо, защото общо-взето излиза обратното на това. Искам да завърша няколко изпита, които ми остават, и след това да се занимавам треньорска работа. Най-много ме привлича работата с деца между 8 и 14 години – тази възраст ми е на сърцето.

 

- При Вашите треньори в Washington State University ще играят Борислава Христова и Мария Костуркова. Какво искате да кажете на тях и на всички останали баскетболистки, които са в началото на своята кариера?

- Борислава и Мария са много добри деца. Борислава е изключително момиче – рядко се срещат такива като нея. Не само, че е изключително талантлива, но е и много добър и положителен човек. Често съм й казвала, че виждам себе си в нея. Искрено се радвам, че взе това решение, защото животът й ще се промени изцяло. Разбира се, това важи и за Мария – тя е изключително талантливо дете. Аз съм била в националния отбор с майка й (Мариана Чобанова, б.а.). И двете отиват на място, където всичко, което притежават, ще се доразвие. Смятам, че ще стане така, защото съм минала по този път. На всички други млади момичета мога да кажа единствено, че начинът да успеят е да обичат играта повече от всичко и да изпитат удоволствие от нея.

__________________

 

Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe


Вижте какво се случва в света около нас с FBR.BG

 

Харесайте BGbasket.com във Фейсбук

 

Следвайте BGbasket.com в Туитър


Добавете BGbasket.com в Google+


Тагове: Лидия Върбанова
Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи