Тити Папазов: Луд или не, имам 11 титли и народната любов

Треньорът на баскетболния Левски Константин Папазов изпраща най-успешния си сезон, след като сините спечелиха Купата на България, ЕВРОХОЛД Балканска лига и титлата в първенството. По ирония на съдбата, преди всичко това Тити се бе провалил с националния отбор, а със скандалите в началото на март загуби и мястото си на селекционер на България. Ден след спечелената титла в Самоков, Папазов обобщи годината в личен план и стореното от Левски, както и това, което предстои на отбора през следващия сезон.

- Какво щеше да значи загуба на финала при този отбор на Лукойл, с този треньор и вашата класа в селекцията?

- Най-голямото спокойствие в нашия клуб идва от собственика, който винаги е казвал, че титлата не е самоцел, и той иска Левски за неговия проект, който е преди всичко социален. Затова гледаме толкова сериозно на детско-юношеската школа. Това ни даде и спокойствието след подписа на Чавдар Костов с Лукойл да поискам допълнителен бюджет от 100 000 евро. Тогава собственикът отвори календара, показа ми детските отбори и каза: „Нали знаеш, че това ме интересува най-много. Ти обаче заслужаваш. Щом смяташ, действай”.

Вярата в хората е проблем за целия ни спорт. Иначе за първи път, когато кацна Брандън Хийт, си позволих да обещая, че Левски ще е шампион. Тогава исках да сваля напрежението преди турнира за Купата на България, до която оставаха три дни и той нямаше как да ни помогне максимално въпреки класата си. Тогава часовете между 1 март вечерта и спечелването на купата бяха доста трудни за мен. Много добре осъзнавах, че моята постъпка, макар и провокирана, е скандална.

- Помогна ли ви това, че тази година нямахте грешен ход в селекцията и не сменяхте играчи по време на сезона?

- През годините ние сме отборът, който е правил най-малко такива промени. Позволил съм си само веднъж да изгоня играч – Джейсън Кроу, заради абсолютно арогантно поведение. Ключът за успеха на Левски, освен спокойствието, което идва от собственика, е сплавта в треньорския щаб. Винаги съм казвал за заслугата на Тони Дечев, за когото още преди години големите специалисти са казали своето мнение, когато беше при Димитрис Итудис. Ако на терена се случват осем неща, той вижда пет, а аз три.

Без Тони Дечев този успех не би бил възможен.

След пристигането на Николай Господинов направихме отличен екип. Вярно е, че аз обирам лаврите и негативите. Последното не ми пречи, но искам, когато има успехи, да се знае кои имат заслуга за него. В последните 66 месеца ние работим в среда, която е оазис за българския спорт.

- Това ли е най-трудният ти сезон след всички скандали, които се получиха?

- Най-тежкият момент в треньорската ми работа бяха квалификациите миналото лято. Това е върхът в кариерата на всеки треньор и този неуспех ме убиваше. Знаех, че имам вина. Аз обаче не исках да съм цербер с бинокъл и да гледам кога играчите се прибират. За съжаление те са млади и все още не са се сблъсквали с отговорностите в живота. Сезонът с Левски беше тежък още от самото начало. Успяхме да привлечем играч като Чалмърс, който е много голяма класа, но в първите месеци не беше щастлив. Той дойде на 60% като заплащане от това, което е получавал в Турция. След това обаче доказа класата си в решителните мачове.

Джумейн Джоунс е изключителна класа, може би най-добрият чужденец, който е идвал в България. Като много спортисти минава през многото милиони до състояние на няма нищо, но е с много голямо човешко сърце. След загубата от Черно море през януари и слабия мач, който беше направил, Чалмърс ми обеща, че ще вземем трите титли. Точно той се превърна в гарант за привличането на Майк Уилкинсън. Той му каза: „Ела. Тук е много хубаво. Има молове, Мак Доналдс и KFC”.

Уилкинсън е играл за 3 млн. долара в УНИКС Казан, а дойде за доста по-малко. Много тежка нощ за мен беше 18 декември, когато Чавдар Костов подписа с Лукойл Академик. Всички тези хора знаеха какви са целите, но дори и аз не вярвах, че можем да спечелим всичко.

Обвиняват ме в много неща, които не са истина, но аз съм честен. Явно е трябвало всичко да стане така.

- Как ти повлия това, че заради случките около купата трябваше да загубиш работата си на национален селекционер?

- Това ме мотивира много. Знаех, че съм сбъркал и журналистите няма да ми простят. И сега мога да кажа, че не се сърдя на публиката на Рилски спортист и собственика Петър Георгиев и на Боби Чилингиров, пред когото дори съм виновен. Сърдя се обаче на Росен Барчовски, защото не беше искрен. Когато започнах с треньорската работа, победите бяха плод повече на изключителните мъжкари и играчи, които имаше около мен. Дори майка ми да бяха питали тогава за тази ми идея, щеше да каже, че е пълна глупост. Друг е въпросът, че съм имал тази амбиция от 15-16-годишен. Да, сигурно ще ми липсва националният отбор, но приемам и това като знак, за да може Георги Младенов да застане на моето място.

- Съжаляваш ли за нещо, което се случи през тези месеци? Много се говореше за развалените ти приятелства с Ацо Тодоров и Барчовски.

- Със сигурност, ако мога да променя нещо, няма да направя този скандал на купата. Говорих преди 2 дни с Ацо Тодоров. Него го обвиних в едно нещо – че не беше себе си, защото се опитваше да убеди всички в Ботевград, че не е легнал на Левски. Аз не приемах това поведение. А някой да си мисли, че тези мачове са уредени, това е скандално. Всичко това изигра лоша шега на него. Иначе моето мнение е, че националният отбор трябва да играе в Ботевград, без значение дали за тях аз съм „курва”, „педераст”, или някакво магаре ми прави грозни сцени.

Росен Барчовски много добре знае истината за нещата между нас и трябва да ми се извини. Имам слабост към него, но те в Самоков са велики, не могат да кажат, че са сбъркали.

- Хвърлихте много пари за тези чужденци. Това ли е най-скъпата титла в баскетбола ни, и за теб по-ценна ли е от тези с Лукойл?

- За мен емоционално със сигурност е най-ценна. Иначе като пари Лукойл още държат първото място, да не се пускат от хорото.

Титлата ни категорично не е по-скъпа от тази на Лукойл.

Тъкър е играчът с най-голяма годишна заплата в България. Когато спечелихме купата, отидох с огромна бутилка розе при собственика и му казах, че тя струва X пари, но ако спечелим всичко, ще е излязла три пъти по-евтина. Параметрите при нас са много сериозни, но в Левски работят над 60 човека и имаме много добра школа с бъдеще. Резултатите е нормално да дойдат на седмата или осмата година. Иска ми се да знам, ако един ден не съм тук, че съм оставил нещо.

- Много хора, дори от Управителния съвет, коментираха поведението ти и казваха, че чак така не си се държал. Последен го каза Везенков преди финалната серия.

- За Везенков най-правилно сега е да замълчи. Колкото повече мълчи, толкова по-добре. Стана адвокат на Балкан и на феновете от Ботевград, но за разлика от мен не смее да стъпва в залата на Балкан, където е бил шампион. Това означава, че нещо в него не е наред, да не гледа мен. Луд или не, резултатите за мен са налице – 11 титли и народна любов. Хората ме спират по улицата, целуват ме и искат да се снимат с мен. Последното моята жена и до днес не го разбира (смее се). Хората в баскетбола не могат да ме преживят, защото казвам истината и не мога да бъда подлога. Президентът на Рилски спортист Петър Георгиев прекара цял мач Лукойл – Левски на 26 май в обяснения колко лошо явление е Тити Папазов. Опитвал да влияе на собственика на Лукойл. Аз успях да превърна тази позитивна енергия в наш плюс.

- Следва сериозна селекция за Адриатическата лига. Има ли вече договорка с някои играчи?

- Адриатическата лига ще ни принуди да търсим резултати, което за съжаление ще изисква привличането на поне 6-7 чужденци. Единствен сигурен е Марко Маринович. Водят се разгори с български играчи, които играят в чужбина, но техните претенции са в пъти по-големи от парите, които получават в сегашните си отбори. Това е тяхно право. За нас е правилно да потърсим всички добри български играчи, които играят в Европа. Искаше ми се да успеем да ги привлечем и все още не съм се отказал, но най-вероятно ще трябва да заложим на повече българи. Всички знаят за финансовия лукс, в който тъне Левски, но аз няма да допусна някой да получава 2-3 пъти повече от това, което взима в Европа.

Най-много искаме Даян Иванов, за когото съм сигурен, че не е толкова щастлив, колкото е Калоян Иванов в Авелино. Освен това след тези три титли, след като аз оставам, ще останат и всички играчи от сегашния отбор, които се чувстват щастливи. До сега няма човек, който да е играл за Левски и да е казал, че тук не е добре. Имаше 4-5 човека, които ми нямаха доверие и си тръгнаха, защото Тити не им дава шанс. От тях се реализира само Асен Великов. Другите трябваше да се опарят, за да ни оценят.

- Досега хората свързваха Левски само с Тити Папазов. Може ли тази титла да промени нещата и хората да идват да гледат баскетбола в Адриатическата лига?

- Със сигурност много хора са си тръгнали от залата заради мен. Не ме харесват, но аз съм себе си и не съм артист. Смятам, че участието ми в организацията за юбилея на Левски помогна други хора да дойдат в залата. Сините фенове са много амбицирани за Адриатическата лига. Приемат като предизвикателство да се покажат пред публиката на МЗТ Скопие, на Партизан и Цървена звезда.

- Как ще си починеш след всичко това и не искаш ли за малко да спреш да мислиш за Везенков, Барчовски и всичко около баскетбола?

- За Барчовски отдавна не съм се сещал, но съм сигурен, че във финала вътрешно е бил за Левски. През тази година много ми липсват мачовете на Желко Обрадович и утре (б.а., вчера) заминавам за втория мач от финалите Фенербахче – Галатасарай заедно с неговия кръщелник Желко, което се надявам да му донесе успех.

__________________

Вижте какво се случва в света около нас с FBR.BG 

Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe

Харесайте BGbasket.com във Фейсбук

Следвайте BGbasket.com в Туитър