Мартин Дурчев: Честно казано се радвам, че не попаднах в списъка на националния

Мартин Дурчев е сред най-талантливите български баскетболисти. Роденият във Велико Търново на 3 ноември 1987 г. състезател бе сред топреализаторите в родното първенство, преди да замине за Испания. През отминалия сезон там той облича екипа на втородивизионния Планаса Навара. Преди това крилото носи екипа на Ямбол пет години с кратко прекъсване, когато опита късмета си в литовския Шяуляй. Един сезон бе в Черноморец. В разгара на лятото 203-сантиметровият състезател всяка вечер е в родната си баскетболна зала на стадион "Ивайло”, където тренира с бивши и настоящи състезатели на БК Етър 49:

- Разкажи най-напред за Навара?
- Когато заминах, нямах никаква представа. Знаех само, че градът е на север и баските са там. Тръгнах с голям интерес, тъй като това ми бе първият цял сезон в чужбина. Градът, хората, мястото много ми харесаха и смятам, че беше добра стъпка в кариерата ми.

- Какво представляват градът и хората, с какво те привлякоха?
- Градът наподобява Велико Търново, има стара и нова част. Имат голям празник - Сан Фермин, по време на който биковете гонят хората по улиците. Живеех до голям парк, в близост до залата и беше много хубаво. Хората в Испания са много топли и не съм имал никакви проблеми. В Езикова гимназия бях учил испански, на втория месец го проговорих съвсем спокойно и това ми помогна с адаптацията в отбора и извън него.

- А баските по-различни ли са от другите испанци?
- Да. Запознах се с някои, като цяло повечето са от работническата класа. Работят през цялата седмица, а в събота и неделя гледат да похарчат изкараното. Нямат комплекси и предразсъдъци. В стария град дори си седят на тротоара пред кръчмите. Езикът им е съвсем различен от испанския.

- Обичат ли баскетбола?

- Много, футболът и баскетболът в Испания са на голяма почит. Втора лига, в която играх, е много силна, залите са пълни, докато тук дори в първа лига имаше зали без хора. Има си чисто баскетболни градове, препълнени зали, атмосфера. Хората като цяло приемат спортистите по друг начин, може да се каже дори като кумири. Има много малки деца в залите. Клубовете и маркетингово са насочени към привличането на повече деца. Имахме много извънбаскетболни дейности, посещения в училища, дори при осемгодишни, по два - три пъти седмично.

- Кой финансира отборите там?
- Всеки клуб по различен начин. Нашият имаше генерален спонсор и няколко по-малки. Специален отдел се занимава само с намиране на спонсори, реклама и средства за клуба.

- Имаше ли други чужденци?
- В началото бяхме аз и един американец - център, но основният ни гард се контузи и сменихме трима - четирима, което повлия на представянето ни като отбор. Идваха американец и литовец. Иначе в повечето отбори чужденците са по двама - трима, максимум четирима, но испанците преобладават и това е правилно и баскетболът им върви напред. Хората си държат на техните момчета, докато у нас е различно и въпреки че от 3-4 години говоря, нищо не се променя.

- Нивото сравнимо ли е с нашата елитна група?
- Със сигурност е по-високо, особено на първите 7 - 8 отбора, които могат да играят в тяхната първа лига, и Андора го доказа, влизайки в АСB. Има отбори с добро финансиране и качествени играчи. Различен стил - много бърз баскетбол на висока скорост, и ми трябваше време в началото да се нагодя, защото не бях свикнал на такова нещо.

- Какво ще правиш от тук нататък, оставаш ли в Испания?
- В момента с моя агент водим разговори. Целта ми е да играя в първа лига (АСВ). Смятам, че първата година там ме е калила достатъчно и вече по мислене и игра съм на друго ниво. Надявам се да остана в Испания, но дори и да не стане, няма да се върна тук. Каквото съм могъл да направя в нашето първенство, съм го направил.

- Не стана шампион с Левски, отказа на Тити Папазов?
- Така е, но смятам, че е за добро, и взетото решение е правилно.

- Националният отбор представлява ли за теб все още тръпка?
- Със сигурност още от детството и така е за всеки спортист, но имам горчив опит. Две години съм в него и само ходя и тренирам като луд, а като дойдат мачовете, не играя по една или друга причина. Миналата година имах жестоки болки в кръста, но казах на Тити Папазов, че ще тренирам и играя, само и само да помогна. Той знаеше, че цяло лято не съм спал от болка, но въпреки това пак не играх и ми светна лампичката, че нещата не са както съм си ги мислил наивно преди време. Тази година за първи път излязоха три - четири списъка. Това го няма никъде по света и не е професионално и сериозно. В последния списък на Георги Младенов не попаднах и честно казано, се радвам. Желая да си представлявам страната, но съм убеден, че нямаше да играя, защото преди два месеца директно ми заяви в очите, че имал много играчи и не съм му нужен едва ли не, така че е по-добре да си лекувам кръста. Така че едно лято с Ивайло Стоименов във Велико Търново ще е златно за мен, защото вече две години излизам от лагерите с националния отбор суперизморен. Сега работата с Ивайло ще ме издигне на друго ниво и ще стартирам ударно.

- А как ти изглеждат момчетата, навити ли са?
- Има и навити, но има и такива, които си мислят, че от нищо ще стане нещо и с малко работа ще станат баскетболисти, без да имат представа каква е конкуренцията навън. Аз се опитвам всеки ден да им говоря. Има момчета, които попиват, и други, които не попиват, и това ме подлудява. Те трябва да осъзнаят, че ако с този треньор не станат баскетболисти, с никой друг няма да станат. Надявам се, че все някой ще изскочи от тях.

Петко Павлов, в-к Борба

__________________

Вижте какво се случва в света около нас с FBR.BG 

Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe

Харесайте BGbasket.com във Фейсбук

Следвайте BGbasket.com в Туитър