Николай Вангелов за престоя му в Италия: В началото беше много трудно, но резултатът дойде

Николай Вангелов е на 18 години и е юношески национал на България. Той е висок цели 213 см и играе на позиция център. Младият състезател е роден в София и започва да тренира баскетбол още на 8-годишна възраст. Първо в отбора на Локомотив София, а след това две години в БУБА Баскет. Необичайният му ръст обаче, не остава незабелязан от специалистите и го изстрелва в Италия още на 14-годишна възраст. Така от 5 години състезателят учи и играе баскетбол на апенините, където вече доста хора познават потенциала и уменията му. По време на престоя си в Италия Николай Вангелов преминава през проби в Бенетон Тревизо, Реджо Емилия и Виртус Болоня. Миналата година 213-сантиметровият състезател взима участие в най-силния турнир за подрастващи в Европа. В него Вангелов е част от тима на Армани Милано, а надпреварата се провежда по време на финалите на Евролига.

Ние от BGbasket.com решихме да дадем думата на всички млади и амбициозни състезатели като него, които с много труд и усилия успяват да постигнат мечтите си. Смятаме, че тези деца са пример за всички останали и затова искаме да споделим историите им с вас. От днес Николай Вангелов ще води свой собствен блог в нашия сайт, в който ще споделя с читатателите ни за своя живот в Италия, тежкия тренировъчен режим и трите фронта, на които се състезава всяка година, откакто е там – два мъжки отбора и един юношески. Разбира се, ще дадем думата и на всеки друг, който желае да сподели историята и преживяното в собствен блог в сайта. Как успява да се справи, през какво е преминал и за какво мечтае Николай Вангелов, разберете от него:

„В моята първа публикация в блога като за начало искам да споделя за това как дойдох в Италия и да разкажа малко повече за годините, които прекарах тук.

Всичко започна преди 5 години след едно републиканско първенство във Варна. Тогава получих предложение от италиански мениджър, който ме беше харесал. Той беше силно заинтересован от мен и ми предложи да замина в чужбина. Мениджърът ми обясни всички условия и всичко, което ме интересуваше, за да отида там. Така след дълги размисли с моите родители, реших да замина. Положението в България и фактът, че според мен нямаше да имам кой знае какво бъдеще тук, повлия много на решението ми. Реших, че за мен е най-добре да се развивам в друга държава, като Италия.

Още с пристигането ми тук на 9-ти септември 2011 година се убедих, че съм взел правилно решение. Посрещнаха ме много лъчезарни, гостоприемни и топли хора. Обстановката беше страхотна. Бях на 16 години и щях да играя в местния тим на Фоджа - мъжки отбор в серия D (една от последните дивизии в Италия). Освен тях имах възможност да играя и при подрастващите до 17 години.

Така започнах с двуразови тренировки следобед. Сутрин ходех на училище, а след това ме чакаха практически занимания с двете възрасти. Тренировките бяха супер, съотборниците ме приемаха много добре и разчитаха на мен. Усещах голямото доверие, което треньорът ми гласуваше и за една година напреднах повече, отколкото съм си представял.

Признавам, в началото ми беше много трудно. В сравнение с момчетата тук, бях изостанал технически и физически и доста често ми се е случваше да бъда на ръба и да се откажа. Благодарение на огромната подкрепа от родителите ми обаче, стисках зъби и не се предавах. Резултатът от всичко това дойде, когато след тази година на трудности, здрави тренировки и лишения, се сбъдна една от големите ми мечти - да ме повикат в националния отбор на България и да участвам за първи път на Европейско първенство. След него останах горе-долу доволен от представянето си, но знаех, че ме чака още много работа.

Това е за сега от мен. Моят съвет към всички, които четат блога ми, е просто да не се отказвате от мечтите си. Когато пред вас има трудност, няма невъзможни неща. Всичко се постига с много работа, много желание, хъс и мотивация... и разбира се, с подкрепа от близките хора. 

Очаквайте следващата ми публикация в блога още тази седмица, в която ще ви разкажа за втората ми година в Италия, когато играех в мъжкия тим на Сан Северо в трета лига. Освен това ще ви разкажа и за участието ми на най-силния турнир за юноши в Европа - Nike International Junior Tournament, където бях включен в отбора на Армани Милано.