#АНТИСОЦИАЛНИ ли сме?

29-04-2017 16:00

Много от нас пряко усетиха как социалните медии промениха интернет. Но трябва ли да се тревожим, че променят и поведението ни? Ако, като много други хора, и вие поставяте ясна граница между онлайн и живото общуване и второто ви е приоритет, то отговорът е по-скоро положителен. Но за да стигнем до същината на проблема, трябва да разгледаме как социалните мрежи влияят на поведението и действията ни към околните. А въпросното влияние е значително заради начина, по който работят мозъците ни. Истината е, че социалните взаимодействия, независимо дали са онлайн или наживо, имат огромен ефект върху мисленето и когнитивните процеси.

Хипотезата за социалния мозък, формулирана през 90-те години на миналия век от антрополога Робърт Дънбар, предполага, че социалната ни природа е причината човешкият мозък да е толкова голям. Идеята е, че примитивните хора са се групирали в общества и този кооперативен подход се оказал полезен за оцеляването им. Но подобен начин на живот изисква от мозъка да обработва много информация - на кого да се доверите, кой ще ви помогне, кой ви дължи услуги и т. н. Това е значително количество от данни, които трябва да са ви подръка във всеки един момент. А за целта ви е нужно много сиво вещество. Или поне такава е теорията.

В подкрепа на горното, изследвания с мозъчен скенер показват мрежа от зони, включително кортикалните структури на централната бразда и слепоочно-теменните възли, чиято активност се засилва, когато човек мисли за себе си като част от група. А зони като междинния префронтален кортекс и предната поясна кора се активизират, когато обработват себеусещането и идентичността ни, както и осъзнаването, че сме част от група или общество. Всичко това показва, че социалните ни взаимодействия са основен компонент от идентичността ни.

Хората се нуждаят от общуване. Лишаването от социални контакти, например, когато затворник е изпратен в изолатор, се приема от психолозите като форма на мъчение. От друга страна прекаляването със социалните контакти също не е добро. Те са психически натоварващи. Общуването с някого кара мозъка да работи усилено. Това обяснява парадокса, че се нуждаем едновременно от социални взаимодействия и от самота. Първите натоварват мозъка и затова имаме нужда от вторите, за да презаредим батериите, както често се казва.

От всичко това се вижда, че мозъкът е в много прецизен баланс, докато се опитва да ни достави максимума от всеки социален контакт. Но също както слагането на десет пъти повече захар в тортата не я прави десетократно по-добра, така и социалните мрежи могат да усилят някои аспекти от общуването и взаимоотношенията по начини, които не са ни полезни, а понякога са дори и вредни.

Прочетете цялата история на страниците на новия брой на ВВС ЗНАНИЕ който е на пазара от 3 май.