Венцеслав Гечев: В нашето семейство сме женени и за баскетбола

Венцеслав Гечев – една от емблематичните треньорски фигури в българския баскетбол – получи третата награда „Баскетболен вдъхновител“ на името на Спас Натов по време на церемонията за най-добър млад спортист, организирана от сайта за детско-юношески спорт Viasport.bg. Гечев сподели емоциите и удовлетворението си след получаването на статуетката пред BGbasket.com:

- Колко голямо е удовлетворението от това да получите тази статуетка – при това на името на Вашия приятел и едно от най-големите имена в баскетбола ни – Спас Натов?

- За мен е огромно удоволствие точно в този момент, когато вече съм на края на кариерата си, да бъда награден с тази престижна награда, защото Спас Натов е човекът-баскетбол. Ще дам един пример – отиваме заедно с него в училищата, за да търсим деца, които да тренират баскетбол – аз като директор на школата на Черно море, той – като треньор. Много деца вдигнаха ръка – около 150. Но на черната дъска написахме телефона и името на Спас Натов и че е необходимо съгласието на родителите децата да тренират баскетбол. Върнахме се след една седмица и изведнъж разбрахме, че децата вече са над 300, защото когато родителите са чули името на Спас Натов, веднага са записали децата си на тренировки. След като той приключи кариерата си като играч, направихме един огромен арсенал от деца, които беше правилно да вкараме в залата. Затова тази награда ме задължава и аз я отстоявам – с тежестта на годините си и с неговата тежест като баскетболист и човек.

- Наградата неслучайно е наречена „Баскетболен вдъхновител“. През кариерата си Вие сте вдъхновил безброй състезатели – и на ниво професионалисти, и при подрастващите. Какво Ви дава сили и до днес да вдъхновявате и какво Ви мотивира?

- Още преди време съм казвал, че в нашето семейство – аз, съпругата ми Маргарита, дъщеря ми Цветостина – сме женени и за баскетбола. Дъщеря ми игра 13 години в Италия, преди това игра в колеж в Денвър, но се контузи. Съпругата ми беше състезателка от спортното училище във Велико Търново. След това започна нейната кариера и аз я привлякох в женския отбор на Етър. Впоследствие се събрахме и създадохме семейство, а съпругата ми започна работа в университета във Велико Търново. През 1995 г. Симеон Варчев ме покани да стана старши треньор на Черно море Рефлекс. Аз не обърнах много внимание на това, но съпругата ми каза „тръгваме“. Така започнахме от нулата в град Варна. Какво ме вдъхновява? Вдъхновява ме съпругата ми, вдъхновява ме дъщеря ми, вдъхновяват ме дечицата, които играят баскетбол. Аз имам професионално изкривяване – когато видя талант и потенциал за баскетбол в едно дете, имам нуждата да поговоря с неговите родители, роднини, за да го вкарам в баскетболната зала. Толкова години не мога да получа абсолютно никакво друго удовлетворение, освен да вкарам децата в залата.

- С Вас от години водим един разговор, в който казвате, че всеки следващ сезон е последен в кариерата Ви, но вече не вярвам на това, защото никога не е. Има ли нещо, което изобщо може да Ви откаже от това вдъхновителство?

- Не само според Вас, но и според всички останали няма нещо, което да ме откаже. Не отида ли в залата, нещо ме човърка. Трябва да присъствам поне на три от петте тренировки на ден. Ако не съм в нашата зала, ще отида да гледам тренировките на мъжете или да се срещна с колегите, които работят с подрастващите на Черно море Тича. Няма ден в живота ми без баскетбол. Най-голямото ми желание е да върнем времената отпреди 12-13 години, когато Черно море Одесос се завършваше с по няколко златни медала от държавните първенства всяка година.

- Главните действащи лица на церемонията, на която получихте наградата, са младите спортисти. Какво е Вашето послание към всички млади състезатели, независимо в кой спорт се развиват?

- Искам да мотивирам всички деца да разберат, че не е важно да бъдеш световен или европейски шампион, а че е важно да бъдеш в залата. Не всички ще достигнат най-високото ниво, но никога не знаем с кого е възможно да се случи. Апелирам всички деца да влязат в залите. И опитвам да го правя – моята сила е в женското направление в баскетбола. Щастлив съм, че сегашният национален отбор за жени ще бъде от състезателки от Самоков, от Монтана, от Берое Стара Загора, но гръбнакът на този отбор е от състезателки от Варна. Моят апел към младите е да влязат в залата, защото това е мястото, на което могат да се реализират. Тя подтиква към нови мечти и към усещането да бъдеш полезен на обществото с нещо. А това нещо се нарича баскетбол.