За малките неща...

Младежите можеха да запишат и по-предно класиране, но реално няма на базата на какво да се случи това

Често чуваме, че най-важни в живота са малките неща, без значение дали става въпрос за отношения между хора или пък за спорта. Често няколко сантиметра не достигат да се вкара кош или да не се вкара кош, често треньорите казват, че е липсвал малко късмет, за да се стигне до победа.

Като свидетел на всичките девет мача на младежите на Евробаскет 2014 в дивизия А, съвсем спокойно мога да кажа, че именно тези малки, но най-важни неща, не достигнаха на тима за по-добро класиране. В какво се състоят те ли? Ами ако сте чели коментарите на селекционера на юношеския национален отбор по футбол Александър Димитров след загубите на тима на Европейското първенство, то ще откриете много прилики. Няма как да искаме нещо от тези момчета, като се има предвид в какво общество живеем. Няма как да искаме нещо повече от тях, като повечето не играят въобще, а освен Везенков, нито един няма основна роля в отборите си. Да, Ники Стоянов и Деян Карамфилов имаха игрови минути през сезона в НБЛ, но толкова. А другите? Денислав Вутев игра в А група, но в лигата не получи никакъв шанс. Е да, на първенството имаше добри включвания, а представете си какво щеше да е ако беше играл и имаше повече опит в по-сериозни сблъсъци? Ами Гълъбов, Крис Минков, Николай Грозев? Това бяха основните играчи, които ни изведоха до осмо място в Европа на този набор преди две години. Не съм гледал нито един мач тогава на останалите, но ясно си личи, че те вече ни превъзхождат по две неща - физика и опит. По първият показател можем да кажем, че вина имат и самите състезатели, но по вторият?

Кога ли ще започнем да даваме шанс на малкото таланти, които имаме. Не са един и два примерите с такива играчи и не е нужно да се връщаме назад. Защо Арис започва да пуска Везенков на още на 16 години при мъже, а тук ги чакаме да станат на по 20? Да, той може и да е по-талантлив и по-добър от останалите си връстници в България, но да приемем, че такава е и разликата между българското и гръцкото първенство и спокойно тези момчета можеха да получават шанс. Е как после те да отидат на Европейско първенство и да имат самочувствие да излязат и да бият състезатели, които участват в Евролига и Еврокъп? Ще ви кажа само, че в един от мачовете един от нашите играчи проби, стигна до коша и остана сам, но вместо да завърши подаде на тройката...Вие сами преценете на какво се дължи това, а то със сигурност не е, че не може да вкарва, тъй като го е показвал и доказвал.

Да, отборът ни се държеше до края във всяка една от загубите си и губеше неизменно в последните три минути, с изключение на мача с Израел. Това идваше именно от липсата на опит и самочувствие в такива ситуации. Може и да се повтарям и пак питам - със седене на пейката ли да дойдат тези две неща? Центърът на Франция е НБА проект, а единият от гардовете им две години е в Партизан. Българите надиграха съперника и бяха на косъм от победата. В края обаче кош вкара момчето от Партизан, който не трепна в решителния момент, но той вече е имал такива ситуации и знае какво да прави, макар и още много млад. Ето това са малките неща, или т. нар. малки камъчета, които обръщат каруцата.

Естествено и самите състезатели знаят, че могат и повече и знаят, че това 15-о място не отговаря на реалните им възможности. Само 10 дни преди шампионата те победиха бъдещият шампион Турция и то на негов терен. Да, това беше на приятелски турнир, но кажете ми кой друг от нашите национални отбори ще победи бъдещият еврошампион - без значение мъже, жени или подрастващи. Това значи, че в моменти без напрежение могат да се представят добре, но и те самите казваха - тогава водехме с много, както и срещу Германия, и в края те нямаше как да се върнат. В мачовете на Европейското нашите водеха с малко и съперниците не само се връщаха, но и биеха. За щастие минималната цел - оставане в дивизия А, бе изпълнена, но въпросът е какво следва оттук нататък. Ще продължат ли повечето от тези състезатели да търкат пейките или ще им се даде шанс. Ако това стане и те не го използват, тогава всички можем да кажем, че само те са си виновни. В противен случай винаги ще остане едно съмнение и ще ни е яд, че този отбор можеше не само да е в осмицата на първенството, но и по-напред. Но нека и погледнем отборите пред нас и да помислим на базата на какво ние сме по-добре от тях и с какво ги превъзхождаме като среда за развитие на състезателите.

Естествено най-големият проблем на шампионата за нас бе стрелбата от тройката. Изключвайки двата мача с Латвия, където имахме съответно 8 и 9 тройки, то в другите най-доброто ни постижение бе пет точни стрелби. Е въпреки всичко изброено по-горе, само по две-три тройки повече на мач, което този отбор е показал, че може, то само можем да гадаем къде отиваха нашите. Затова може да ни е яд, че изпуснахме шанс за добро класиране, което макар и да не значи нищо, щеше да донесе повече самочувствие и щеше да мотивира още повече състезателите да работят.

Накрая няколко думи и за съдийството - тази толкова болна тема у нас. Не, че защитавам българските рефери, но като махнем 4-5 имена, които свирят Евролига, то нивото на шампионата бе потресаващо. Усетиха го доста отбори, особено срещу домакина Гърция, който се радваше на не малка подкрепа. Особено безобразно бе представянето на съдиите в първия ни мач срещу Русия, където албанец и кипърец буквално се подиграха с нашите, а на втория мач между двата тима просто и тримата бяха ...без коментар. Затова апел и към ръководители, треньори и състезатели - нека да се съсредоточим върху други неща, като например вдигане на цялостното ниво на този спорт у нас. Когато това се случи, тогава можете да започнете да се оплаквате от съдии, тесни зали или каквото и да е.