Дневниците на Мици: 10 неща, които един треньор не би си признал (част втора)


Дневниците на Мици: 10 неща, които един треньор не би си признал (част втора)
20-05-2011 08:58

И отново с "Дневниците на Мици"... Продължава се с втората част по темата за нещата, които един треньор не би си признал(първата част можете да видите ТУК):

 

7. Стига да вкараш, всичко е точно
Предполагам всеки баскетболист е изпадал в моменти, в които се е чудил кое е правилното решение и как да постъпи, за да угоди на треньора. От една страна съотборниците му подвикват да подаде, от друга треньорът крещи от пейката да пробие, а самият играч намира за по-удачно да стреля по посока на коша. Аз ще ви кажа една голяма тайна, която да ви даде представа в такива моменти кой е най-подходящия начин да накарате един треньор да млъкне и да не протестира срещу взетото от вас решение: стига да вкарате кош, вашето решение е било най-правилното. Дори играчът да е направил точно обратното от това, което е заръчал треньора, стига да е прекарал топката през мрежичката, треньорът ще си замълчи и дори понякога би поздравил баскетболиста за проявената оригиналност на изпълнението. Неотдавна, когато играех на възраст мини-баскетбол, ми се случи да вкарам авто-кош. Тъй като не ми се случваше често да вкарвам кошове, бях безкрайно радостна от тази моя сполучлива акция. Това обаче бе до момента, в който си дадох сметка за стореното и ме обзе неописуем срам, който ме накара да тичам по най-бързия начин към близкия изход, за да се скрия в най-отдалеченото кътче на земята. Там, където не са чували нито за баскетбол,нито за баскетболисти,които си вкарват авто-кошове. Точно в този момент, когато всички надежди и приятни мисли ме бяха напуснали,треньорът на моя отбор взе прекъсване и ме похвали за вкарания кош. Още си спомням думите му, каза ми: „Ако беше изпуснала щях да ти се скарам, но ти вкара и те поздравявам. Извод от ситуацията: има ли кош, има доволен треньор.

 

6. Понякога по-усиленото трениране не води до по-добри резултати.
Работата на всеки треньор е да изисква и очаква най-доброто от всеки играч и да тренира своя отбор по начин, по който ще позволи на всеки един член на тима да даде най-доброто от себе си и да се покаже в най-добра светлина в деня на състезанието. Треньорът знае, че всички играчи са различни. При един състезател усилените тренировки и влагането му в тях са достатъчни той да покаже най-доброто от себе си, но при друг само тренировките не са достатъчни. В такива случаи треньорът би посъветвал дадения баскетболист да удвои усилията си и да прекарва повече време в залата, което в никакъв случай не би му навредило. Но в някои случаи не би му и помогнало. Това, което треньорът често пропуска да посъветва играча е да си отиде в тях, да разходи кучето, да пие кафе с приятели, да си пише домашните или чисто и просто да си затвори очите и да забрави за момент баскетбола. Да забрави как топката се завърта около ринга и излиза. Да забрави как не се е справил добре три мача подред. Да забрави, че е изпуснал сам под коша. Да забрави за всичко останало и да помисли за себе си. Това, което треньорът не казва, е че колкото и да тренираш, ако не вярваш в себе си, че колкото и усилия да полагаш, те са безсмислени ако не вярваш в себе си. Какъв е смисълът и да вкарваш по 100 шута всяка тренировка, ако, когато си на терена в официалния мач не смееш дори да погледнеш коша? Какъв е смисълът всеки ден да дриблираш, пробиваш, подаваш, ако не си убеден, че го правиш, защото можеш и защото ти харесва, а не защото някой те насилва да го правиш? Това, което никой не би ти казал и само ти можеш да повярваш е , че няма защитник, който да те спре, ако ти самият не си налагаш граници. Тренировките ти помагат да бъдеш добър, но само ти можеш да си помогнеш да бъдеш най-добрият.

 

5.Треньорите се карат най-много на любимците си.
В кратката ми баскетболна кариера, със смелост мога да потвърдя, че най-много крясъци и забележки съм получила от собствената ми майка. Веднъж не издържах и я попитах: Какво толкова не правя като другите, че все на мен ми прави забележки и, че никога не мога да удовлетворя неспиращите ѝ искания.” Нейният отговор бе: „Треньорът винаги най-много се кара на любимия си играч, а в случай тя - на мен, защото иска не само да играя добре, но и да съм пример за подражание.” Аз се изсмях искрено и я посъветвах да пази крясъците и нервите си за някой друг, защото аз съм последният човек, от който може да се вземе пример, по-скоро съм антипример, от който другите да се учат какво да не правят. Но това е друга тема. Мисълта ми е, че колкото повече един треньор разчита и вярва на един играч, толкова повече той ще изисква от него. Парадоксът в ситуацията е, че докато ти си мислиш, че си трън в очите на треньора, защото той не спира да те критикува, истината е , че колкото повече забележки ти прави той, этолкова повече го е грижа за теб. Или казано на по-кратко, треньорът не би си „късал“ нервите за някой, който според него не си заслужава. Единственото, което остава на играча е да слуша и да се съгласява, приемайки,че треньора прави това за негово добро.Тежка е царската корона...


Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи