Каквото и да напишем, все тая


Каквото и да напишем, все тая
16-09-2014 18:57

Дълго време след края на квалификациите за Евробаскет 2015 се чудех какво да напиша и въобще дали да има някакъв коментар за представянето на нашите. Всъщност това, което би се написало за тях, ще важи и за цялостното състояние на националните отбори във всички възрасти, а по-скоро за състоянието на родния баскетбол.

 

В крайна сметка обаче си мисля, че каквото и да се напише, или каквото и да си говорим, е все тая. Така е, защото нищо няма да се промени. Има много неща, които могат да се напишат или да се кажат, които биха довели до някаква промяна в баскетбола у нас, дори и при липсата на финанси. По-лошото е, че много от баскетболните хора си ги приказват, дали по залите или на маса, но ефект никакъв. Защото приказките трябва да се превърнат в дела, но опитът ми от последните години показва, че това няма да се случи. За първи път от доста време Таня Гатева (ТУК) се осмели да каже, че треньорите са виновни за качеството на състезателките при подрастващите, а и Дечо Коешинов намекна подобно нещо (ТУК). Не съм чул обаче някой да се е трогнал от това - най-много да се е обидил и да си е казал: "Кой е тоя, че ще говори така?!"

 

По пътя, по който върви нашият баскетбол, съвсем скоро спортът просто няма да го има. Това е все по-често налагащо се мнение и го чувам и от млади хора. Крайно време е всички в Играта да се вземат в ръце, да вземат някакви решения и най-вече да предприемат някакви действия. Иначе ще си останем само с това да се радваме на сърбите или някой друг от съседите ни и да се питаме как е възможно те да са толкова близо до нас като разстояние, а всъщност да са толкова далеч във всичко. 

 

Наистина представянето на мъжкия национален отбор бе най-слабо от много време насам, но то е вследствие на много неща.

Неопитността със сигурност не е от тях, тъй като най-младият, а и с най-много мачове, играни през сезона и, който трябваше да е най-изморен, бе най-добър. Едни македонци например не бяха по-опитни, с изключение на един натурализиран американец и един Войдан Стояновски, но играеха поне по-добре от нашите. Да, те бяха в доста по-слаба група, но и тях ги бяха отписали предварително, а опровергаха прогнозите. Ние пък съвсем оправдахме прогнозите и сякаш не изненадахме никого. Така нови фенове няма как да се спечелят. По този начин няма как да се запалят и децата по баскетбола.

 

Добро е решението на БФБ за създаването на комисия за работа с подрастващите и дано се направи програма, която да се спазва. Тръгнем ли поне по някакъв подобен път можем да кажем, че има и частица надежда.

 

Ако всеки си зададе въпрос какво направих или не направих аз, за да помогна за развитието на баскетбола у нас, а не да си каже този е виновен, че аз или отборът ми не успя, то може би ще е направена една малка крачка напред. Това обаче в милата ни родина май е невъзможно.


Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи